Ето сега, аферата с ЧЕЗ. Тя започна с внезапната оставка на енергийния министър. Няма нормален човек, който да не се е запитал, какво толкова е станало, че си подава оставката, нали всичко в сделката с ЧЕЗ е наред? А пък, ако не е наред, къде сте блеяли? Ясно е, че напоследък неудържимо ви влекат планове дори за Космоса – но пък чак да не обърнете внимание на сделка за компания, която веднъж /уж/ свали Падишаха от власт?

Агитпроп-овете на ГЕРБ сигурно са мислили, че въпросната оставка е напълно достатъчна за публиката, понеже изначално я смятат за гламава. Вероятно, дори са очаквали ръкоплясканията й – нали й дават пример за моралност в политиката, а и изпреварват събитията. А се оказа, че са изостанали фатално от тях. Направо са ги проспали.

Ако имаха акъл за пет пари, още преди месец трябваше да предложат на Падишаха да поиска – между две инициативи за Западните Балкани - пълна публичност на сделката. Но не се сетиха - и почти му отрязаха главата.

Аферата се превърна в най-красивото накисване на Опекуна им досега. А, отгоре на всичко, го оставиха сам да се разправя в една безнадеждна ситуация.

Оставиха го без печеливш хода, но въпреки това, той продължава да упорства, че може да бъде рефер на всичко.

Обяснението, че министърът си подал оставката, понеже познавал Гинка от Пазарджик е като за идиоти – затова казвам, че и пропагандата на вечните победители е идиотска. Че какво, като я познава? Навремето Костов изтърси един знаменит лаф: „В България всички сме братовчеди“. Малко по цигански звучеше, но има някаква истина в него. После се оказа, че някои са по-братовчеди от останалите, но това е друга история.

Има нещо натрапчиво-инфантилно във въпросното „обяснение“ за оставката – извън това, то издава и трайно, втвърдено пренебрежение към публиката. По начало, обясненията на ГЕРБ, особено когато са изговорени от Цветанов, много често са на ръба на гротескното, за логика да не говорим. И винаги се овъртолват в неща, които сякаш не са по ума им: Цветанов обяснява какво е комунизъм – баш той; друг като него дрънка за Народния съд – славните мамини историчета; когато бесепарите напускат парламентарната зала, Гърневски /сега от ГЕРБ/ скача и казва, че без комунистите въздухът вече е чист. Обаче, когато е писал стихове за комунистическия вожд Димитров, изглежда въздухът е бил повече от чист, и това го е повредило завинаги.

Вижте, не живеете сами, хората имат някаква представа за вас и за всичко останало - и извън левашката ви пропаганда. Бъдете така любезни да не ги подценявате толкова нахално. Не ритайте като свинчета мехура на майка си – ако опростя пределно метафората на поета Константин Павлов.

Бойко е в драматична ситуация: направи абсолютно неочаквана, невиждана кариера, а в момента е жертва на вдетиняване в собствените си успехи. Но някой упорито тика в устата му биберона, който подхранва това вдетиняване – и той вече е пленник на непрестанното говорене.

Да не говорим, че цялата пропаганда на ГЕРБ, избъбряна от двама-трима опълченци, които се изживяват като Боримечки, практически подрива устоите на Падишаха, нищо повече.

Говорят, подават си оставките, изобщо – насират се всякак, а накрая той трябва да обяснява. Все обяснява, при това доста небрежно – и сякаш това му харесва. До преди историята с ЧЕЗ това занимание изглеждаше поне донейде печелившо. Но вече не е.

И при разправията около Истанбулската конвенция, мършавите му Боримечки нищо не постигнаха, обаче бяха пределно арогантни. И въвлякоха Падишаха в подобие на сталинградската битка, напълно излишно. Само дето не му казаха, че са му възложили ролята на фелдмаршал Паулус. Дори Румяна Б., тежката артилерия на пропагандното им глуполене / това е дума на проф. Иван Славов/ просташки нападна публиката – а на всички беше ясно, че това е пак за сметка на Бойко. При тия обстоятелства не може да се очаква, че публиката ще му прости - защото тя него брои, не цацата край него, колкото и да се сили тя.

