English
Deutsch
Русский




Случка в Брюкселската бръснарница. Боцът на Бойко?

Фейсбук, 26 февруари 2018 г.

Щом всяка Гинка може да отмъкне ЧЕЗ – поне да внимаваме окончателно да не ни отмъкнат достойнството.
Един боц ще свърши работа, стига да се намери храбрец.
Иначе Гинчето е подходящ купувач – тя не познава Бойко, не познава никого, и нея никой не я познава.
За тази история следващия път – сега за боца.

Кулоарите на Европарламента - 23 февруари, около 13 часа, видяно по Канал-3.
Бойко отговаря на въпроси на български журналисти.
Обяснява, колко сложна е предстоящата среща с Ердоган.
И още: трябва да сме единни, солидарни един към друг.
Един към друг – това се отнася за страните-членки на ЕС.
В това време нечия ръка го перва по главата.
Него – премиерът на страната, която председателства Съвета на Европа.
Ето ти израз на солидарност.

Докато Юнкер се изнизва, Бойко обяснява:
Меркел казала преди малко на Ципрас, че се е подстригал като Бойко.
Сега Юнкер го подсещал за това.
И продължава: трябва да се уважаваме, уважаваме, уважаваме.
Уважение в бръснарница.

Тук-там отбелязаха новото буйство на Юнкер – по-скоро снизходително, с неудобство, както се отнасят в училище към нелепите шеги на някой дебил.
Но проблемът на Юнкер е сериозен, освен, че е срамен.
Десетина дни по-рано разроши косата на лидерът на либералите в Европарламента.
Не остана ненацелуван еврошеф или премиер.
Израз на какво е това?

Юнкер и неговите изстъпления трябва да бъдат изследвани от човек като бившият британски външен министър Дейвид Оуен, автор на книгата „Болестите във властта“.
Юнкер е напълно подходяща илюстрация на „синдрома на хюбриса“, който Оуен анализира дълги години.
Акт на „хюбрис“ е, „когато овластено лице с арогантна гордост и самочувствие се отнася нагло и пренебрежително към другите“.
Според Оуен „хюбрис“ е и ЗАГУБА на способности.

Опияненият от властта си Юнкер - ако продължават безропотно да понасят безразсъдните му жестове, спокойно може да пренесе безгрижното си поведение и при решаването на съдбоносни за Европа проблеми /ако вече не го прави/.

Бойко, който очевидно е загрижен, дали Историята ще го запомни и приюти, разполага – поне за себе си - с едно добро решение.
При следващото перване на Бръснаря да го награди с един здрав шут.
Той ще му донесе милион пъти по-голяма известност, отколкото головете, които вкарва като „бистришки тигър“.
И мястото му в Историята ще бъде гарантирано.
Тя със сигурност ще запази някакво симпатично свидетелство за бунта на Малкия Балкански Лъв срещу Разпасания Властелин на Европа /това не е преувеличено, щом го търпят въпреки цялата му разюзданост/.

Един боц в гърба на Жан-Клод - може и по-надолу - направо ще бъде безценен, все едно, че си спечелил някаква Балканска война.

Но и преди миражния/невъзможния боц на Бойко, все трябва да се намери някой журналист, който да пита Жан-Клод Бръснаря, как самият той си обяснява своите безразсъдства.

И заразни ли са те – могат ли да оглупят и останалите „лидери“ и, в края на краищата, окончателно да опропастят/осквернят и самата политика.

Юнкер очевидно губи себе си - разтваря се в собственото си опиянение.
Трябва да сме съвсем слепи, за да не забелязваме това
Той ни подсеща за думите на древноримския поет Ювенал:
„Кой ще надзирава надзирателите? Кой ще пази пазачите?“

***



Тагове: Кеворк Кеворкян, Бойко Борисов, Гинка, ЧЕЗ, Ердоган, Юнкер, Ципрас, Дейвид Оуен, "Болестите във властта", "синдрома на хюбриса", Ювенал

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.