English
Deutsch
Русский




Преопаковане
 
Вече взеха да се упражняват с Радев и се опитват да го преопаковат - а в същото време надуват Плевнелиев, което си е направо налудно.
Радев обаче се справя прилично – прояви гъвкавост дори в случая със СЕТА: подписа в Брюксел, но прати казуса в Конституционния съд. Без да се криви като предшественика си - сгънат евроатлантически.
Разбира се, и Радев дава поводи на критиците си – например, с този „Бюлетин №1“, който пусна във Фейсбук и който е нещо като прогимназиален стенвестник.
Не е нужно да прави подобни отчети - те ми изглеждат като някакви „малки истории“ – като ония, които ги прави неговият помощник Иво Христов по телевизията. Не ги гледам, за да не ми напомнят излишно, че това е заглавието на една моя рубрика отпреди 15-ина години, което спокойно си го откраднаха. Въпросът обаче не е до „малките истории“ на президента, а до „големите“, които по-рядко се случват и не стават веднага ясни, но са далеч по-важни. Публиката иска да знае тях.
Кантарът ни сякаш вече съвсем е дефектирал – особено за действителните стойности. Най-вече този на медиите - и оттам често идват направо глупашки внушения. Плевнелиев едва онзи ден си взе пантофите от президентството и започнаха да го опаковат с лъскава хартия: бил си свършил отлично работата като президент, наскоро пък 88 милиона зрители го гледали по телевизията, докато го награждавали като „Приятел на Израел“. А е ясно, че ако някакво телевизионно предаване има такава аудитория, причината съвсем не е в нашия Врабец. Самохвалствата на Плевнелиев по този повод са измежду най-безобразните изхвърляния за всичките години на Прехода - този човек сякаш говори на идиоти. Прочетете интервютата му и сами ще се убедите. Още малко, и ще излезе, че навремето той е спасил българските евреи.
Тенденцията веднага да се амнистират невъздържаните подскачания, изсилванията и дори неграмотността на Плевнелиев Оважаемия“ /така пише тази дума той/ направо е срамна. Той е един пробит балон – но пак го надуват, без да се интересуват, какъв е ефекта от това.
Колко пък се изписа за новата „първа дама“ – и колко психоаналитички се извъдиха да й дават акъл. Те ми напомниха за възрастните дами, които след първото ми интервю със Симеон /1990 година/ твърдяха, че са ушили юрганчето му, когато се родил. Броих ги до двайсет юрганджийките на Симеончо - и се отказах.
Това сме ние - шием юргани, вместо знамена.
То пък и какво знаме трябва да се ушие на мадридския трендафор, както го нарекох веднъж, когато взе два пъти едни гори, които – отгоре на всичко - се оказа, че изобщо не се негови. И какво трябваше тогава да пише на неговото знаме?
Това също е проблем: дори да ушием някакво знаме, вече не знаем какво да напишем на него.
Втурнаха се да помагат на Радева, която, общо взето, се държи нормално – все пак, все още не е протестирала срещу мъжа си. Вместо да се замислят, какво наследство е получила от досегашната „първа дама“. Писах веднъж за Плевнелиева, че намирам поведението й за възхитително, заради нежеланието й да седне на първия ред на Времето; и да ни се натрапва оттам – амбиция, която у мнозина в наши дни е взела болестни размери. А тази жена правеше точно обратното - усилено криеше образа си и не желаеше никаква публичност, в никаква степен.
Само че, по-късно същата дама тръгна по протести - мъжът й президент някакъв, а тя протестира по софийските улици. По-добре да беше хвърляла чаши у дома по него.
Що се отнася до самия Плевнелиев, някой трябва специално да изследва причините за късната подлизурщина по негов адрес. Тя пък върви ръчичка за ръчичка със забравата: на някои сякаш им е трансплантиран специален мозък – без онзи дял, който формира паметта. А казват, че това е най-важната му част – сърцето на мозъка, ако ми позволите да се изразя така.
Българският кантар за стойности е сбъркан. Медийният пък е направо фалшив. И затова не може да има разумност и балансираност в оценките дори за това, което буквално до вчера е било под носа ни.
Особено се проявяват в това отношение телевизиите. Покажат нещо, което е наистина важно – например онова, което се случва в Елин Пелин - и вместо трезво да го изследват, решават да го „балансират“. И заснемат някакъв жалък „контрамитинг“ в полза на сирийското семейство там, „протест“ от цели шест човека - и за капак една рускиня, която храбро мачка българския език. Дошли от някъде в Елин Пелин да се покажат - и веднага ги снимат. Имитацията на протести направо е отвратителна, още по-нетърпима е фалшивата съпричастност, тия неща отблъскват обикновените хора, енергията им се пресича още в зародиш. Добре, че беше местният свещеник – той пък нарече сирийците „навлеци“, та внесе известна разсъдъчност в спора.
