English
Deutsch
Русский




Бомбата Амосов и тапишниците на днешните манипулатори

Фейсбук, 26 ноември 2017 г.

Обикновено не обръщам внимание на нахално-користните коментари.
Също и на „кърлежите“ – те са новата мода: каже някой някаква глупост, разумните читатели му отговорят, той влиза в диалог с тях - и ето я авантата, язди из чужда страница.
Незнанието днес е простено, всеки може да си развява байрака, без изобщо да е наясно с фактите - и все за сметка за Миналото.
Но нахалството трябва да има някакви граници.

Един коментатор се е разпрострял нашироко под последната ми дописка. Бил от Плевен, само това посочва, нищо друго, вероятно си мисли, че това е достатъчно, за да е вещ познавач на Миналото.
Ако снимката му е автентична, не е на повече от 35-40 години.
Извадете от тях 28 - и излиза, че през 1989-а година е бил десетина годишен.
Напълно достатъчно, за да говори за Миналото, за „татовото време“ и пр. Ей такива са повечето, дето рият с копита из Историята.

Фрагмент от коментара му:
„Най-финият манипулатор на читателските рецептори отново успя да предизвика захаросване на любимото му татово време в избледнелите спомени на бедния читател. Постигна го пишейки за днешния шербет, оставяйки читателят сам да сипе пудра захар върху онова старо и безшербетно време, по което тъгува Кеворк…
Забрави ли Кеворк що шербет се изливаше през любимото му татово време? ( читателите са забравили).
Кеворк можеше ли да оцелее по онова време, ако самият той не беше кранче за шербет? 😅 Дори с неговия талант, не сипеш ли шербет върху вождовете и системата - аут. /край на цитата/

В последната ми дописка няма нито един факт, който да не е верен.
Само че днешните многознайковци не искат факти.
Например, безчувствени са към истината, че милиони хора днес живеят като клетници.
Да рият - обаче да не минават приличието.

Във „Всяка неделя“ не е имало шербет за БКП – най-малкото пък за Живков.
Кой го казва?
Не някой друг, ами самият Живков.

Ето едно свидетелство от книгата на бившия секретар на ЦК на БКП Стоян Михайлов „Политически фрагменти“.
Заседание на Политбюро на ЦК на БКП, 27 април 1982 година – по въпроса за обединяването на телевизията и радиото в комитет.
Живков: „Във „Всяка неделя“ не се споменава за партията, за нашата дейност, няма партийно ръководство там“.

Мога да цитирам десетки други свидетелства за усилията на „Всяка неделя“ да се самоотстоява като свободна трибуна.
Който многознайко иска, може да отиде в рубриката „77 свидетелства“ /вляво на страницата/ - и да си начеше крастата.

Ще дам още един пример за „шербетчийство“: това е безпрецедентното интервю с акад. Амосов, което имаше силата на неутронна бомба.
То нанесе съкрушителен удар право в лицето на марксистко-ленинската идеология.
Ако някои от днешните бълхи, които подскачат из Миналото и дори се въргалят из властта, имаше нещо подобно в биографията си, щеше да поиска приживе да му направят паметник.

Предлагам ви фрагмент от интервюто ми с Амосов – взето е в директен мост от Киев, година преди преврата на 10 ноември 1989-а.
По този повод вестник „Работническо дело“, всесилният орган на ЦК на БКП писа, че окончателно съм нагазил в блатото на антикомунизма.
Другите любезности по мой адрес могат да бъдат открити в протокол от заседание на Секретариата на ЦК на БКП на 26 декември 1988 година - в рубриката „Любезности“ на сайта www.kevorkkevorkian.com

Направо ми е неудобно да говоря за тези неща – и се извинявам на читателите си, че ги припомням.
Но не е лошо от време на време да им натриваме сурата на нахалниците.
Защото не всичко в Миналото беше обезателно недъгаво.

***



Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2017 Всички права запазени.