English
Deutsch
Русский




Дупката като прогрес
 
Щом те нахалстват, ние пък трябва да упорстваме.
Няма да се откажат лесно – понеже шансът им е в настървението, с което сладострастно изкористяват истината.
Но и ние не бива да се отказваме.
Упорство срещу нахалството – все е нещо.
Тия дни телевизиите проглушиха ушите на публиката с дупката, която внезапно се появи на 13-ия километър на магистрала „Тракия“. Не беше нещо извънредно - магистралите, поне нашите, се строят, най-вече, за да се ремонтират. Любопитно бе друго: че тя изникна тъкмо на фаталния 13-ия километър - като някакъв специален знак свише, колкото да засили убеждението на простолюдието, че някаква дупка, някаква мрачна паст ни дебне по начало и всеки момент може да ни погълне.
Ние отдавна сме се примирили, че Дупката е територията на скапаното ни битие. Тъкмо то обаче на някои се привижда като „прогрес“ – при това пълен, тотален, всеобхватен и пр.
И това уж го твърди не някой развеселен идиот - ами колектив учени от БАН, под вещото многознайство на рецензента на въпросното откритие Симеон Дянков. Онзи същият, който презрително опръска учените от БАН, като ги нарече „феодални“ старци, понеже в онзи момент думата „синодални“ е отсъствала от речника му. Иронизираха го известно време за гаменското му изхвърляне - и сетне го забравиха, понеже тук истински неприличното винаги се забравя. Особено, когато то струи от някакъв властник, който иначе може и да е не дотам направен екземпляр. Междувременно, въпросният Дянков вече е станал старши научен сътрудник и доктор на науките – и, може би, ако направо бе нарекъл „феодалните“ старци „скотове“ досега щяха да го направят член-кореспондент на БАН, а дори и академик. Така се възнаграждава скотоложкото отношение в нашата Дупка.
Това е същият Дянков, който се заканваше да напляска Русия „по дупето“ – и така я напляска, че трябваше да й платим над един милиард лева. Изобщо, яви ли се този фамозен тип някъде, очаквайте Истината да бъде захвърлена в Дупката – да се дави там, лишена поне от едно скромно погребение.
И този човек го представят като йерихонската тръба на Истината.
Същият, който твърдеше, че българската крадлива приватизация е извършена правилно – твърдеше го, докато беше квартирант на Прокопиев, един от Принцовете на разграбването. Министър на финансите квартируваше в имот на скандален бизнесмен – и това тук също не смущава никого.
Струйник на неприличието е Дянков – и няма нищо общо с Истината. Но тъкмо на него са поверили да бъде рецензент на доклад на икономисти от БАН, според който членството в Европейския съюз ни е осигурило „прогрес навсякъде“. Въпросната фантазна констатация бе изведена като заглавие и натрапена на простолюдието от някои вестници. Това е разбираемо, понеже и те са се запътили към Дупката – и е неизбежно да излъчват притворен ентусиазъм в индустриални количества. Това е и причината да представят някои внушения на един доклад толкова помпозно, сякаш внезапно Господ специално е полял с вода от Рая Дупката.
Новопръкналият се учен Дянков е готов да „рецензира“ в розови бои дори и некролога на България. Той е ясен.
По-удивително бе равнодушието, с което бяха пренебрегнати и дори скрити важни констатации на доклада – макар че един срамен факт бе пред очите на всички: когато той бе оповестен, черни знамена украсяваха фасадата на БАН, заради дивашкото безпаричие, на което са обрекли българската наука.
И човек се пита, дали вече черните знамена трябва да бъдат приемани като символ на „прогреса навсякъде“?
Някои медии, все пак, срамежливо отбелязаха, че сме постигнали „прогрес навсякъде“ – но сме се ПРОВАЛИЛИ в регионалното развитие и човешките ресурси?!
А това недвусмислено означава само едно: провал в отношението към обикновените хора от Голяма България, над която отдавна се веят невидими черни знамена.