Накрая Падишаха заяви, че ще оттеглят Конвенцията, Паулус предаде колана си. Непрекъснато имаше/има и други бъркотии, които разяждат като с киселина образа му. Непрекъснато все нещо излиза на повърхността, все нещо се уточнява, и най-често опровергава – и все едно, че нищо не се е случило. Защо подценявате толкова нахално публиката?

Най-пресният пример: фиаското на Цачева при срещата й с представители на протестиращите надзиратели. За животни ли ги мислите – та се отнасяте с тях като към хора-втора употреба. Те ви казват, че не живеят в Европа, че ги гнети свиреп недоимък, че са на предела на търпението си – а Цецка излиза и ги кани на среща в кабинета си, колкото да не пропусне да им покаже коравосърдечието си. И след пет минути надзирателите й казват, че се срамуват от нея! Надзирателите се срамуват от министъра на правосъдието на „европейска“ България!

Защо се държите толкова глупаво? Ясно защо – от невнятност, от властово опиянение. Начинът, по който Цецка им каза, че няма да има увеличение на заплатите им – гледах това по телевизията – бе удивително нагъл и безпардонен. Добре, нямате пари, все нямате пари – кажи го обаче човешки, изрази някакво подобие на състрадание, пророни една фалшива сълзица, в това поне си майстор, разбрахме го, когато „плака“ по време на кандидат-президентската кампания. Говори разумно с тия хора, ако не можеш – извикай министъра на финансите, извикай някой, който може да състави две изречения, без да изглеждат арогантно-глупави.

Толкова ли сте убедени в непогрешимостта си – или сте наясно, че всичко минава за сметка на Падишаха, а вие нямате нищо против да го правите на балама. Свършени сте, ако си въобразявате, че сте нещо без него.

И тези случаи на наплевателско отношение към хората, господарско, не са един или два. Селяци се държат като графове-помешчици.

Откъде поникна това вманиачено убеждение в тия хорица, че са мъдри, безпогрешни, ефектни, ефикасни. Ефикасно режат главата на Падишаха си, нищо повече.

Не сме ги виждали скоро да направят някакъв митинг, да се срещнат с повечко хора. Те се виждат само помежду си, в структурите си, Цецо разменя ум и разум с преторианската си гвардия. Има ли поне един човек от тази гвардия, който да стане и да каже: „Г-н Бойко, май че имаме проблеми!“

Присмивате се на БСП, понеже тя е канибалска партия и в нея всеки е срещу всеки. Но дори и това е за предпочитане пред севернокорейското ви единство и нечувствителност – и от това да живееш в една безметежност, в която очевидни глупости се приемат за нещо нормално.

Да се върнем при сделката на Гинка, която отсега сваля министри, така започва – а мислете му, какво ще последва, при пълното безхаберие на тази женица. В този момент е най-уместно да се види, какво е направила ЧЕЗ в България – имат ли претенции, какви капани са заложили, какви мръсотийки готвят. Обаче вместо това се играят игри на отместване на важното – за това служеха и каруцарските разправии около Народния съд, Истанбулската конвенция и пр. Отместването не върши работа, не е ефикасно, не притежава и някакъв пропаганден ресурс. Властта нищо не печели от това: повсеместната бедност е факт, отчайващото неравенство - също, незачитането на важното – още повече. Паролата е ясна: тия с 200 лева пенсии да мрат, и ако искат, да се утешават, че са осъдени от някакъв нов Народен съд.

