English
Deutsch
Русский




Надлъгване с Карпов
 
Започвам да си мисля, че руснаците умишлено разиграват един елементарен етюд, за да се види, колко е акълът на нашите умници. Отначало ни подхлъзна Путин, сега пък Карпов.
Карпов не ми е особено симпатичен, разговарял съм с него още в началото на 80-те години. Но в ония времена кумири ни бяха Боби Фишер, а сетне и Гари Каспаров - и с него имам един прелюбопитен разговор през 1985-а. Карпов минаваше за любимеца на Кремъл, беше си и чист руснак – останалите съветски шампиони бяха все евреи и арменци. Но беше и страховит майстор. Тъй че, и досега не е никакъв проблем да вкара в капана всеки телевизионен водещ, който се опитва да играе политически шах с него.
Антон Хекимян му съобщи, че Русия е нещо като Ислямска държава – толкова пробивна била като идеи. Това беше откритие – от сорта на ония, каквито имаш право да направиш най-много три пъти в кариерата си. Сетне три пъти го пита, дали е близък с Путин. Все едно, да пита Цветанов дали е близък с Бойко – и да получи ясен отговор. И накрая се самонахака, когато Карпов му каза, че кирилицата е дошла в Русия от Византия. „Хе-хе, хайде сега – рече си Антон – падна ли ми!“ Карпов обаче го разхожда още известно време по пързалката – и накрая се съгласи, че Братята Кирил и Методий са българи. Това трябваше да бъде голяма победа за патриотичните ни сърца. Само дето възторженото незнание ги прави станиолови.
Интервюто е повод някои зрители, а и водещи, да попрочетат нещичко. Не е задължително да е от Божидар Димитров. Може, за по-лесно, да прибягнат до услугите на Уикипедия – в случай, че и тя не е манипулирана от Путин.
Какво ще открием там?
Впрочем, то е резюмирано, както винаги остроумно, в рубриката „После“ на вестник „Сега“: „Относно българщината на Кирил и Методий – те са българи, долу-горе колкото Ципрас или Казандзакис… Кирилицата пък е тръгнала от Византия, доколкото солунските братя тръгват на краката си именно от Византия, макар че в главите и книжата си носят проект за глаголицата, а не за буквите, които ползваме днес. Кирилицата е създадена след смъртта им и тръгва по белия свят от български книжовни школи. Така че, Карпов съобщава в известен смисъл правдиви културно-исторически факти…“ /край на цитата/.
Не ми хареса усмивката на Карпов, когато, за да угоди на водещия, призна, че Братята са българи – подигравателна ми се видя.
Разбира се, никак не е лесно да се разговаря с Карпов – той привидно изглежда достъпен, дори добродушен, обаче си е хитра лисица. Сетих се за един разказ на Василий Аксьонов – „Гросмайстор“. Двама пътуват в транс-сибирския влак, пийват си чай, по някое време единият настоява да играят шах – без да подозира, че спътникът му е гросмайстор. Сещате се, колко му е било трудно на гросмайстора да загуби от учтивост партията.
Защо ни са тия безумни разправии? Трябва да си пълен наивник, за да се хващаш за една реплика – на Путин или Карпов – и да се оставиш да ти разиграват коня. И двамата пласираха внимателно подбрани реплики, изчукани като със златарско чукче – вбесяват ни, но са коректни към фактите. А ние се натискаме да играем шах с тях – и дори да ги бием. И то в транс-сибирския влак, който ни отвежда до сибирските газови находища - ако се сетим, разбира се, че и тях можем да включим в нашия газов хъб.
Дори покойният голям писател Йордан Вълчев, незаслужено пренебрегван и досега, щеше да се подразни от тия ни напъни – а той търсеше българската мая дори и в Космоса. Но, все пак, държеше на фактите. Сега сериозните историци, доколкото са останали, гледат да не се намесват в тия разправии. Защото някои неща са доста по-сложни, отколкото политиката, особено днешната, може да асимилира.
Попаднах на „История БГ“ по БНТ, колкото да чуя възторжената реплика, че България не е била истински съюзник на Хитлер, понеже спасила евреите си. За което не получи особени благодарности – но това е друга тема. Проникването в Историята е най-трудоемкото занятие, изисква много кураж, но и достолепност и справедливост към фактите. Не е лесно това – особено, когато се опитваш да правиш елементарна политика от тях, предназначена за делнични нужди.
Повърхностното подритване на фактите превръща Историята в една Несретница. България не била толкова свързана с нацистка Германия – обаче в наскоро излязлата книга на Хенри Пикет „Хитлер без цензура“ откриваме доста ласкателства за Борис Трети.
Няма защо да дегизираме половинчато Светите Братя - те са дали тласък на едно велико дело, което ги превръща наистина в
Съ-Покровители на Европа, както ги нарече папа Йоан Павел Втори. И ние от векове сме ги приели именно за наши Покровители – макар че, за жалост, никога не сме се сещали да използваме тази чудесна и много точна дума. Всяко дете у нас инстинктивно ги приема като такива - сякаш от раждането си усеща гальовните им ръце по главицата си. И нито едно дете няма да си губи времето да проумява, как баща ти се казва Леон/Лъв, висш византийски военноначалник, чичо ти е Теоктист, главен министър и регент на византийския император Михаил Трети - а пък ти не си Методий, а Страхота. Тук веднага се сещам за един прословут лаф на Жириновски: когато го питаха за родителите му, той отговаряше така – „Майка ми е рускиня, а баща ми - адвокат“.
