English
Deutsch
Русский




Падишах в капсула
 
Бойко ли е Падишаха?
Това в момента не е толкова важно – далеч по-забавно е да се вгледаме в игрите на Свитата, която неизменно капсулова всеки Падишах. Много често тя включва хора, събрани до голяма степен случайно – те обаче бързо започват да се вдетиняват в ролята си на съветници. А в българското подобие на политика, ролята на съветниците винаги е била коварно-отровна. Накрая, Падишаха може и да изглежда всесилен, но, всъщност, неусетно се е превърнал в заложник на собствената си Свита – и дори не съзнава това.
Основният проблем на Свитата е, че членовете й трябва да се докажат пред Падишаха - сякаш са се родили в момента, в който той ги е забелязал, трябва някак да компенсират нищожността си. Има и такива, които трябва да превърнат доскорошната си ненавист към Падишаха в любов. Отровата в мед. Тяхната любов е подобна на любовта на евтина куртизанка – и то в най-добрия случай. Шумни оргазми, но фалшиви.
Хората от Свитата трябва да се преработят в нещо различно от това, което са били. Заети с това, те не могат да схванат истинските нужди на Падишаха. Вместо това, те се стремят да го убедят, че тяхното фелацио е най-нужното за него, стараят се неистово да се докажат – дори с риск да отхапят мъжеството на Падишаха. Някои от тях са чувани да казват, че биха го изяли и сурово.
От тия хора не може да се очаква смислена помощ – дори за един Вседържец, който привидно няма нужда от нея. Но пък могат да потъмнят постепенно съзнанието му – до степен да не схваща, какво точно се случва с него. Отвеждат го към собствената му гибел – това се случва, всъщност.
Дори най-обикновени проблеми се оказват непосилни за Свитата. Там така и не могат да схванат, че след определен период от властване Падишаха се нуждае от мълчание. Всичко, което отронва от време на време, трябва да има цената на жълтица. Но това не се случва, тъкмо обратното: подтикват го да мели непрекъснато, по всеки повод. И скоро, вместо жълтици, от устата му започват да прокапват медни гологани.
Независимо от това, Свитата непрекъснато и безсрамно го ласкае – но това се случва по правило насаме. Това е угояване с трапезни комплименти. Не смеят да го ласкаят публично, нямат кураж за това, нямат и нужните качества, за да го правят аргументирано и публиката да им повярва и да се довери на оценката им. Някои пък направо се страхуват, защото хората ще си припомнят мерзостите, които са изговаряли по адрес на Падишаха, преди се включат в Свитата. Заради това са принудени да го тъпчат с ласкателства само насаме. Те обаче нямат никаква тежест. Това е обмяна на мехури, нищо повече.
Като цяло, Свитата се упражнява за сметка на Падишаха. Несръчността й проличава при всевъзможни поводи. Примерно, тя не е в състояние да играе ролята на гръмоотвод, от който се нуждае дори един Падишах. От Свитата не се й сещат, че трябва да отклоняват в друга посока енергийните заряди, които публиката изпраща към Падишаха, те не знаят, кого да натоварят с ролята на гръмоотвод. Не се сещат за най-ефикасното решение: да превръщат в гръмоотвод някой от най-доверените хора на Падишаха - и най-добре е това да бъде хитровато-старателният Първи Везир. Но не го правят, защото те са подбрани от същият този Първи Везир, те са наети от него, пак от него са и възнаградени с различни облаги. Фактически бъркат в джоба на Падишаха, но тайно са предани на Първия Везир. Падишаха не схваща това коварство. След определено количество фелацио-упражнения, дори един Властелин се усеща като анестезиран. Редно е да му изкажем съчувствия, искрени.
И така, Падишаха се превръща от Гръмовержец в попивателна за Гръмотевици – до такава степен, че накрая заприличва на наяден от молци. Свитата обаче акламира Молеца, а пък публиката се чуди на акъла й.
През годините Падишаха напълно е обсебен от фразата „Защо да лая, когато си имам куче“. Тя придобива сакрален характер за него. Той е доволен, когато хора от Свитата започват да облайват някого, когото той лично ненавижда. Те пък си въобразяват, че това е върхът на политическата ловкост. Но грешат, разбира се. Кучетата се стараят, но всеки се досеща, кой поръчва лаят им. Публиката приема това като евтино коварство, неприсъщо за един истински Падишах.
Кучетата му обаче продължават да се дерат, това пък е тяхното отмъщение: уж изпълняват волята му, уж го обгрижват по този начин – а, всъщност, го злепоставят, защото много често поводът за джафкането е дребнав и незначителен. Но кучетата са доволни: така, компрометирайки Падишаха, те се освобождават от унижението, че са принудени толкова усърдно да му прислужват заради старите си грехове към него.
Някои некадърници от Свитата увещават Падишаха, че неговата сила са външните, междудържавните отношения, внушават му, че е новият Кисинджър, макар и само на Балканите и пр. – целта им е така още повече да нарушат връзката му с местната рая, която и без друго вече не е особено здрава. А, тъй или иначе, до този момент Падишаха дължи успехите си предимно на нейното доверие. Насочвайки погледа му „навън“, Свитата успява да отклони вниманието му от вътрешните проблеми, които пред него неизменно представя като незначителни. Всъщност, така направо го отстраняват от този терен и сами се разполагат в него. След някоя поредна среща на „високо равнище“ и докато Падишаха се отчита за нея, може да се окаже, че Свитата му го е разкарала от двореца – местен, но, все пак, дворец. С благодарности, разбира се.
Свитата разпалва многобройни битки, от които Падишаха няма никаква нужда. Примерно, Великият Везир започва война с Главнокомандващия на въоръжените сили, която очевидно е неизгодна за Падишаха. А и негативите винаги са за негова сметка.
В коварството си Свитата поощрява Падишаха да прави произволни интерпретации на Историята, дори го подтиква да влиза в късни и напълно ненужни полемики с предишни режими - без той да си дава сметка, че най-доверения му човек, примерно, Великият Везир е от семейството на интимен довереник на въпросния режим. Не малко на брой негови министри или съветници също имат подобни родилни петна.
Поощряват го също така да приема наивно-доверчиво предателството на някои от министрите си, дори когато те демонстративно го обругават.
Тъпоумниците от Свитата по някакъв начин успяват на внушат на Падишаха, че това не е проблем – макар че публиката започва да гадае, дали той не се превръща в един доверчив слабак.
Така Свитата се опитва да го моделира като един мекушав човек - дори понякога го подтиква да се извинява на своите васали. По този начин обелват бавно, но ефикасно пласт след пласт от наглед бронираната кожа на Падишаха.
Друг коварен номер на Свитата е да започва предварително загубени битки – обаче без да участва директно в тях, тя тика напред Падишаха, знаейки добре неговата склонност да озвучава всякакви разправии. Ясно е, че не могат да измислят ефикасна защита за очевидната афера на някой местен велможа – но въпреки това го бранят като опълченци, понеже всичко се стоварва в сметката на Падишаха. Упорито го изхабяват в подобни схватки – а и създават впечатление, че той се нагърбва със защитата на признати негодници. Дори някой велможа, изпаднал в конфузна ситуация, да поиска благоразумно да се оттегли, Свитата яростно му пречи да го стори. Великият Везир е особено настоятелен в това отношение, но това не прави впечатление на Падишаха, той сякаш вече не е в състояние да калкулира личните си загуби.
Разбира се, Падишаха не е някакъв ангелоподобен наивник, нерядко сам е виновен за едно или друго. Но капсулован, той губи значителна част от чувствителността си, инстинктите му сериозно закърняват.

