English
Deutsch
Русский




А къде беше българското знаме?
 
Да теглим чертата след данданията около срещата във Варна. Ключова ще остане фразата на турския премиер Йълдъръм, изречена ден по-късно: „Не видяхме добронамерени знаци от Европа към нас“.
Вероятно, същото могат да кажат Туск и вечно развеселеният Юнкер - по адрес на Турция
Вместо „знаци“, чухме брътвеж - като след обилна вечеря, словесни уригвания, намеци и дори завоалирани заплахи.
А ние какви знаци видяхме към нас - освен общите лафове към любезния домакин?
Ердоган доминираше – и с думи, и с излъчване. Вижте го само, как изглежда в края на пресконференцията, когато Юнкер съвсем се разлигави и накара останалите да си преплетат ръцете – презрението на Турчина бе недвусмислено. Това е страшен кадър - за ония, които разбират.
И как иначе, освен с презрение, могат да се гледат кълчотенията на Юнкер – Европа, а най-вече ние, се надявахме да получим от срещата някакъв ясен знак, а той говореше за болния си ляв крак. Болни са главите на тия хора. А от тях се очаква нещо смислено – чакат го и Ордите в Турция, чакаме го и ние.
В замяна на това, получихме знак на крайна недобронамереност, при това от „приятеля“ Ердоган. Под натиска на президента Радев, Бойко постави въпроса за тракийските компенсации. И веднага получи контра-претенции, които могат да се окажат направо зловещи. Ако започнат да ни извиват ръцете заради изселниците от времето на Възродителния процес, турците със сигурност ще бъдат по-ефикасни: потърпевшите са живи, изповедите им, достоверни или не дотам, ще звучат по-заразително. Доброто отива при костите, злото остава живо - както беше казал Бардът. По-добре да се откажем от нашите претенции, защото ще ни смачкат.
Нашите медийни лакеи се скъсаха да хвалят срещата. Бойко си свърши работата, събра Султанът и двамата Брюкселски Фанфарони – за да стане ясно, че нищо няма да се промени скоро. И това не е малко. Но да се преувеличава ролята му е глупаво и го злепоставя. Обаче нашите медийни наколенки нямат умора. Те ще ни вкарат в един лабиринт на бълнувания. А, всъщност, видяхме как Султанът демонстрира силата си. Това не може да ни направи щастливи. Няма да сме по-щастливи и ако се взрем напред – и се опитаме да провидим отвъд Чернилката на Идващото.
Стефан Солаков, който е блестящ коментатор, каза: „Да затворим границата и за една година ще парализираме Турция“. Но ония ще си я отворят сами, с танкове, само това чакат. Ние нямаме армия, нямаме хора за армия - дори се опитват да нямаме народ. Изтръпнах, когато Бойко каза, че българите не се страхуват от война! Откъде му дойде това? Обаче ЮнкЯр похвали турския народ. Ето, и това се чу посред празния шум във Варна. Достлука, който Бойко прави с Ердоган, може да изглежда разумен, но този човек трудно може да бъде омилостивен.
Най-нелепият резултат от срещата е, че някои хора смесват/подменят отношението си към Бойко с резултатите от срещата. Възлагат му ролята на най-големия миротворец, покрай който станало ясно, че каналът между Европа и Турция не бил „запушен“. Може и така да е, но въпросът е, какво тече през него. Бойко трябва да е доволен, че и след толкова години властване някои хора се опитват да му се харесат. Не виждам обаче те да гледат и към България и Българската Съдба - сякаш не ги виждат зад широкия му гръб. Правим „голяма“ политика, както се изразяват наколенките, обаче заплахата от Ордите си остава. Каналът за тях никак не е запушен - Бойко каза по време на пресконференцията, че наскоро на няколко пъти турците връщали по хиляда души от нашата граница.
Срещата щеше да има далеч по-голям ефект, ако беше завършила с кратки комюникета. Но можеш ли да спреш подпийналия ЮнкЯр, който и заключителната пресконференция превърна в нелепица. А БНТ никога не се е свличала толкова, дори в началните си години. Пресконференцията беше излъчвана по един отвратителен начин – и също толкова отвратително бе дирижирана. Ако в БНТ имаха малко повече акъл, щях да помисля, че нарочно са наели некадърни преводачи, за да замръчкат някак липсата на резултати от срещата. Не че някой с целия си е очаквал нещо повече. Макар че, тя беше представена почти като битката за Одрин – след която трябваше да падне крепостта на взаимната подозрителност и антипатия. Вместо това, менюто на непоносимостта се обогати с нови отровни ястия.
