English
Deutsch
Русский




За Паси и Поптодорова: вкиснато лоби
 
И накрая опряха до Поптодорова.
Чакахме новини за кражбата й в безмитния магазин на Варшавското летище, която я обезсмърти - а то се оказа съвсем друго. От БНТ са сметнали, че Дамата с кремчето е най-подходящия събеседник за „Аферата Скрипал“ и изборите в Русия. Да им влезем в положението – не са останали повече от 4-5 души, които да са склонни да газят в мътната вода на рутинната русофобия. И, кой крал - крал, обаче трябва да се осигури някой от тях за текущите нужди.
Поптодорова авторитетно съобщила, че отравянето на руското ченге-предател Скрипал е „едно много тъжно, арогантно и цинично престъпление“- от което обаче „по една много тъжна ирония, имало полза за всички“. За всички – едва ли, за Поптодорова пък – в никакъв случай. Но тя изобщо не си дава сметка, че отдавна трябваше да изхвърли от речника си думата „престъпление“ – защото щом я спомене, публиката веднага ще се сети за личната й афера на Варшавското летище. Обаче тия хора са си такива – пет пари не дават за публиката, дори я ненавиждат заради собствените си грехове. Въпросната дама си въобразява, че вкиснатата й антируска риторика ще й осигури някаква амнистия. Вятър. Не поглеждай по-високо от кремчето - би й казал Апелес, ако в древна Елада имаше магазини за козметика.
„Никой не смяташе, че ЕС така бързо ще намери обща позиция по темата“ /за Скрипал/ – казала още Дамата с кремчето. Да, де, европейските лидери дежурно обобщиха, че Путин е демон, който се забавлява с отрепки като въпросното ченге-предател. Ден преди изборите в Русия те отправиха едно нечувано предизвикателство към руския народ и грозно го наскърбиха, понеже изобщо не си правят труда да схванат, какво представлява той. Изплюха му се в лицето: „Вие избирате убиец!“
Много умно, нали – съвсем по стандартите на брюкселската политическа кинкалерия.
Обаче ден след изборите, Юнкер Целувачът коленопреклонно измляска ботуша на Руския Император. Хора като него нямат никаква тежест в очите на публиката - всичко, което изговарят, е лекьосано от притворство и бакалски сметки. Никога няма да бъдат взимани на сериозно – готови са да подписват декларацийки за предателя Скрипал, но да мълчат за ареста на Саркози, примерно – един, като тях.
За руските избори Дамата с кремчето казала: „Атмосферата беше като на сеанс, основан на десетилетно внушение“. Почти същата фраза използвал и един друг спец от тази порода, той пък вместо „сеанс“ казал „социалистическа манифестация“. Тия хора са си плюли в устата - независимо дали имат афери с крадена козметика, или не.
Дамата с кремчето ни нахранила с още обобщения: „Силата е първа стойност, тя е с най-голяма стойност /в Русия/. Но никъде в тази кампания не чухме за живота вътре в Русия“. И това го казва човек, който досега и една думица не е обелил за живота „вътре“ в България.
Неколцината американски сакати „лобисти“ изглежда са минали преди изборите набързо през някакъв общ инструктаж – понеже и Соломон П. говорил за руската „сила“. Никаква следа обаче не остава след напъните им, трудолюбиви са, обаче безталантни – влече ги единствено Зовът на Яслата, на която са зачислени. Събуждат искрено съжаление заради напразните усилия, които полагат – сякаш са повярвали, че някой ден суратите им ще бъдат издялкани – ако не в планината Ръшмор, до Бащите на Америка, то поне в някой баир в Пернишко.
Тези хора си останаха последните Мунчовци на грубото противопоставяне, деградацията им е очевидна и дори трагична. Влиянието им над публиката е нулево, тя с основание отдавна ги презря, понеже разбра, какво ги мотивира. И клоунадите им бързо я отегчиха: Пасито в „Трабант“, Пасито в кабината на изтребител Ф-16, Пасито се подмилква на Кадафи /да, онзи /. Театрото на многострадалната Поптодорова също я отврати. Друг от тия пък извадил от нафталина убийството на Борис Немцов, за да го припише отново на Путин. Дърварски хватки без никакъв ефект. Американците трябва да стимулират петата си колона у нас за нови пропагандни подходи, но това няма да е лесно, поради очевидната й недъгавост и изчерпаност. А и авангардът на тази колона „Отворено общество“ трайно се снабди с антипатиите на българите. Нашите политически слабаци обаче се плашат от примера на Унгария, и дори на Израел, които поставиха соросоидите на мястото им. Тукашните путьовци знаят само да благодарят, това е най-лесното.