Някои все искат да виждат Светите Братя като някакви търговци, които продават „българското“, „България“ и пр. Преиначавайки и дори фалшифицирайки някои факти от великото им дело, ние всъщност го принизяваме.
Карпов ме ядоса, обаче Цветанов ме успокои. Той пък казал следното за Антон Тодоров, любимият автор на Бойко: „В даден момент /докато е писал книгата си „Шайка“/ той е имал едно виждане – винаги, когато не познаваш човека лично, а пишеш за него само от сухотата на дадени материали, които не винаги отговарят на истината, може да сбъркаш. Трябва да се дава правото и възможността да търсиш истината в диалог, а не да прочетеш някъде нещо и да го възприемеш като 100% истина“ /край на цитата/. Цветанов предлага един наистина отличен подход, когато се описва едно или друго. За жалост, няма да имаме възможността на приложим този подход в случая със Светите Братя. Късно е.
Покрай „Шайка“ се сетих за Плевнелиев. Той е далеч по-опасен от дунанмите на Путин, Карпов и цялата руска Дума около кирилицата - заради идиотщините, които ръсеше и заради забравата, с която медиите го възнаградиха. Той подхлъзна дори журналист от Би Би Си, гледайки го в очите и хилейки се честно. Забравили ли сте вече тази история – как обеща на Ник Торп, че ще направи одит на всичко продадено/приватизирано от падането на комунизма насам. Е, направи ли го? И как тогава ще ставаме арбитри в споровете около Кирил и Методий, родени от баща византиец/грък и майка Мария, която ни се иска да е българка. Той и Соломон Паси се прави на 24-каратов евреин, обаче майка му не е еврейка. Ръгайте с лъжливи факти днешните политически вагабонти, но Историята я оставете на мира. Няма да е лесно: както казва героят на Пикет, на всяко попче му се струва че е Папата…
Българската История си е истинска Клетница: всеки режим гледа да я използва, както му скимне.
Напълно излишно е да се връзваме на задевките на руснаците. Това е губене на време – макар че нашето Време никога не се използва по предназначение. 45 години се гордеехме, че сме им дали азбуката и те кротко приемаха това, макар че още тогава можеха да оспорват някои факти. Кремъл обаче си траеше – да не споменавам пак попчетата, папите и прочее. Но когато започнахме в наши дни да ги разиграваме, те пък започнаха да ни припомнят въпросните факти и да ни гледат сеира, как сами се овъртолваме. А и, в края на краищата, Историята не е като вдигането на щанги: там руснаците не можеха да кажат нищо, защото дисковете имат определена тежина, вдигаш 300 кила и няма как да ти мрънкат. Пък и можеш да лапнеш някое бонбонче - всички го правеха, правят го и днес. Обаче не си струва да лапаме бонбончета и когато ровим из Историята.
Впрочем, ако ме беше питал, щях да посъветвам Бойко да приеме Карпов и да си говорят за други неща. Има предостатъчно теми – например, защо руснаците харесват Волен, истински ли го харесват или и него са сложили на бобслея. Няма какво да се втренчва, като някакъв придирчив цензор, във всяка реплика. Не си яж излишно, за всяка дреболия, черния дроб – каза ми веднъж великият диригент Караян. Бойко можеше да играе и една партия шах с Карпов, поне мести фигурите по-добре от Кубрат Пулев. Той пък предложи реми на руснака и онзи прие, как да не изчетка егото на нашия Богатир. За всички е ясно , че Карпов ще приключи за пет минути Кубрат – и то със завързани очи – но нали сме си лукавички.
Антон се смили в края на интервюто и обеща на Карпов следващия път да си говорят само за шах. Ужас.
В крайна сметка, дали пък да не бъдем по-строги с Историята? За да не ни дразнят излишно, можем да направим известни корекции за празника, който толкова възторжено честваме на 24 май - и да го наричаме „Ден на Братята Църко и Страхота“.
Трябва да изчистим и някои неточности около руско-турската война. И в бъдеще да я наричаме руска-украинска-румънска-финска и прочее война срещу османския ни Съжител. Радев покани Путин за честванията догодина около 140-годишнината на войната - и веднага го репликираха, че трябва да покани и президентите на другите народности, участвали в нея. Няма оправия.
Докато пиша тази дописка, новият македонски премиер Заев ни съобщи, че Кирил и Методий са гордост за целия регион. И него трябва да ограмотяваме. Той се изплъзнал като мокра връв и когато го питали, чий цар е Самуил. „Вероятно дебатът за това ще е вечен“ - отвърнал той.
Какво да направим сега?
Никой да не играе шах с него.
“Балканите са най-идеалното място за унижение” – казваше забележителният македонски писател и дипломат Любиша Георгиевски. И допълваше, че общият знаменател на всичко тук са инатът и курназлъкът, кой е по-инат и кой по-курназ.
Да допълним Георгиевски: Балканите са най-идеалното място и за самоунижение.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Владимир Путин, Анатолий Карпов, Гари Каспаров, Боби Фишер, Антон Хекимян, Цветан Цветанов, Бойко Борисов, Кирил и Методий, Божидар Димитров, вестник "Сега", Василий Аксьонов, Йордан Вълчев, "История БГ", Борис Трети, Хитлер, Хенри Пикет, Църко, Страхота, Антон Тодоров, "Шайка", Росен Плевнелиев, Соломон Паси, Кубрат Пулев, Херберт фон Караян, Зоран Заев, Любиша Георгиевски

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.