English
Deutsch
Русский




Милост за Хекимян!
 
Тия дни, покрай интервюто си с Бойко, Антон сериозно си изпати.
И то съвсем незаслужено.
Особено яростно му се нахвърлиха във Фейсбук – Мрежата, за която един социолог наскоро каза, че се превръща в основна медия, понеже далеч по-отчетливо изразява настроенията на публиката, отколкото традиционните медии. Горкият, чак сега се сетил – понеже нашите соц-пол-итолози са втренчени главно в собствените си аванти.
Написах няколко реда във Фейсбук за въпросното интервю, за да изразя огорчението си, че отново бяха пренебрегнати народните тегоби – ако думата „тегоби“ вече не звучи неясно, дотам сме я докарали. Резултатът беше следният: над 9 хиляди харесвания, над 2 хиляди споделяния и над 700 коментара – за жалост, главно негативни, също и за Хекимян. А той не заслужаваше това.
Но и публиката има право – на нея отдавна й омръзна малебито, което минава за журналистика и накрая стигна до там, да упреква водещите дори за отговорите, които получават.
Ще се опитам да се поставя на мястото на Антон – и да разиграем въпросното интервю. Приемаме, че върху Антон не е оказан предварителен натиск, че не са му налагани теми и въпроси. Приемаме също, че и Бойко не е поставил някакви условия – макар че, той умее майсторски да притиска – привидно добронамерено - журналистите, а какво прави с шефовете им един Господ знае.
По време на интервюто направи два намека, уж на шега. Първият път, когато имаше опасност да просрочат времето, каза : „Няма кой да ни отреже“ – ако бях на мястото на програмния директор на Би Ти Ви веднага щях да му тегля шалтера, да го изключа от ефир. Нямаше да се случи нищо особено - предполагам, че щеше да изтърси някой от лафовете си и толкова. Сърдитият Бойко е много забавен.
Вторият му намек беше, че шефът на Антон е в студиото и ги гледа. В този случай щях да го попитам: „Искате да кажете нещо ли?“ Този въпрос трябва да се задава максимално често на нашите политици, да им се повтаря и повтаря – докато се сетят, че бъбрежът не върши работа, трябва и да се казва нещо съществено, поне от време на време.
Ето как започна интервюто.
Антон: Намираме се в кабинета на министър-председателя Бойко Борисов. Добър вечер.
Бойко: Добър вечер. И да уточним, че вчера, като се видяхме, вие пожелахте тук да е интервюто, а не в Би Ти Ви. Аз предложих да дойда там.
Антон: Имаше два варианта. Решили сме тук, защото не сме го правили от вашия кабинет.
Бойко: Нашият кабинет е и ваш кабинет, защото е на хората.
След лакърдията за „кабинета на хората“ – този банален лаф трябва да е подсказан от някоя румянка – Антон имаше отличната възможност да зададе серия от въпроси: „В какъв смисъл е на хората? На кои хора? От какво личи това? Какво мислите за демагогията в политиката?“
Антон пропусна тази възможност – а това щеше да му помогне да стегне интервюто, да го постави под свой контрол. Не е ясно обаче, дали изобщо му позволяват подобни „своеволия“.
Пак в този момент трябваше да направи и едно важно уточнение – за пред публиката. Отдавна е известно, че Бойко е виртуоз в изземването на чуждото шоу – писал съм неведнъж за това. Той бързо изпада в състояние, в което сякаш оглушава за въпросите на водещия и вече е трудно да се направи нормално интервю с него. И ако в предишните години това бе донякъде забавно, напоследък тази му агресивност му върши лоша услуга.
Ето за какво уточнение става дума - Антон трябваше да го попита: „Г-н премиер, монолог ли ще бъде това интервю – или диалог?“
Докато Бойко измисли подходящ словесен ритник, Антон трябваше да допълни: „Монолог е, когато човек си говори сам, диалог – когато двама души разговарят – като се чуват“.
Бойко най-вероятно нямаше да му обърне внимание - той предусеща заплахите от всякакво естество, дори и най-дребните, и ги избягва, ако не може да извлече някаква полза. В случая, най-вероятно нямаше да отговори. Но Антон щеше да е спечелил една точка пред публиката.
По-нататък той зададе добър въпрос за Истанбулската конвенция, която Бойко, неизвестно защо, не иска да се нарича „Истанбулска“ – и по някое време попита водещия, дали е чел конвенцията.
Антон: „Аз съм я чел. Вие чели ли сте я?“
Това бе отличен отговор, който издава решителност и самочувствие. Бойко не отговори по същество, обаче по-нататък отново попита Антон, дали е чел конвенцията – това беше елементарен начин да го смути. Отговорът не издаде никакво притеснение: „Чел съм и тълкувателните текстове, включително и към нея. Знам какво съдържа, знам какви са страховете. Вие прочетохте ли я?“
Бойко Борисов: „Окей, да не си губим времето…“
Антон се съгласи - изглежда беше подушил някакви Бойкови феромони или пък реши, че е постигнал целта си. Но следващите му въпроси за конвенцията отново бяха достатъчно резки, остри, поддържаха едно добро, настъпателно темпо.