С една дума, няма основание за кравешки възторг. Остава въпросът, какво ни очаква нас, тук. Отговорът днес не е по-ясен. България дори не я артикулираха – задоволиха се да споменават Бойко от куртоазия. Нито дума обаче за България, която първа може да стане жертва на Ордите.
Дали Бойко съзнава, че посредническата роля е най-неблагодарната? Дали е наясно, че посредниците често ги „убиват“, както пратениците на лоши новини?
Около нас ври и кипи. Каква роля да имаме, освен да си налягаме парцалите. И без друго сме парцаливи във всякакво отношение. Ние дори не се сетихме да сложим един байрак във Варна - до турското и европейското знаме. Посредникът няма ли право на едно знаме - хайде да не е Самарското, а едно най-обикновено?
Но на БРАВОС дори знаме не се полага.
Държим се така, сякаш сме нещо като Швейцария, сякаш сме някаква неутрална територия, спокоен остров на сигурността. Някакъв тукашен Давос /икономическият форум в Швейцария/, където ще се чоплят капризите на Ердоган и Брюкселските Чорбаджии.
Захариева дори казала, че разговорите във Варна били за „сигурността на България“. Пак е подхвръкнала до небето. Пълна глупост - никой не се интересува от нас. Баклавата е за тях, неприятните ефекти, ако ги има - за нас.
Ние просто бяхме домакини. Само че ние не сме Давос, ние сме си БРАВОС. На всичко викаме Браво, с всичко се съгласяваме.
А сме си едно лошо място, един злокобен кръстопът, с който обаче все се хвалим. Някакъв изоставен хан-съборетина – и, ако не си отваряме очите, от Брюксел ще го превърнат в концлагер за Ордите.
И Българският Случай трябваше да се обсъжда във Варна, но не стигнаха до това. Ердоган обаче си каза претенциите към Брюкселските „лидери“, които, без никакво притеснение, нарича „фашисти“. Но и той е прав за себе си: докога ще храни три милиона и половина нашественици, които, откакто са в Турция, се били увеличили с още 200 хиляди деца. Как се хранят толкова гърла?
Обаче стисльовците от Брюксел ще се пазарят като банкери за кредит - защото се смятат за неуязвими от Ордите.
Какъв е тогава Нашият Избор - след като рано или късно ще ни превърнат в човешко сметище, с всички произтичащи от това злощастия.
Дали да не се готвим за един санитарен коридор - нататък, на запад? Разберете се със сърбите и Орбан - и стоварете Ордите на онзи хитрец, австрийският канцлер, който прегръщаше Бойко, а зад гърба му казваше, че не е разумно да се дават пари за нас, източната рая. Развалете за малко виенските валсове.
Ако не друго, поне им споменете тази идея – за да спрат да се хилят.
Всичко друго е празнословие. Мрънкане иззад кулисите.
Те си уговориха бъдещите недомислия във Варна - ние пък пак ще си ревем за тракийския геноцид. Това ни стига – да разлистваме тефтера на Историята. Веднъж в годината сме ербап – но кротко и отстрани, да не разваляме рахатлъка на Чорбаджиите.
Ех, да можехме да обърнем дневния ред във Варна – но няма как. Ония от Брюксел ще ни кажат да се оправяме с Турчина, той пък – с Фашистите. Толкова.
Ордата зависи от мераците на Ердоган – а той не ми изглежда като вестител на Доброто.
Между другото, след Варна трябва да се направи един „Давос/Бравос“ за доклада на ЦРУ за смъртността у нас. Пак поканете Туск и Юнке/Яр – да чуем, те какво кярят от това. „Братовчедите“ го казаха: Имаме смъртност като по време на война. И тази фраза заслужава, като доста други, да бъде изчукана на фасадата на клетият ни Парламент. Съединени сме - обаче мрем като по време на война.
А Валери Симеонов не искал да се изпусне – и затова нямало да говори за срещата във Варна. Ами, изпусни се, бре! Нали си вицепремиер и си дегизиран като патриот. Изпусни се, кажи си мнението - ако не си го оставил в „Заложна къща ББ“.
Обаче Бойко се изпусна - и каза нещо неочаквано по повод „Аферата Скрипал“. В разговор с Тереза Мей споменал, че войната в Ирак е започнала, защото са подозирали, че Садам Хюсеин има химически оръжия. Пък нищо не открили – и сетне Тони Блеър се извинил.
Никак нямаше да е лошо Бойко да се изпусне и във Варна. Да вдигне ръце и да им каже, че няма да спира Ордите, и толкова. Да се оправят.
Лигавят се с нас, обаче накрая Ердоган ще ги пусне. Трябва да е луд, за да пропусне своя „Великолепен век“.
***
Бойко добре реагира на оперетата със Скрипал. Но в средата на седмицата привика в София нашия посланик в Москва. Трябва да послуша инстинкта си, за да не направи нещо неразумно под нечия диктовка.
  