Коалицията разиграва „Многострадална Геновева“, патриотите са готови всяка заран да му лъскат патъците на Падишаха публично - и това да се предава по трите национални телевизии. Няма сериозни каузи – извън каузата за нещо си в Западните Балкани. Представяте ли си, що за глупост е това за бедняците, примерно, от селото на родителите на Гинка ОШфорката. Чухме ги по телевизията – и пак стана ясно, че в подобни случаи българинът сякаш засища глада си с идиотски преструвки. Отиват репортерите в селото на Гинка, която размири България - и тамошните шегобийци се скъсват да я хвалят: още като ученичка пренасяла тухли по строежите! Как тогава да не си купи ЧЕЗ!

Българинът умира да си прави майтап с всичко. „Като имат пари, да купят ЧЕЗ!“ – вика друг майтапчия. Абе, идиот, утре така ще купят и България!

Няма хора, които донякъде сръчно да защитават интересите на Падишаха - той сам се докара дотам. За копелетата, които до вчера го мутросваха, това е непосилно. А глупашкият начин, по който продават услугите си, е предизвикателен за обществото, нищо повече.

Докато Гинчето прибираше ЧЕЗ, изглежда някакво друго Гинче около Падишаха е луднало по „глобалните“ проекти – и му е подсказало АЕЦ „Белене“ да стане балкански проект. Идеята изглежда добре, а и чорбаджиите в Брюксел ще бъдат доволни, понеже руснаците ще бъдат изхвърлени от играта. Обаче накрая пак ще си останем с красивите лафове. Грандоманинът, който внушава подобни идеи, изглежда разполага с памет, колкото една личинка, а и изобщо не му дреме за Падишаха. Защото иначе би се запитал: „Ами, ако тези мечтания не се сбъднат, ако ние само предлагаме хъбове, централи и пр., а не можем да се справим дори с Гинчетата, как ще изглеждаме пред света?“

Какво си отговаря той – не ни е известно. Обаче ние знаем, че най-великият проект е Съдбата на Малкия човек. Но за него все не остава време.

Разбира се, добре е да сънуваме разни проекти – но още по-добре е да реализираме поне един от тях, и то наяве. При малко по-голяма гъвкавост и ако бяха отрязали част от езиците си, сега щеше да има Южен поток и ние да сме част от него. Само че, вече забравиха, какви ги дрънкаше Плевнелиев за Русия - но и него го амнистираха, понеже го прибра една синоптичка, нейната саможертва се оказа достатъчна, за да му простят.

Няма да ни оставят да бъдем лидерите на Балканите – трябва да се примирим с това. Пък и никога не сме били, колкото и да си фантазират някои изветрели ентусиасти. Те също пълнят главата на Падишаха с измишльотините си, дори я поливаха с вода от уж свещен извор. Никой не мисли за репутацията му, смятат го за пределно доверчив човек, на когото могат да пробутат всичко.

Утре някой главанак може да му подшушне, че е по силите му да влезе победоносно и в Цариград. То и край Босфора шум се вдига, понеже Ердоган ще идва във Варна. Ами, ако не дойде - Туск вече подхвърли това, но понеже не го каза на български, дори не му обърнаха внимание. Какво ще правим тогава с фанфарната музика? В края на краищата, всичко остава за сметка на Падишаха. Няма кой разумно да претегли плюсовете и минусите на прекалената му активност. Парадоксалното е, че след толкова проекти и инициативи, Бойко, все едно, че се намира в минно поле – и всяко Гинче може да го побърка. Той изобщо няма време сам да помисли за опасностите, които разяждат репутацията му.

Дори всичките му изговорени проекти да се случат, това не засяга гласоподавателите му. Толкова са шашардисани от безброй каруцарски сблъсъци и безсмислени разправии.

Безсмислени – и безхлебни! Цялото това говорене само прикрива една територия на Безхлебието, на Безнадеждността за обикновените хора.

Някой от хората на Бойко казал тия дни, че „тъмните сили“ спрели Истанбулската конвенция.

