English
Deutsch
Русский




Паметта на босите
 
Откриха паметна плоча за президента Желю Желев, тъкмо в навечерието на 10 ноември – намек, по касапски елегантен, че и той като всички останали е рожба на 10 ноември, да не си въобразявате нещо друго.
Поставиха паметната плоча върху родния му дом в село Веселиново. Обаче паметник на Лучников, правосъдният министър на Костов, има от години в центъра на София - и така е редно, позакъснелите демократи винаги се ползват с предимство у нас.
На откриването присъстваха четирима президенти, и Плевнелиев, разбира се, започна да опява нещо по телевизията - сигурно пак е споделил, че се разбирал добре с Желев, дори пиели заедно кафе. Каза го и на опелото на покойния президент и това беше най-разтърсващото признание за заслугите му. Така ще я карат – докато не олигавят всичко, всичко преди тях имам предвид – дано ги забележи Историята.
Между другото, Плевнелиев напоследък усърдно се труди като ваксаджия на президента Радев – в смисъл, че през седмица цъфва по някоя от телевизиите и го сапунисва/критикува. Което, естествено, винаги има обратния ефект и Радев трябва да му е благодарен.
Преди няколко години двама социолози закриха Прехода - станалото станало, плюйте, забравете и си откривайте паметничетата.
Сега е време да закрият и 10 ноември, някак не е удобно вече да се сещаме за него - особено за неговите копелета, които за една нощ станаха демократи и антикомунисти. Може и направо от календара да го извадят, пък после пак ще го върнат. Ето, сега връщат закрития Преход - щели да правят ревизия на приватизацията, искат да вземат на Прокопиев цървулите. Някои веднага предложиха да се направи ревизия и на външнотърговските дружества, от които, благодарение на 10 ноември, били откраднати един милиард и половина долара. Както са я подкарали, да вземат да направят ревизия и на построеното от проклетия Живков - и да накажат виновните Не е лоша тази идея: защо строиш, щом не разбираш, че ще окрадат всичко. Можеха направо да осъдят Живков заради тази му престъпна недалновидност.
Славков пък казал веднъж, че съветвал „дедо си“ Живков да продаде направо държавата – тъй и тъй ще я окрадат. Но Диктаторът не го послушал и сега ще се наложи да правят ревизия на Прехода и на соца.
Има и още една причина: наскоро Бойко си призна, с известно неудобство, че вече е построил повече от Живков. Щом е така – хайде да го отпразнуваме с една ревизия.
На Прокопиевци цървулите няма да вземат, обаче поне ще можем да се похвалим пред Брюксел с ревизиите си: закриваме Прехода, сетне го откриваме, явно трябва да закрием и 10 ноември, накрая направо да закриваме и Историята - едно опело, и край. На брюкселските дантели най-много ще им хареса последното.
Иначе все ще се препъваме в нещо: например, тия дни стана ясно, че едва догодина брутният вътрешен продукт на страната ще достигне онзи по времето на Живков. Направо да не повярваш. Толкова се хвалехме с Прехода, а той бил нещо като най-великият колоездач на всички времена Армстронг – най-велик, в смисъл на най-назобан с допинг.
Писах веднъж, че 10 ноември 1989-а е едно чудовище на неопределеността, което се храни единствено с мълвата. Той е фалшивият гроб на промяната. Разкопаеш го – и там няма нищо. Някой е отмъкнал всичко. Тази неопределеност може да е удобна за някои: да откраднат нечии цървули, да се преправят, да фалшифицират себе си и пр. Но за огромното мнозинство от хората тя е потискаща и направо ужасяваща. Те нямат мира от въпроса: какво се случи, къде сбъркахме, в какво съгрешихме, че ни превърнаха в оскотели зрители на безкрайните им ревизии? На обитатели на един живот, в който властват преструвките, преувеличенията и лъжите.