Русофобията на „лобистите“ изглежда съвършено неоправдана: един е бил преводач на Живков, друг – син на активен борец, трети учил в Москва. Някои по-подозрителни хора дори смятат, че те, всъщност, са истинското, тайно руско лоби у нас. Отегчителни и примитивни в „западнячеството“ си, което нахално ни натрапват, те сякаш имат за цел да отблъснат хората именно от Запада.
Майната й на русофобията им – но те са си неприкрити българофоби, и не го крият. А това е отвратително.
Но пък неизменно получават трибуна, телевизионните ярета мрат да слушат глупотевините им. И най-често имат комфорта да се пуйчат без опоненти край себе си - това го практикува дори телевизията на „всички гледни точки“.
Накрая, ползата от напъните на Поптодорова и другите от Кръжеца на Яслата е колкото ползата от изкуствения скандал с отрепката Скрипал - никаква. От ченгета-предатели или политически лумпени - толкова. Вече дори не успяват да развеселят публиката, опротивели са й: ти й люскаш лафове за престъпления и избори, тя си мисли за кремчето ти. Каквото и да дрънка Пасито, хората се сещат и гневят на отвратителната му фраза „Майната му на Православието“ - с тази фльонга ще си остане завинаги. След като Бжежински нареди директивата си за православието, нашето бжежинче й притури една майна - и готово. Ако Соломон не се правеше на евреин /по целесъобразност/, можехме да кажем, че е измътил една фраза, на която би завидял и Бай Ганю.
Тия са си ясни – големият грях обаче е на телевизиите и на гламавите водещи. Парадът на паситата постепенно доведе до пълен крах сериозността на телевизиите. Необяснимо и направо патологично е упорството им да танцуват с Нищото, да ни го натрапват за нещо важно и достоверно. Така те се превръщат в ходатаи на несмислени, арогантни тези. Не е голямо удоволствие с отрепки-предатели или кахърни лобисти бездарно да доказваш „евроатлантизма“ си. Както казваше Левчев, „Бездарието е фашизъм“.
С утвърждаването на нелепи хора, с жаждата си изобщо за нелепости, телевизиите/водещите упорито развращават публиката. Тия дни всевъзможни идиоти си разпасаха поясите покрай Трети март – но нито един водещ не потърси историците Косев и Дойнов, за да представят новата си книга „От Шипка и Плевен до Сан Стефано и Берлин“. Извън другото, това издава страх от познанието – затова се задоволяват да прехвърлят оттук-оттам вестниците, сякаш е непосилно усилието да прочетеш една книга, непрекъснато ни подсказват, че е нежелано да си грамотен. Живей си с просташките подмятания и си хвърляй калпака. Всеки ден се попълва един срамен поменик от гафове – примерно, водещ с претенции не е чувал за поета Теофилов и пр., и пр.
Всъщност, някои удобни всезнайковци са си едни поп Гапоновци – провокатори: колкото повече дрънкат за убийството на Райко Алексиев, толкова повече хората се сещат за Гео Милев. Кога обаче политическият хермафродит Пръмова ще нареди да се направи предаване за „Белите нощи“ през 1925-а? Никога, разбира се, макар че и отвън, и отвътре е червена до неприличие.
А бившите руски ченгета-предатели са големи глупаци, дори точната дума е - мърши. Обаче още по-глупаво е да се разговаря в наши дни с изфирясали типове като тях. Всички те са вън от „Играта“ от десетилетия – тогава, какво можеш да очакваш от тях, освен късни измишльотини, за да изкярят малко внимание, а и някой пробит долар. Трябва да си много наивен, за да се надяваш, че от тях можеш да измъкнеш нещо ново - някакъв медиен „новичок“.
Такъв бе случаят наскоро и с предателя Михаил Любимов, който е толкова онаглял, че изтърси пред Би Ти Ви следната глупост: Живков бил поръчал на руснаците да убият Марков, понеже нашият галант бил женен за дъщеря му Людмила?!
Тъпо, тъпо, тъпо – но точно по вкуса на неколцината пишман-изследователи на Марков, които от години се препитават с безсрамното ровичкани на кокалите му - и до никъде не я докараха.
Марков не е бил женен за Людмила Живкова. Друго обаче е по-важно: как пък Любимов е научил, че Живков е поръчал убийството му? Шляе се по онова време някаква офицерче из коридорите на КГБ и чува две чистачки да си говорят, докато махат с метлите: „Маша, чу ли, че българският таварищ поръчал да убият техен драскач някакъв?“ Идиотщини.
Същите идиотщини ги дрънкат/дрънкаха и останалите мърши, включително и покойният Березовски, когото пък поне шест пъти трябваше да го обесят на Червения площад, заради безподобните му кражби.
И него го изкараха политическа жертва.
След аферата със Скрипал по телевизията представиха списък на убийствата, извършени от руснаците. Предъвкват едни и същи неща – но нямат никаква желание да чуят изследовател като германеца Клаус Дексел, например, който съвсем наскоро оспори версията за „българския“ чадър.
