English
Deutsch
Русский




Шербет и воня
 
Напоследък Бойко направо е разсипван от всевъзможни хвалби. Заливат го - особено някои авторки - с кофи шербет. Геноцид с шербет. Нормален човек не може да издържи това. Бойко спешно трябва да подготви указ за шербета: как да се използва, в какви дози, от кого точно и пр. Той внимателно е слушал Живков, обаче изглежда е пропуснал урока му за шербета и какво се прави с прекалените угодници.
Онзи ден един социолог го нарече „хирург“. Обичайно някои от социолозите се държат като социопати, та това не направи особено впечатление. Поводът бе оставката/разкарването на председателя на Парламента Главчев. А в случая Бойко се държа не като хирург, а направо като касапин. Отгоре на всичко, ползата от махането на Главчев ще бъде, че сега в Парламента всеки ще може да говори, както си ще за Хирурга. Всъщност, Главчев се опита да защити Бойко от патоса на Нинова - и си го получи. Обаче Марешки, който е подсъдим, остана заместник-председател на Парламента - и дори старателно подкрепя Хирурга, така че вече във всяко решение на ГЕРБ ще има капка фалшива виагра.
Все пак, поне засега, не овъртолиха Бойко и в събитията около 10 ноември 1989-а, някак успяха за спестят заслугите му. Иначе Преврата бе отбелязан мижаво, но пак не липсваха преувеличения и фалшификации. Бившият министър на културата и кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП Георги Йорданов най-сетне оповести едно свое знаменито писмо до Луканов, както и непубликувана стенограма от заседание на Политбюро от 9 ноември 1989-а – и направи за смях адептите на „перестройчиците“. От неговите свидетелства вече можете да си представите, как е писана „историята“ за онези събития, с колко шербет за някои и колко жлъч за други.
Няма по-насилвано нещо от Българската История, това продължава и до днес. Някои са царе на нелепостите, един, пак тия дни, написа следното: „Убеден съм, че повечето хора сега могат да се похвалят с пълни хладилници“. Това е индиректно шербет пак по адрес на Хирурга – тъпо, предизвикателно тъпо, дано не го прочете, че ако не е на кеф направо може да изкорми въпросния автор. В същото време, социологическо проучване твърди, че приблизително половината от анкетираните предпочитат живота в годините на соца. Шербетчийството изпива акъла на някои хора. Милиони хора са потънали в мизерията, тя изглежда направо непреодолима, а те дрънкат за пълни хладилници - вероятно ги бъркат със собствените си търбуси. Писането на „История“ с шербет е безсмислено занятие. Божидар Димитров пък твърди, че новите богаташи били предварително „разписани“ - има нещо вярно в това, макар че много повече чорбаджии се пръкнаха измежду чакалите, които направиха приватизацията. Друго е по-тягостното: разписана бе новата тотална бедност, и тя още дълго, ако не и завинаги, ще си остане неизкоренима. Ние вече свикнахме с нея, до степен, че я смятаме за нещо нормално.
Отделни събития и факти от близката ни История са оставени напълно безпризорни, а те натрупват грамади от съмнителни интерпретации, грамади от боклук. Наскоро се появиха документален филм за Симеон/Царят Беглец, също и книга за него. Не последва нито една сериозна критическа интерпретация – сякаш става дума за някакъв индийски сериал. Няма рецензии, нито една. Хвърлят тия неща на лековерните читатели, обаче никой не ги води за ръчичката – особено по-младите – къде е истината, къде – шербетът на измислицата. Като гледам врявата около „бугарските фашисти окупатори“ на Македония, скоро ще изкарат и Борис Трети антифашист.
Празнословието е на пиедестал. То е за предпочитане, защото дава възможност удобно да „съпреживяваме“ Историята – нищо, че то е фалшиво. Документът, коректното изследване не ни е по вкуса, това се отнася дори и за случаи, които са под носа ни, не изискват, кой знае какви усилия да вникнеш в тях. Преди две-три седмици, късно през нощта, попаднах по Би Ти Ви на английския документален филм „СТЕЙСИ ДУЛИ РАЗСЛЕДВА: СЛЪНЧЕВ БРЯГ“, вероятно е било повторение. Ако не е страстта ни по димките, по показните и често напълно безсмислени усилия, Бойко би трябвало да направи специално заседание на кабинета, да гледат два-три пъти последователно филма и да научат неподправената истина. Стейси представя една отвратителна картина на българския разгул. Съпоставена с не по-малко отблъскващите картини от скотския живот на милиони българи, тя ще ни даде реалистична представа за Нашето Пропадане. Във филма на англичанката имаше и известна демагогия – тя навести цигански катун в близост до Слънчев бряг и се учуди, защо тия хора не работят в курорта – извън джебчийската си практика, разбира се. То е все едно Юнкер да отиде на разходка из нашите гета – български и цигански – и да се пита, защо не сме в Шенген. Стейси обаче не пропусна да покаже, какъв рай на наркотиците е Слънчака. Не посмя лично да си купи, за да не наруши някой английски закон – но зрителят схвана, че българският закон е безсилен там.
