English
Deutsch
Русский




Позорът с “храните“ и други шутовщини

Фейсбук, 30 април 2018 г.

Някои хора се държат така, сякаш живеят на Луната, а не в България.
А пък я управляват.
Преди малко изгледах новинарските емисии на телевизиите: врява до небето за некачествените храни, с които Европейския съюз затъква гърлата на будалите-българи.
Кръгли маси на политици; омбудсманът Мая тържествено съобщи, че се слага край на това дивашко отношение.
Край, край на измамата.
А защо я търпяхте 10 години?

Нито думичка по този въпрос.
И нищо няма да промените.
Закъснялата ви врява е шутовщина – чиста проба.

Особено позорна е ролята на телевизиите: озвучават Врявата, но нямат нищо против да лапат реклами от хранителните вериги, които ни пробутват боклуците.
Не го ли разбираха досега?
Ясно е: телевизиите са участници в измамата, можете да ги наричате съотровители.

И кога ще съберат кураж да разследват другата „загадка“: всекидневните необясними намаления на цените в големите хранителни вериги - поне това.
Никога.

До кога ще ги търпите?

***
Сега за други шутовщини.
Между две совалки в чужбина Бойко трябва да прави и една обиколка из министерствата си, за да провери дали персоналът там е с целия си.

Тия дни хора от МВР, начело със самия министър, се появиха с черни превръзки на едното око.
Онзи, който им е дал тази идея, трябва да получи световна награда за
пи ар идиотщина.
Не е изключено обаче еднооките и сами да са се накиснали.
Тъй или иначе, с акцията си оставиха свидетелство за политическо малоумие.

Замисълът, доколкото може да се говори за нещо, свързано с мисленето, е бил да се изрази „съпричастност“ с ранената от футболен вандал полицайка. Обаче ефектът е съвсем друг.
Публиката, която и без друго не харесва работата на МВР, си казва: тия сами си признават, че са кьорави, че недовиждат, отгоре на всичко и го демонстрират, за да не би случайно да не сме се сетили.

Тъй или иначе, шутовщината с превръзките показа, че немалко хора във Властта вече трайно са обсебени от външните ефекти, някак са луднали – и трудно ще се осериозностят отново напълно.

Човек би очаквал подобна акция да я организират в регионалното министерство, примерно, и ще бъде разбираемо, така на тамошните кьорчовци българските пътища ще им изглеждат по-приемливи – обаче в МВР?
Имам опасението, че ще ни сервират все по-често подобни изблици на лекомислието, шутовщината трайно ще се намести във Властта, тя все повече и без никакво притеснение ще се разсъблича.

Цветанов пък отдавна трябваше да сложи превръзка на устата си, да намали словесната плява, която често произвежда.
Вече стана дума за примъкването му към Силви Вратан.
Някои хора никога няма да се отърват от комплексите си, все ще са жадни да се примъкнат към нечия слава.
Но дори и в примъкването трябва да има някаква мярка.
И да ви кажа, полукьоравият е за предпочитане пред онзи, който няма контрол над говоренето си.
Изглежда вече наложително, след известен период на цветарстване, нашите политици да ги замонашват в манастир, в който нямат право изобщо да говорят.

А обичайната словесна продукция на Цветанов може да докара до отчаяние слушателя, дори може да го побърка, ако той не избяга навреме. Цв. е овладял до съвършенство изкуството да говори така, че да не го разбират.
Така може да скъса нервите на опонентите си.
За него, това сигурно изглежда като израз на политическа ловкост и дори на храброст.
Понякога се проявява като нашият Клод Симон /“Вечеря в Париж“/, потокът на съзнанието му е удивителен с парадоксалните си подскоци, оставя незаличими следи в слушателя, направо може да го смачка.
Иначе казано: сякаш присъстваме на вътрешния монолог на някоя нашенска сваха.

В Би Ти Ви понякога не устояват на изкушението да подхвърлят на публиката някои прелестни свидетелства, направо мискински.
Тия дни показаха Цв. на някаква среща със съмишленици – бяха без превръзки на очите и устите – и той тъкмо казваше, че повече няма да участват в махленски разправии.
И някаква дама до него веднага гракна: „Бравос!“ и затропа с ръчищата си. Всъщност, отряза главата на Цв., понеже тъкмо той напоследък налага махленския сленг – особено по отношение на Радев.

По негов адрес Цв. използва широк репертоар от свадливи подмятания – върхът беше подмятането му, че Йотова била политик, обаче Радев – не.
Не е , разбира се, обаче се виж как изглеждаш в нощта на изборите, когато Радев те помля, лично теб, големият изборджия.
А може би пък така Цв. несъзнателно изразява бунта на „Втория“, който си е въобразил, че струва повече от Опекуна си.

Цв. минава за „свръзката“ с американците – интересно на какъв език говори с тях, преводача му трябва да е истински мъченик, веднага трябва да го наградят с два ордена „Стара планина“.
Какво, все пак, им казва нашият човек, и на кого всъщност го казва, след като в Белия дом е пълен хаос, поне според Майкъл Улф /“Огън и ярост в Белия дом“/.
Там с Тръмп не могат да се разберат, какво остава с Цв.

Всъщност, проблемът не е само в това, че повечето от нашите политици са словесни неандерталци.
Бедата е друга: подобно говорене смазва политиката, направо я срутва, превръща я в нещо несериозно и дори отблъскващо.

Отгоре на всичко, Шутовете са зле с простото смятане - иначе щяха да се сетят, че никой от тях нищо не е спечелил сам, все се тътри на гърба на Падишаха.
Говорещи дисаги.

***



Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.