Бойко разви тезата, че конвенцията, всъщност, е насочена срещу насилието. И така предостави отлична възможност за нов натиск на Антон: „Наясно ли сте, на какво се дължи галопиращото насилие у нас?“
Този въпрос не беше зададен, а щеше да бъде от магистрално значение, щяхме да научим, наясно ли е премиерът с причините за епидемията от отвратителни престъпления. Буквално всеки ден ни носи нови, зловещи примери: жена убива майка си и прави опит да се самоубие – от недоимък. Или друг случай, пак от последните дни: майка застрашава живота на тригодишните си близнаци, насилва ги и не ги храни - а репортерката й задава идиотския въпрос: „Защо са недохранени?“ Отговорът на смаяната женица бе: „От бедност!“ Влезте за момент в съзнанието на тази клетница - тя сигурно изобщо не може да проумее подобни въпроси, сигурно й звучат като безбожна гавра.
Коментарът на Бойко за тези истории щеше да бъде много важен. Отминаването на въпроса - също.
По-нататък в разговора Антон даде пример с робските условия, при които работят наши работници в Англия.
Отговорът беше: „Е, колко повече ще изкарат? Като платят там квартирата, храната и скъпите такси, и накрая ще си дойдат пак с толкова“.
Антон се въздържа да репликира тези предизвикателно-грозни думи - можеше, например, да каже, че тези хора приемат съдбата на принудени роби, защото не могат да си намерят работа тук, просто е.
Трябва да го разберем: понякога човек се парализира, когато се сблъска с отблъскващо пренебрежение към хората, които уж били „стопани“ на премиерския кабинет. Може би Антон е разчитал публиката сама да оцени реакцията на премиера. Но трябва да знае, че при някои събеседници всичко, което предизвиква враждебността на зрителите към тях, автоматично се пренася и върху водещия.
Напълно излишни бяха въпросите за коалиционната рая край Падишаха. Тя само ще дрънка заплахи и за нищо на света няма да се пусне от пояса на Бойко – защото следващият им пристан ще е Перловската река. Затова е излишно да го питаш за тях.
Бойко отдавна е съобщил, че иска да го виждат като Могъщия Арбитър - на всичко и на всички. Арбитърът няма защо да го питаш, ще приеме ли оставката на Валери Симеонов – защото ще го предизвикаш пространно да обяснява, че патриотите са „воеводи“, че на тях им отива да тропат по масата, лафове-лафове - като за хора, които са ти в ръчичките. По-добре го питай, при какви обстоятелства би разкарал „големите воеводи“ - дребна разлика, но съществена. Ако се направи на завеян, можеш да му помогнеш с някоя обида на Валери по негов адрес.
Имаше и други удобни моменти да бъде охладено красноречието на Бойко. Например, няма защо да го питаш има ли „усещане за корупция“ /глуповатата фраза, съчинена от някои първенци на ГЕРБ/ - питай го направо, защо няколко негови министри са подсъдими. Отговорът щеше да е прелюбопитен – ако изобщо бе споделен с публиката.
Да не влизаме в повече подробности – по-нататък интервюто удобно се намести в бобслея на Бойко. Докато се стигна да финалната констатация: Българинът щял да живее по-добре, ако дойде на акъла на Бойко. Впечатляващо, наистина.
Но, тъй или иначе, видяхме достатъчно добра работа на Антон – защо тогава мнозина зрители не харесаха интервюто му? Обяснението е просто, въпреки че изглежда абсурдно: защото Бойко все по-малко държи на публиката си, оценката й сякаш изобщо не го трогва. Той пристига, за да се отчете пред самия себе си – приблизително по един и същи начин, вълненията на хората не го интересуват. Той няма време за тях, обсебен, примерно, от грижата за Западните Балкани. Опасявам се, че дори пренебрегва дружелюбни предупреждения, като това на Орбан: „Борисов си заби брадвата в голямо дърво с интеграцията на Балканите в ЕС“. Тези думи могат да подплашат и най-неразумния политик, но не и нашия човек.
Стилистиката на интервютата с Бойко вече е достатъчно втвърдена, добре известни са особеностите на поведението му. Трябва да имаш обаче кураж да ги преодолееш и да наложиш своя маниер. Най-полезният подход е разчленяването на отговорите му, втренчването в тях. Антон го правеше достатъчно често. Разбира се, Бойко ще се съпротивлява, но накрая ще разбере, че и той ще има полза, ако излезе от убежището на монолога. Сега обичайно „разказът“ на неговите интервюта може и да е накъсан от поредица от въпроси - но това е само външно, Бойко идва с намерението да каже нещо важно за самия него, да предложи на зрителите някакъв тактически детайл от по-общия си план.
Например, във въпросното интервю той искаше да предизвика Радев - и го постигна.
Привидно тази реплика се появи елегантно, сякаш от само себе си. Но само привидно. Румянките очевидно бяха подготвили Бойко за президентския съветник, който пишел речите на Радев. Антон можеше да вметне, че президентът говори рядко смислено, не чете словата си и никога не ръси глупости като Плевнелиев. Но не посмя – сигурно са му пуснали някой погребален марш в слушалките.