Но ние отдавна сме свикнали с тия неща. Отвсякъде ни застигат арогантни предизвикателства, но също така и незнание, неукост, привикваме с това и накрая се чувстваме удобно. Привикваме дори с неприличието на Плевнелиев, който като навит говори срещу Радев, нещо, което не си го беше позволявал нито един президент досега. Слава Богу, надявам се, прелестната Деси Банова да го отклони в по-продуктивни посоки – да пише любовни сонети, примерно.
Една вечер гледах бившия министър Трайчо Трайков при Дремджиев – беше много убедителен, когато говореше за Белене, беше много убедителен, и когато говореше за търсенете на газ – беше много убедителен изобщо и въобще. Докато не каза, че сега може да се направи, за нуждите на телевизията, по скайп връзка навсякъде по света, а навремето, през 90-те години, ако направиш телевизионен мост, отивал половината бюджет на една телевизия – и всичко рухна, понеже трасето за един мост струва съвсем скромна сума. Този пример може да изглежда дребен, дори дребнав, но той подсказва, че у нас дребното е в едни кълчища с едрото, фактите и измислиците са здраво омесени.
„Можем ли поне 6 месеца да не си клатим къщата преди Председателството?“ – срещнах някъде този въпрос. Ами, точно тогава трябва да се види, че има някакво подобие на политически живот у нас, че са останали някакви трохи от колективна енергия, че не сме стадо; това ще впечатли брюкселските дантели повече от всичко друго, за да не си въобразяват, че толкова лесно могат да ни водят за носа. Така и силата на Хирурга ще изглежда по-реална, питайте го и той веднага ще ви каже същото. Другото какво е: на всеки софийски площад да турят по един симфоничен оркестър, който денонощно да стърже „Ода на радостта“.
Главчев ще се окаже напразно пожертван: социалистите нямат друг избор, освен да продължат да се държат като шумкари и периодично да бягат от Парламента - освен ако Нинова не е подписала някакво тайно споразумение с Бойко. Ще научим за това след 28 години.
От Би Ти Ви направиха анкетата „След силната 2017-а, какво ще постигне Григор Димитров“. Хубав въпрос. Може от време на време да го задават и на политиците, но да не са толкова конкретни - могат да ги питат, какво ще постигнат все някога.
Фейсбук става някак по-неприличен, когато държавните ни мъже го използват, за да поздравят някого – тия дни всички бяха любезни с Григор. А имат достатъчно лимит за телефоните си, и могат да го направят и лично. Сега излиза, че се присламчват към чуждия успех. Никой няма да ги упрекне, че не са го направили дискретно. Съвсем друго се очаква от тях. Президентът написал: „Един българин показа как с много труд, упоритост, дух и вяра се постига победата“. Липсва обаче най-важната дума: талант. Но няма да се сетят да направят един пленум, дори и полуфалшив като онзи от 10 ноември 1989-а, как да се създават и съхраняват таланти. Талантът е осенение от самия Господ – и може би затова политиците не са склонни да се сещат за него.
Дългият нос на новата Мис България се оказа почти толкова важен, колкото и триумфът на Григор, накрая може да засенчи и Председателството. Това е добра пропагандна хватка. Дори депутатката Десислава Атанасова писала: „Изненадват ме критериите на журито и толерирането на филърите и силикона“. Имало и уточнение, че това е личното й мнение, а не на ГЕРБ. Обаче не е лошо ГЕРБ да помисли малко по въпроса. Специален пленум за силикона в политиката.
Мерят дължината на носа на „миската“, но не и очевидната корупция в този конкурс. Долу-горе така се борят и със другата корупция.
Мерят си носовете – и всички са запушени за вонята там.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Бойко Борисов, Тодор Живков, Димитър Главчев, Корнелия Нинова, Веселин Марешки, ГЕРБ, Георги Йорданов, Божидар Димитров, Симеон Сакскобругготски, Македония, Слънчев бряг, Стейси Дули, Росен Плевнелиев, Румен Радев, Деси Банова, Трайчо Трайков, Би Ти Ви, Григор Димитров, Мис България, Десислава Атанасова

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.