През годините е успял талантливо да изгради една немалка чета от обожатели. Сравнявали са го с Хелмут Кол, с Борис Трети, наричали са го „Обединител“, „Лидер на честта“ и пр. – шербета на ласкателствата се е лял обилно. И постепенно той престава да мисли, как да неутрализира лепкавите ласки на Свитата си – и да се хване за една трезва оценка за стореното от него. Ласкателствата по негов адрес – непремерени и безпардонни - отблъскват нормалните хора. В края на краищата, той би трябвало да помни, че не съществува лидер, който да не е разяден от тяхната отрова. Разбира се, Падишахът може да продължава да консумира обожателите си, обаче това ще го отдалечава фатално от голямата публика. В Свитата му обаче изобщо не отчитат тази опасност, там търсят все нови и нови слагачи, свежа плячка, подходяща за блюдолизане. Така постепенно и самото ласкателство губи смисъла си. Вече дори някой и основателно да е похвален, публиката остава равнодушна към това.
     И пр., и пр.

 
Докато Свитата не превърне Падишаха в свой образ и подобие.
***
Ако все пак решим, че Падишаха е Бойко, равносметката – неговата лична и тази на Свитата - към този момент не е особено приятна. ГЕРБ е в нокдаун – макар Свитата да демонстрира фалшива приповдигнатост. БСП получи значителна преднина от пропагандната война. И това се случва тъкмо в момент, когато основната опозиция на Падишаха/БСП беше започнала да губи инерцията, получена наготово след избора на президента Радев. Но Главният Везир започна усърдно да я съживява. До това ще доведе безумната му атака срещу президента. Идиотски нелепо е да го сравнява със севернокорейски лидер. Тази несмисленост ще отблъсне от партията на Падишаха хора, които не споделят идеите й, но поради липса на алтернатива гласуват за нея.
Идеята на Свитата да защитават докрай Делян Добрев /независимо от качествата му/ обаче е повече от идиотска. Никога и никой досега не е злепоставял толкова коварно Падишаха: той държи пространна реч, с която потвърждава решението си Добрев да напусне Парламента, а, в същото време, депутатите му отказват да приемат това.
Това е бунтът на хранениците му. Да му е сладко.
Могат утре да го представят и като театрално представление, но никой няма да им повярва.
Номерата на Свитата не са интересни за публиката.
Тя обича друго: да гледа разчекването на Падишах. 


Тагове: Кеворк Кеворкян, Падишаха, Бойко Борисов, Свита, ГЕРБ, Цветан Цветанов, Румен Радев, Делян Добрев

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2017 Всички права запазени.