Но тия неща никак не са безобидни. Те сякаш са намислени от съветниците на Падишаха, за да се забавляват самите те. Публиката не съществува за тях, нито пък отношението й към Бойко. С тъпите си номера те поставят в неловко положение Падишаха, нищо повече. А и изобщо не са в състояние да го предпазват от някои изсилвания. Не върви, примерно, да говориш за Народния съд, когато си заобиколен от отрочета на баш комунисти. В дните около интервюто хора на Бойко разбридаха факта, че бащата на въпросния президентски съветник бил офицер на комунистическото военно разузнаване. Това сигурно е голям грях, особено като се има предвид, че един от любимците на Бойко – Николай Младенов, беше военен министър, а сетне и външен министър, а баща му е бил далеч по-важен служител на ДС.
Какво можеше да направи Антон? Нямаше да го оставят да разсъждава, колко неприемливи са подобни оперетни сблъсъци между държавните ни мъже. Но пък можеше да попита Бойко, дали не ревнува Радев – и след това да избяга от студиото.
Бойко ще направи грешка, ако се подаде на обкръжението си, което жадува за такива сблъсъци, за да има някаква тежест. Колкото повече някои медии лъскат паметника на Бойко, толкова повече най-близкият му кръг се опитва да го демонтира. При това, по най-глупашкия начин.
Така го подведоха и с твърдението за президентския съветник, който уж бил на работа в телевизия на Пеевски. Някоя празна кратуна му е подсказала този „убийствен“ факт на Бойко – и той го пльосна, а след това трябваше да се самоопровергава.
Представяте ли си, какво друго му подсказват кратуните, как го овъртолват в незнанието си, в интригите си.
Радев и той се злепостави. Вместо да остави своя началник-кабинет да опровергае казаното от Бойко – и да приключи с това, той тръгна с рогата напред срещу премиера. На него обаче това ще му хареса: рогач срещу рогача, я да видим, кой има по-големи рога от неговите. Освен това, в политиката има едно правило: „Задавай въпроси, на които знаеш отговорите“. Радев забрави това. Той няма край себе си хора изкусни в интригантстването.
Между другото, интересно, кой тъпак е разказал на Бойко вица за изборите и Путин – и той го пльосна преди време. После се извини с половин уста, но пак каза нещо неуместно - с Путин винаги били в добри отношения. Тъй ли? И по какво личи това? Бойко, изглежда, не знае и няма как пепелянките край него да му подскажат, че руснаците са рядко обидчиви/злопаметни, така е устроен руският разум – той не понася обидите. За разлика от нас – ние сме готови дори и Зоран Заев да ни поднася.
Всъщност, Бойко тъй и не успя да направи сериозен кръг около себе си – там няма друго, освен дребни фигури, ранозрейки, елементарни интриганти и пр. Всеки досег пък с някои по-известни имена го въвлича в скандали – като този за шефското място в ООН, съчинен от Кръстев. С Бъчварова и Захариева нищо особено няма да може да постигне. Бъчварова вече го злепостави с отровния си коментар за Конвенцията – отровен по отношение на Народа, за който се сещат само тогава, когато трябва да го обидят.
Да се върнем при Антон. Той безспорно има добри качества, това е вън от съмнение – но не притежава най-важното: контрола над професионалната си съдба. Това се отнася и за повечето от кадърните водещи, доколкото останаха в големите телевизии. Всъщност, сещам се само за едно изключение - и това е Карбовски, но от него, при целия му бляскав талант, не се плашат. Защото той се занимава с „низината“, дори със септичната яма на Живота. Това не е опасно за Политическата Секта. При цялата си малозначителност, немалко от хората там не се интересуват от Низината, те летят в облаците.
Днешните водещи не притежават дори минимална автономност и независимост, а това, в края на краищата, им пречи да си изградят собствен стил и да го устояват дълго време. Напълно анонимни особи ги вкарват в ролята на подставени лица. Притискат ги по всевъзможни начини, особено при подбора на гостите им – а повечето от тях са едни и същи лепкави типове, които отдавна са втръснали на публиката. Но когато те принуждават да разговаряш с тях, те, всъщност, те обезличават.
Изобщо, почти всичко, което ни заобикаля е Б. П.
Сигурно се питате, какво е това Б. П.? Тия дни научих, че в паспортите на някои кучета пишело Б. П. – тоест, без порода: горкият екземпляр няма родословие, няма белези, които да го оприличат на някоя порода, да го отличат от глутницата помияри.
Сетих се за тази кучешка драма, защото и доста водещи са Б. П.
За политиците пък да не говорим.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Бойко Борисов, Антон Хекимян, Би Ти Ви, Истанбулска конвенция, Патриотите, Валери Симеонов, Орбан, Западните Балкани, Румен Радев, Румяна Бъчварова, Падишаха, Николай Младенов, ДС, Пеевски Путин, Зоран Заев, Иван Кръстев, Екатерина Захариева, Мартин Карбовски, Политическата Секта

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.