English
Deutsch
Русский




Шербет. Някои съображения около захаросването на Бойко

Фейсбук, 24 ноември 2017 г.

Напоследък Бойко направо е разсипван от всевъзможни хвалби.
Заливат го - особено някои авторки - с кофи шербет.
Геноцид с шербет.
Нормален човек не може да издържи това.
Бойко спешно трябва да подготви указ за шербета: как да се използва, в какви дози, от кого точно и пр.
Той внимателно е слушал Живков, обаче изглежда е пропуснал урока му за шербета и какво се прави с прекалените угодници.

Онзи ден един социолог го нарече „хирург“.
Поводът бе оставката/разкарването на председателя на Парламента Главчев.
А в случая Бойко се държа не като хирург, а направо като касапин.
Отгоре на всичко, ползата от махането на Главчев ще бъде, че сега в Парламента всеки ще може да говори, както си ще за Хирурга.
Всъщност, Главчев се опита да защити Бойко от патоса на Нинова - и си го получи.
Обаче Марешки, който е подсъдим, остана заместник-председател на Парламента - и дори старателно подкрепя Хирурга.
Така че вече във всяко решение на ГЕРБ ще има и капка фалшива виагра.

Все пак, поне засега, не овъртолиха Бойко и в събитията около 10 ноември 1989-а, някак успяха за спестят заслугите му.

Иначе Преврата бе отбелязан мижаво, но пак не липсваха преувеличения и фалшификации.
Имаше и изключения. Бившият министър на културата Георги Йорданов най-сетне – 28 години по-късно - оповести едно свое знаменито писмо до Луканов, както и непубликувана стенограма от заседание на Политбюро от
9 ноември 1989-а – и направи за смях адептите на „перестройчиците“.
От неговите свидетелства вече можете да си представите, как е писана „историята“ за онези събития, с колко шербет за някои и колко жлъч за други.

Няма по-насилвано нещо от Българската История, това продължава и до днес.
Някои са царе на нелепостите, един, пак тия дни, написа следното: „Убеден съм, че повечето хора сега могат да се похвалят с пълни хладилници“.
Това е индиректно шербет пак по адрес на Хирурга – тъпо, предизвикателно тъпо.
В същото време, социологическо проучване твърди, че приблизително половината от анкетираните предпочитат живота в годините на соца. Шербетчийството изпива акъла на някои хора.
Милиони хора са потънали в мизерията, тя изглежда направо непреодолима, а те дрънкат за пълни хладилници - вероятно ги бъркат със собствените си търбуси.

Божидар Димитров пък твърди, че новите богаташи били предварително „разписани“ - има нещо вярно в това, макар че много повече чорбаджии се пръкнаха измежду ЧАКАЛИТЕ, които направиха приватизацията.
Друго е по-тягостното: разписана бе новата тотална бедност, и тя още дълго, ако не и завинаги, ще си остане неизкоренима.
Ние вече свикнахме с нея, до степен, че я смятаме за нещо нормално.

Отделни събития и факти от близката ни История са оставени напълно безпризорни, а те натрупват грамади от съмнителни интерпретации, грамади от боклук.
Наскоро се появиха документален филм за
Симеон/Царят Беглец, също и книга за него.
Не последва нито една сериозна критическа интерпретация – сякаш става дума за някакъв индийски сериал.
Няма рецензии, нито една.
Хвърлят тия неща на лековерните читатели, обаче никой не ги води за ръчичката – особено по-младите – къде е истината, къде – шербетът на измислицата.
Като гледам врявата около „бугарските фашисти окупатори“ на Македония – така ни наричат македонците, скоро ще изкарат и Борис Трети антифашист.

„Можем ли поне 6 месеца да не си клатим къщата преди Председателството?“ – срещнах някъде този въпрос.
Ами, точно тогава трябва да се види, че има някакво подобие на политически живот у нас, че са останали някакви трохи от колективна енергия, че не сме стадо; това ще впечатли брюкселските дантели повече от всичко друго, за да не си въобразяват, че толкова лесно могат да ни водят за носа.
Другото какво е: на всеки софийски площад да турят по един симфоничен оркестър, който денонощно да стърже „Ода на радостта“.

Главчев ще се окаже напразно пожертван: социалистите нямат друг избор, освен да продължат да се държат като шумкари и периодично да бягат от Парламента - освен ако Нинова не е подписала някакво тайно споразумение с Бойко. Ще научим за това след 28 години.

От Би Ти Ви направиха анкетата „След силната 2017-а, какво ще постигне Григор Димитров“. Хубав въпрос.
Може от време на време да го задават и на политиците, но да не са толкова конкретни - могат да ги питат, какво ще постигнат все някога.

Фейсбук става някак по-неприличен, когато държавните ни мъже го използват, за да поздравят някого – тия дни всички бяха любезни с Григор.
А имат достатъчно лимит за телефоните си, и могат да го направят и лично.
Сега излиза, че се присламчват към чуждия успех.
Президентът написал: „Един българин показа как с много труд, упоритост, дух и вяра се постига победата“.
Липсва обаче най-важната дума: талант.
Но няма да се сетят да направят един пленум, дори и полуфалшив като онзи от 10 ноември 1989-а, как да се създават и съхраняват таланти.
Талантът е осенение от самия Господ – и може би затова политиците не са склонни да се сещат за него.

Дългият нос на новата Мис България се оказа почти толкова важен, колкото и триумфът на Григор, накрая може да засенчи и Председателството.
Дори депутатката Десислава Атанасова писала: „Изненадват ме критериите на журито и толерирането на филърите и силикона“. Имало и уточнение, че това е личното й мнение, а не на ГЕРБ.
Обаче не е лошо ГЕРБ да помисли малко по въпроса.
Да направят специален пленум за силикона в политиката.

Мерят дължината на носа на „миската“, но не и очевидната корупция в този конкурс.
Долу-горе така се борят и със другата, Голямата корупция.
Мерят си носовете – и всички са запушени за вонята там.

/със съкращения от „Уикенд“/
***



Тагове: Кеворк Кеворкян, Бойко Борисов, Тодор Живков, Димитър Главчев, Корнелия Нинова, Веселин Марешки, ГЕРБ, Георги Йорданов, Божидар Димитров, Симеон Сакскобругготски, Македония, Слънчев бряг, Стейси Дули, Росен Плевнелиев, Румен Радев, Деси Банова, Трайчо Трайков, Би Ти Ви, Григор Димитров, Мис България, Десислава Атанасова

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.