И защо търсите само Любимов – търсете и Асандж, търсете и Едуард Сноудън – американският изменник. Ако не можете да го намерите, потърсете Глен Грийнуолд, авторът на книгата „Няма къде да се скриеш“.
За да научите нещо, което днес, в момента, се случва.
Чуйте хората, които ще ви кажат истината за врящият котел, в който ни хвърлят службите – всички до една. За какво са ви отрепки като Любимов.
Питайте Асандж за българските ни работици, за шифрограмите на американското посолство, които представят нашите „първенци“ като карикатури.
Между другото: с „Новичок“ ли ще нагостят американците Сноудън, ако го докопат, или с нещо по-съвременно?
Ценен би бил и един разговор с Леон Панета, бивш шеф на ЦРУ и след това военен министър по времето на президента Обама. Биографичната му книга „Достойни битки“ е много честна, а и свръхинтересна и заради това, че оставя едно безподобно свидетелство за циничната обсесия на президента Обама при гонитбата на Осама Бен Ладен.
В „120 минути“ водещият направи опит да поправи Любимов, който се беше натъкмил да вземе ума на баламите в България. Но, всъщност, трябваше направо да го изгони - така интервюто му щеше да бъде запомнено. А сега ще бъде запомнена мръсната клюка - и сигурно вече си я подхвърлят по-лековерните зрители, чиято храна са единствено сплетните. Ето така се трови Историята от 30 години насам – от лъжци и скопци като Любимов.
Любимов е един отблъскващ глупак. Мършата си отива - обаче си отиват и достоверните свидетели. И не искам дори да си представя, какви ще ги дрънкат някои хора след още няколко години пред опулените зрители, какви локуми ще разтягат. Клюки за Живков - като клюките за Преслава.
Ами аферата с отрепката Скрипал?
Ами другата отрепка Вил Мирзаянов, дето измислил отровата „Новичок“? Този наистина е вълшебен дурак. Живял си животеца, не е бил заточен в някой лагер - но „постепенно“ научил, че отровата му не е отбранително оръжие, а още по-сетне „усетил“, че се занимава с нещо престъпно. Горкият идиот: вероятно е мислил, че работи за руската парфюмерийна промишленост.
И понеже трябва да има съответствие между глупостите на мършите-предатели и нашите политически мърши – хоп, дават думата на Тафров за „Аферата Скрипал“. Макар че, него би трябвало да го викат, за да размишлява за предимствата на типичния джендър - ако използвам по-приличната дума - над обикновения мъж. Или да ни разкаже за интимния живот на българските посланици по света. Но са опрели до Тафров - няма други мераклии.
И той изджендърил: „На Русия й беше необходимо да остави визитна картичка, за да даде урок на хора като Сергей Скрипал, които изпяват всичко на западните служби. Русия не забравя и ги убива в един момент”.
Всъщност, искал е да каже, че руснаците бавно загряват – чак сега се сетили да свитнат Скрипал, макар, че той е бил 6 години в техен затвор. Американските „лобисти“ са по-окаяни дори от просяците по булевард „България.
Понеже дотук ставаше дума за Служби и Мърши, ето ви една история.
Тя е от книгата на Кавъндиш “Вътрешно разузнаване” - той я написва, за да защити Морис Олдфийлд - дългогодишен шеф на МИ 6 и негов верен приятел, обвинен в хомосексуализъм. За Кавъндиш колегите му казват, че в сравнение с него Джеймс Бонд е просто един глуповат слабак.
Историята е следната: в един мразовит зимен ден, в малко селце на стотици километри от Москва, селянин намира премръзнала птица със счупено крило и решава да я сложи в купчина с тор, за да се сгрее.
Малко по-късно по пътя се задава друг селянин, който чува щастливо пеещото птиче, изважда го от купчината тор и го сготвя за вечеря.
Според Кавъндиш, в тази стара история има три поуки: Не вярвай, че всеки, който те бута в лайната, е твой враг. Не вярвай, че всеки, който те изважда от лайната, ти е приятел. Ако си потънал в лайна, е добре да си траеш.

 



Тагове: Кеворк Кеворкян, Елена Поптодорова, БНТ, Скрипал, Апелес, Путин, Юнкер, Саркози, Соломон Паси, Кадафи, Борис Немцов, Отворено общество, Тодор Живков, Бжежински, Любомир Левчев, Константин Косев, Дойнов, Иван Теофилов, Райко Алексиев, Гео Милев, Уляна Пръмова, Михаил Любимов, Би Ти Ви, Георги Марков, Людмила Живкова, Березовски, Клаус Дексел, Асандж, Едуард Сноудън, Глен Грийнуолд, Леон Панета, ЦРУ, Барак Обама, Осама бин Ладен, Новичок, Вил Мирзаянов, Кавъндиш, Стефан Тафров

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.