English
Deutsch
Русский




Палежи и други диващини
 
И кой е сега Ван дер Любе?
Кой запали крана, дето човъркаше нещо по паметника пред НДК?
Някой „ляв“ лумпен ли е бил?
Или „десен“ лустратор?
Или пък някой обикновен софийски пироман, на който му е омръзнало да се забавлява с автомобилите в крайните квартали на столицата?
Във вечно размътения профил на „десните“ палежът повече се вмества, а и открай време те са по-нетърпеливи и обсебени; подивяха навремето да лустрират – и, ако Костов беше останал още един мандат на власт, щяха да лустрират целокупното българско население. А лустрацията е един непрекъснат пожар. И сега им е сладка тази диващина. Лустрирай крана – и всеки ще помисли, че някой Че Гевара от Банишора го е направил - и тази подлост съчиниха някои, дето вечно киснат в полозите на конспирациите.
Трайчо Трайков, бившият министър на енергетиката на Бойко и по съвместителство пчеличка от кръга на Прокопиев, каза две справедливи думи за паметника и веднага го емнаха бившите му другарчета. Това вече е в гена на десните вандерлюбета, колкото са останали - от цапотене на паметници, от събаряне, лустриране и пр. не им оставаше време за друго. Ако не броим кражбите, разбира се. Останаха един файтон хора и продължават да вандерлюбстват .
Самият Ван дер Любе е обесен скоропостижно - година след началото на процеса за запалването на Райхстага. А после беше оправдан през 2007 година. Нашите вандерлюбета няма кой да ги оправдае и след хиляда години. Навремето Гьоринг разиграва голям панаир около палежа на Райхстага. Хитлер обаче никак не е бил сигурен, кой е драснал клечката. Сталин изглежда също не е бил доволен – и след като посреща тържествено подсъдимите Танев, Попов и Георги Димитров, набързо изпраща първите двама в сибирските лагери, а Димитров оставя край себе си, за да му върши мръсната работа в Коминтерна. Благой Попов написа спомените си за „Големият Терор“ и там има един забележителен епизод. Следователят от НКВД го върти на шиш и все го нарича „подсъдими“. Веднъж Попов му възразява, че все още е само обвиняем. Тогава онзи го замъква до прозореца, показва му московския булевард долу, пълен с хора и му казва: „Ти си подсъдим – а всички ония там са обвиняеми!“
Елегантно уточнение, което ме кара да се питам, дали и мнозина от нашите властници изначално не са обвиняеми пред съда на Историята? Без да го подозират, все още.
Един лаф на Георги Димитров от времето на Лайпцигския процес все ни задължаваше да се усещаме горди, поне в сравнение с германските коне. Спомняте си го: „Много по-рано от онова време, когато германският император Карл V говореше, че по немски той беседва само със своите коне, а германските дворяни и образовани хора пишеха само по латински и се стесняваха от немската реч, във „варварска" България светите братя Кирил и Методий, създадоха и разпространиха древно-българската писменост“.
И този лаф бе лустриран – не е възпитано да го припомняме, докато сме се свили под полата на Меркел.
Диващината/събарянето на паметника/ ражда диващина /палежа на крана/, това е ясно. Но публиката вече е претръпнала - а това е повече от всеки палеж. Хората се отчаяха от общия упадък, а и разбраха, че властниците не са в състояние дори да ги излъжат както трябва.
Никой не се интересува, какво става в колективното съзнание – и дали то не се е превърнало вече в някаква пустиня.
Социологията направо абдикира, обичайно най-врътливите й представители се страхуват да правят допитвания за най-важните белези на Разпада, нагласите на обикновените хора ги плашат. Така те загърбват и всичко, което някога би представлявало интерес за Историята.
Оставят връзката с публиката на телевизиите - а там анкетите са направо идиотски. Никой не смее да направи представителни, достоверни допитвания – например, за демонтирането на паметника пред НДК. Резултатите може да се окажат изненадващи – защото голямата, националната аудитория отдавна оцелява някак край развалини. Един паметник повече изобщо няма да я впечатли.
Много любопитно би било да научим и днешните оценки на хората за взривяването на Мавзолея – 18 години минаха оттогава, и комунизмът беше погребван, ексхумиран и отново погребван многократно. И?
Социолозите панически се крият и от циганските изстъпления. Чакат поредните избори, за да изкарат някой лев.