Е, докато позволяваш да се говори за Народа като за „тъмна сила“, и сто Беленета да направиш, няма да има никакво значение. Никакво.

Трябва да благодарим на Гинка, понеже покрай нея стана ясно, че държавата няма дори относителна представа, как стоят нещата в енергийната сфера. И още по-неприятното е, че тя няма контрол и върху бъдещите кризи в тази сфера. Примерно, какво ще стане, ако бъде осъдена от ЧЕЗ във Вашингтон? Заплахата ЧЕЗ все още не е осмислена. Никой не трупа опит за идващото време, другото е напълно достатъчно: продавай или раздавай на братовчедите, да ми се махат от главата! Световен куриоз е държавата да научава последна за Гинка. И това се случва, защото все са заети - или с ланшния сняг, или с фантазии за бъдещето. Настоящето не ги интересува - то им се вижда като злобно, неблагодарно, диво съседско псе, което все ти рови из градината.

Ето ви едно видение от Настоящето. Накрая пропагандния марш на Бойко може да му изяде главата и да го приземи по най-неприятния начин. Може и да не е справедливо, но вината е и негова.

 

 

/каре/

 

 

Кулоарите на Европарламента - 23 февруари, около 13 часа, видяно по Канал-3.

Бойко отговаря на въпроси на български журналисти. Обяснява, колко сложна е предстоящата среща с Ердоган. И още: трябва да сме единни, солидарни един към друг. Един към друг – това се отнася за страните-членки на ЕС.

В това време нечия ръка го перва по главата.

Него – премиерът на страната, която председателства Съвета на Европа.

Ето ти израз на солидарност.

Докато Юнкер се изнизва, Бойко обяснява: Меркел казала преди малко на Ципрас, че се е подстригал като Бойко. Сега Юнкер го подсещал за това.

И продължава: трябва да се уважаваме, уважаваме, уважаваме. Уважение в бръснарница.

Тук-там отбелязаха новото буйство на Юнкер – по-скоро снизходително, с неудобство, както се отнасят в училище към нелепите шеги на някой дебил. Но проблемът на Юнкер е сериозен, освен, че е срамен.

Десетина дни по-рано разроши косата на лидерът на либералите в Европарламента. Не остана ненацелуван еврошеф или премиер. Израз на какво е това?

Юнкер и неговите изстъпления трябва да бъдат изследвани от човек като бившият британски външен министър Дейвид Оуен, автор на книгата „Болестите във властта“.

Юнкер е напълно подходяща илюстрация на „синдрома на хюбриса“, който Оуен анализира дълги години. Акт на „хюбрис“ е, „когато овластено лице с арогантна гордост и самочувствие се отнася нагло и пренебрежително към другите“. Според Оуен „хюбрис“ е и ЗАГУБА на способности. Опияненият от властта си Юнкер - ако продължават безропотно да понасят безразсъдните му жестове, спокойно може да пренесе безгрижното си поведение и при решаването на съдбоносни за Европа проблеми /ако вече не го прави/.

Бойко, който очевидно е загрижен, дали Историята ще го запомни и приюти, разполага – поне за себе си - с едно добро решение.

При следващото перване на Бръснаря да го награди с един здрав шут.

Той ще му донесе милион пъти по-голяма известност, отколкото головете, които вкарва като „бистришки тигър“. И мястото му в Историята ще бъде гарантирано. Тя със сигурност ще запази някакво симпатично свидетелство за бунта на Малкия Балкански Лъв срещу Разпасания Властелин на Европа. Един боц в гърба на Жан-Клод - може и по-надолу - направо ще бъде безценен, все едно, че си спечелил някаква Балканска война.

А Юнкер очевидно губи себе си - разтваря се в собственото си опиянение. Трябва да сме съвсем слепи, за да не забелязваме това.

Той ни подсеща за думите на древноримския поет Ювенал: „Кой ще надзирава надзирателите? Кой ще пази пазачите?“