Какво се случи, че да откраднеш на босия цървулите се превърна в основното занимание на една Секта? С какви мръсотии ни захраниха, с какъв отвратителен допинг ни натъпкаха, само и само да ни превърнат в някакви сбърканяци?
Босите – ония, на които им откраднаха и цървулите, все още искат да получат отговор на въпросите си, наивно се надяват, че докато Сектата ревизира Преврата на 10 ноември, Прехода и дори Историята, ще успее да съчини някакъв отговор – колкото и да е мижав. Напразни надежди.
Сектата ще ревизира сама себе си – и резултатът е ясен още отсега, ако Босите изобщо получат някакъв отговор. Впрочем, „Босите“ изглежда доста патетично определение, но да се задоволим с него, все пак е по-приемливо в сравнение с „Анестезираните“ или „Обезпаметените“, примерно. Да драпаш бос из несвършващите нашенски преходи/ревизии никак не е приятно. Обаче пък далеч по-жестоко е, когато човъркат из паметта ти. А го правят усърдно вече 28 години. Идеалът на крадливите им „революцийки“ не толкова е да свият цървулите на босите, колкото да ги обезпаметят. Да направят една колективна лоботомия на населението – това е тяхната истинска цел. И я постигнаха – до голяма степен. Така ще надминат дори Василий Втори Българоубиец, който избождаше очи – всъщност, едно по-щадящо наказание, понеже поне те оставят на вътрешното ти зрение, на въображението ти.
Между другото: дали това варварство не е оставило някаква драскотина в гена ни, понеже винаги късно проглеждаме за очевидното, а в много случаи ни е удобно да се тътрим като слепци – каквото и да се случва наоколо. Но пък да си с широко отворени очи, да си все оцъклен – и нищо да не вдяваш, да не разбираш провала си – това състояние е плод на още по-голямо варварство. Да те накарат да си мислиш за откраднатите цървули – докато всъщност са те обезглавили…
28 години Сектата ни заглавичква със сравнения, все неприлични: „Тогава“ със „Сега“, част от „Сега“ с друга част от същото „Сега“, и тази игра не й омръзва, защото Босите вече са напълно объркани. Но не е лошо и още да ги объркат, до степен на обуначване. И ще го правят ненаситно.
Само едно не са изчислили: Паметта на Сърцето.
Да, паметливите хора постепенно си отиват. Но техните деца, и особено внуците им, са свидетели на униженията, които трябва да преглъщат в старостта си, която трябваше да бъде достойно изживяна. Тези унижения никоя Ревизия няма да компенсира. Всъщност, няма и да има ревизия изобщо за това. Дори един 10 ноември няма да спретнат – макар и с празните приказки на едно също тъй празно състрадание - за да утешат Оскърбените.
Не малко от техните внуци отдавна избягаха – и за да не преглъщат унижението на предците си. Но още повече от тях са тук – дали ще простят на Сектата, в бакалските сметки на която изобщо не влиза това унижение?
Тия дни телевизиите ореваха света, че връщали „войнишкия“ лъв на мястото на съборения паметник пред НДК – без изобщо да споменат, кой е неговият автор /скулпторът Михаил Михайлов/. Това са дреболии за тях, докато са принудени да газят из Калта на Всеобщата Забрава.
Тук ревизират Заличеното, фантазното, измислиците. Ревизират – пак и пак – празния гроб на Преврата – също и на Прехода, който, всъщност, се оказа един Преврат срещу Босите.
Преструвките й отиват на Сектата, понеже и тя е продукт на Великото Замазване – тогава да вземе да направи поне един паметник на потурчената Гордост на Оскърбените.
Какъв ще е той?
Ей, да не вземете да направите някакъв лъв!


Тагове: Кеворк Кеворкян, Желю Желев, Светослав Лучников, Иван Костов, Росен Плевнелиев, Румен Радев, Прехода, Иво Прокопиев, Тодор Живков, Иван Славков, Бойко Борисов, Армстронг, Сектата

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.