Накрая я докарахме до там, че онези които уж управляват – Пастирите - изобщо не са наясно, какво се случва със „стадото“. То пък също постепенно губи представа за себе си.
Намираме се в Ерата на Абсолютната Анестезия. Пущинак.
Никой не смее да попита „Стадото“, какво мисли за кандърмите с македонците.
Има ли, примерно, „македонски език“ както твърди вечно нахилената пеперуда Захариева, която вижда себе си като Царицата на Чардаша в дипломацията. Тя казва, че има македонски език – понеже Костов бил подписал през 1999 година съвместна декларация с македонците, в която се споменавало, че всяка от страните я приема на официалния си език. Обаче само в чардаша това означава нещо, по-различно от онова, което, всъщност, е. Костов нищо не е признавал. Евродепутатът Ковачев, който е от едно котило със Захариева, пък казва, че няма македонски език и пр. Това са хаотичните движения на обезглавена хлебарка.
Между другото, чу се, че Захариева не знаела както трябва английски и от Брюксел й препоръчали да си подскача с преводач. Дали не са й го казали на „македонски“?
Отстрани сигурно изглеждаме не само като анестезирани, ами направо изпаднали в кома.
Заради това поредното Ксавие - новият френски посланик Ерик Льобедел се опитва да подобри рекордите по нахалство на предшественика си. Той гледа на България като на цигански катун и има артистичността да твърди,цитирам:„Не разбирам този синдром на периферията при българите. Не разбирам и усложненото отношение към историята, тенденцията понякога да се преувеличават измеренията на турското робство, колебанието да се гледа напред, в бъдещето…“ Ако господинът препоръча в родината си подобно отношение към Историята, веднага ще го увесят на Триумфалната арка – добре да се проветри. Тук могат да го затворят за три дни в Костницата в Батак – да размишлява върху българските ни тегоби.
Посланикът цитира една поговорка, която, неизвестно защо, приписва на българския фолклор - “Най-бързите бегачи са тихите“. Тукашните поговорки са по-солени, но и по-проникновени, ето една: „Кога стана калайджия, кога ти почерня задника“.
Никой от напълно шашардисаното вече най-близко обкръжение на Бойко обаче не му подсказва да извика френския откривател и да му издърпа ушите - както се опита да направи с Путин заради кирилицата. С Путин сме смели, а с ксавиетата – не. Това вече е болест.
Посланикът се държи като стипендиант на Сорос. Днес казва, че преувеличаваме „измеренията“ на турското робство. Хайде, соросоиди мили, изхвърлете думата „клане“ от учебниците и я заменете с „измерения“.
Утре посланикът ще каже, че сме македонци, недоклани.
Те пък се държат като развеселени жени, вечно ненаситни. Апетитът им не може да бъде задоволен, колкото и да се стараем.
С тях може да се разговаря само по един начин: „Не ми казвай какво искаш, ами кажи, какво даваш? И ще си затворите ли накрая големите македонски усти - или ще ни кълцате с лакомията си парче по парче?“
Няма кой да ги пита така.
Корнелия Н. се закани да прочете договора с Македония – и забрави. В Социнтерна паметта не се ползва с особено уважение. Тъй или иначе, можем само да подозираме с какви репарации ще ни натоварят македонците.
Със сигурност ще ни разтоварят от голяма част от собствената ни история - и ще я вземат за собствена употреба, завинаги. После ще поискат „македонското“ им малцинство тук да има специален статут. И така ще постигнат много повече, отколкото техните сърбомани успяха да постигнат за 100 години. Ела, Ванче Михайлов, да ги видиш днешните ни войводи, накъде са се запътили.
Нашите будали си въобразяват, че е голямо щастие да бъдат ратаите, които ще се напъват да изтеглят Македония към НАТО. Бягайте, бре, от тази гореща женска. Вижте, как ви се подсмихват гърците.
Бъдете арбитри на българските ни работици - стига да ги проумявате, разбира се.
Опитайте са да вникнете в мълчанието на „стадото“.
Страх ги е от това обаче.
И всичко остава под похлупака на Мълчанието.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Ван дер Любе, паметника пред НДК, Иван Костов, Трайчо Трайков, Бойко Борисов, Иво Прокопиев, Райхстаг, Георги Димитров, Благой Попов, македонци, македонски език, Ерик Льобедел, Владимир Путин, Джордж Сорос, Македония, Ванче Михайлов

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.