/каре/

 

КАК КРАДЕ ИВАН КРЪСТЕВ
 
Попадна ми поредният коментар на Иван Кръстев във вестник „24 часа“ – за срещата във Варна.
Озаглавен е „Защо е по-добре на масата, а не в менюто“.
В краткия си текст, Кръстев пише следното: „Малките европейски народи са научили от историята си, че КОГАТО НЕ СА ПОКАНЕНИ НА МАСАТА за преговори, най-вероятно ТЯХНОТО МЯСТО Е някъде В МЕНЮТО“.
Звучи авторитетно, остроумно и пр. – само дето си е плод на чисто присвояване.
Кръстев е плагиат: нахално използва фразата „Ако не си се подредил на масата, значи си част от менюто“.
Тя принадлежи на Глен Бек, открадната е от книгата му „Залезът на демокрацията“ - Софтпрес, 2011 г., глава трета, стр. 47.
Така работят многознайковците като Кръстев – ако някой се разрови из писанията им, ще трябва да се направи веднага паметник на българския политолог/плагиат.
Кръстев ни го пробутват непрекъснато на масата. От години той е един от апологетите на Крадливия Преход – и затова не е чудно, че и сам си позволява да краде. Въпросният плагиат е известен и като един от знаменосците на фалшивия български антикомунизъм, макар че е от най-натрапчивите ренегати - като се има предвид, че баща му беше важна клечка в мракобесен отдел на Централния комитет на Българска комунистическа партия. Отхранен е, както подобава, от проклетите „комуняги“.
Този човек е ясен като типаж, и затова дори не е интересен. Смешното е, че е пробил с евтиния си антикомунизъм в някои западни издания, от които се звери срещу всичко, дава съвети на Тръмп и Путин, препикава българските ни работици, и пр.
Няма нищо против и да участва в някои скверни конспирации – една от тях бе направо позорна: когато уговаряше Бойко да разкара Ирина Бокова, като български кандидат за шеф на ООН, и да я смени с Кристалина Георгиева. Една брутална, просташка история, която ни представи пред света като дива държава, напътствана от мизерни интриганти. Като такъв се изживява Кръстев – и като наставник, идеологически наместник; храброто синче на таткото-цензор, което е дори по-мрачна фигура от него.
Иначе си е просто един плагиат, нищо повече. Хванал един лаф на Бек и го предъвква пред „неуките“ редактори и читатели, които с удоволствие баламосва. Занятието, което у нас минава за „политология“, по начало си е миризливо, това е вън от съмнение. Но, все пак, би трябвало поне да не е толкова нахално.
Смешното е, че за да се сложи на Бойко и да направи апология на „историческата“ Варненска среща, Кръстев се издава като присвоител на чужди фрази. Дали и Библията не би окрал, ако има някаква полза?
Някой може да сметне, че въпросната кражба е дреболия – все пак, Иван Костов - менторът на Плагиата, хайдушки разпродаде/разкраде най-ценните притежания на българското стопанство. Само че, не е дреболия – и няма да е никак справедливо да не се каже, че един от най-яростните палачи на Миналото ни е дребен джебчия, който свива чужди фрази оттук-оттам.
Най-тъпото е, че Кръстев прави/продава елементарния си политически анализ за Варненската среща въз основа на открадната фраза от трилър – която, при това, не е кой знае колко забележителна. Обаче си я навива на пръста и през нея „анализира“ Варненското рандеву. Тя е патерицата, която трябва да придаде известно остроумие на скудоумният му текст.
Сега пак го канете, още повече го афиширайте. Един плагиат да учи на ум и разум „простия“ народец.
***
Няколко думи за Глен Бек, когото Кръстев е окрал.
Той е телевизионен водещ и продуцент, политически коментатор, автор на 13 бестселъра, шест от които са оглавявали класацията на „Ню Йорк таймс“. За романа му „Залезът на демокрацията” казват, че е „на път да се превърне в мрачното пророческо откровение на нашия век“.
А пък нашият „пророк“ Кръстев си е откровен плагиат. Представяте ли си, колко нахален е той, за да краде от книга, преведена и издадена в България?
Подобни потурковци си въобразяват, че редят съдбините на света - а са 100 каратови безсрамници.
Глен Бек е автор и на книгата „Всичко е заради Исляма“, също издадена у нас.
Кой е щипнал от нея?

 



Тагове: Кеворк Кеворкян, Бойко Борисов, Ердоган, Доналд Туск, Юнкер, Варна, Румен Радев, Стефан Солаков, БНТ, Давос, Бравос, смъртност, Валери Симеонов, Скрипал, Тереза Мей, Иван Кръстев, Глен Бек, "Залезът на демокрацията", Прехода, Иван Костов, Ирина Бокова, Кристалина Георгиева, "Всичко е заради Исляма"

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.