Общественото мнение отдавна е станало заложник на онова, което се случва или фантазира в столицата и още три-четири големи града. Политиката се обговаря, най-често фалшиво, в пределите на тази територия. Тя е Витрината на Дупката. Питах веднъж дрънкалото Горбачов витрината ли променя, или същността на социализма – и не получих честен отговор. Тук, и сега, този въпрос би прозвучал неуместно, дори невъзпитано: не питай, щом знаеш отговора. Докато пишех тази дописка, кабинетът „скъси“ границата на бедността с 7 лева. Седем лева. Дянков да ви обясни, какъв прогрес е това, той е достатъчно нахален. Като изключим витрината, останалото в Дупката е просто една Скотобойна – ако не го вярвате, питайте някой клетник, как оцелява с 200 лева пенсия във Видинско, примерно. Това оцеляване е истинското българско чудо, не друго. Вайкаме се, когато Стихията – отново и отново! – залива или направо помита едно или друго селище. Ще изпълзим обаче от Дупката, когато се сетим да се вайкаме за съдбата на милионите бедняци у нас. Техният живот няма нищо общо с Витрината. Властта е в правото си да я лъска и пудри непрестанно, иначе няма да оцелее. 7/седем лева на един „скот“. И един милион лева за ремонта на Зографския манастир – и тази дупка трябва да се закърпи, вън от съмнение – но не бива това да се разгласява тъкмо в деня, когато се подхвърля подаянието на 7 лева. Защото неизбежно ще бъде схванато като лъскане на Витрината.
Човек, на когото подхвърлят 7 лева и той продължава да смята, че това е нормално, е готов на всичко. На всички унижения.
Ами „феодалните старци“ от БАН – те защо са склонни да ги унижават? Черни знамена плющят над главите им – а те пишат доклади за „прогреса“. А, отгоре на всичко, се унижават да търпят менторството на един Дянков. Докладът, най-вероятно, е част от някаква европейска програма, от някакво платено мероприятие, което трябва да украси Витрината. По-добре да се бяха съгласили доброволно да ги скалпират – а скалповете им да отидат за украса на Витрината.
Нека бъдем справедливи: възможно е „феодалните старци“ да нямат вина, когато медиите ги превръщат в апологети на „прогреса навсякъде“. Защо тогава мълчат, защо не съобщят направо траурната вест за окончателния Разпад на България: на Витрина и Пустош.
И защо търпят край себе си Дянков, който ги унизи навремето по безподобен начин?
Какво се е променило, че той си е купил тяхната милост?
Какво ги подтиква към подобна безгръбначна услужливост и търпимост към всевъзможни лъготения? Навремето изтърпяха Плещещият на воля Плевнелиев да им обещава 14 милиона – веднага, веднага, още утре ще ви ги осигуря! – и да ги излъже безсрамно.
Пак добре, че оттогава не ги наричат „феодални будали“.
Винаги ще се намират услужливци, които да се грижат за нуждите на Витрината – да я плюнчат и лъскат до блясък.
Но и Дупката има нужда от трохички от Истината.
Например: за какъв фатален Разлом подсказва факта, че инвестициите в страната са приблизително равни на сумите, които нашите Бегълци пращат на близките си? Нуждаем се от честен отговор – без да се заплесваме по несъмнените морални устои на Бегълците, които също са Страдалци.
И, между другото, Прокудените от Родината си част от Витрината ли са?
Или друга тема, която може да бъде разчоплена с помощта на „прогресиста“ Дянков: каква е реалната безработица у нас – 6 процента ли, или 50 процента, ако броим и онези милион и половина души, които избягаха оттук?
По драматичните си мащаби, това бягство надмина дори кубинската емиграция от миналия век, която тогава минаваше за най-голямата в съвременната история.
„Янки – си, Куба – но!“ – това беше нейният девиз.
Ами нашето Бягство – с какви думи да го украсим?
Накрая, да подхвърля една тема за биографите на Падишаха.
На какво се дължи днешната му, все по-отчетлива, отстраненост от ролята на Строителя, Стопанина – и превъплъщаването му в ролята на Радетеля на дружбата между народите?


Тагове: Кеворк Кеворкян, магистрала "Тракия", Симеон Дянков, БАН, Приватизация, Иво Прокопиев, Росен Плевнелиев

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.