А навлеците продължават да са проблем – и така ще бъде, докато духнем свещта. На една предизборна среща преди дни в Пазарджик – много колоритна впрочем – Бойко се похвали, че наоколо вече няма никакви бежанци – „Нула“, рече той. И това го чухмесъщия ден, когато Орбан пък каза, че Унгария вече директно ще връща бежанците, които идват от Сърбия. Ние пък, все се правим, че не знаем, откъде са стигнали те до Сърбия. В същото време стреляха по един бус с нашественици и раниха един от тях – отгоре на всичко, шофьорът-трафикант се оказа пиян. История, направо за Костурица.
Кантарът хлопа нагоре-надолу. Покажат тази история, и я балансират с репортаж от процеса срещу Перата: него пък го съдят, защото „лишил от свобода“ няколко нашественика, като им сложил „свински опашки“. Помните, каква олелия се вдигна около тия пластмасови белезници – сякаш бяха опекли прасе в софийската джамия.
А кокошките от „правозащитните“ организации веднага закудкудякаха, че – О, Боже, прости ни! - не можели да помогнат, понеже ония със „свинските опашки“ били в неизвестност. Каква драма – те вече пият бира в Мюнхен и закачат местните момичета, а пък Перата го правят на Филип Тотю, понеже отнел свободата им. Наказателният кодекс трябва спешно да го редактират: нарушителите на държавната ни граници да са предварително амнистирани, ако носят в джобовете си „свински опашки“.
Като контра на нашия свещеник от Елин Пелин се яви католическият поп от Белене Паоло Кортезе, който се опита направо да заплюе българския народ. Същият преди време направи позорната инсценировка на остров Белене, с която разплака късната антикомунистка Цецка Цачева. Попът-режисьор беше накарал деца – в ролята на надзиратели и въоръжени с дървени пистолети, да разстрелват други деца, те пък в ролята на лагерници. Високохуманно театро, неореализъм - стил Цецка. И сега тоя поп наказва българите от Белене, спира помощите за тях, понеже те също не искат да приемат някакво друго сирийско семейство. Това е отровна помощ, не им я вземайте, оставете ги сами да се задавят се нея.
Попове-бакали: вие не ги искате сирийците, ние пък няма да ви даваме помощи. Само гледайте хората от Елин Пелин да не се юрнат към Белене, за да ви оскубят търгашеските бради. И това ще стане някой ден.
А телевизиите уж „балансират“ – а, всъщност, се юркат от едната в другата крайност, в зависимост от това, какво са сънували репортерките.
Наскоро „Панорама“ на Би Би Си излъчи разследване за градчето Слау – то се намира на 35 километра от Лондон. Там човешкият пейзаж през последните години напълно е променен. Безработицата е едва 1,4 процента, средната седмична заплата е 558 паунда – на трето място във Великобритания; в града се говорят 150 езика. Белите британци вече са малцинство – 34 процента от населението. И нещо се мъти. Бомбата цъка. Гледайте такава телевизия – и след това тичайте подир попа от Белене.
Отровата на глупостта прокапва отвсякъде. Заместник кметицата на Красно село пък казала: „Стига с тази Русия – Трети март не е празник на Освобождението“!
Представяте ли си, как такъв човек управлява - дори да е от ДСБ, малката злобна партийка на Костов – след като толкова агресивно прелива от инфантилност.
Тия дни стана ясно, че сме в челото на още една срамна класация: били сме на второ място по замърсеност на въздуха. А по замърсеност на политическите нрави сигурно сме абсолютни шампиони, нещо като безподобния плувец Фелпс - в дисциплината „политическа арогантност“, стил свободен гьонсуратлък. Но медиите отдавна забравиха за удивителната въртогъзовщина на някои кандидат-депутати, занимаваха се с това ден-два и им омръзна, може и да са им завидели за търгашеската ловкост. Това явление беше заченато още през далечната 1990 година. Накрая присламчването се оказа най-трайната тенденция на Прехода, тя ликвидира окончателно политическата почтеност.
Имаме и друг напредък - той пък свързан с гробищната практика.
До скоро във фамилен гроб можеше да се направи ново погребение, едва след като минат 7 години от предишното. Сега увеличили този срок на 10 години.
Обяснението: труповете на погребаните, Бог да ги прости, се разпадали все по-бавно.А това, според някои специалисти, се дължало на консумацията на храни с консерванти.
Това за консервантите със сигурност е вярно - нали тия дни стана ясно, че някои членки на Европейския съюз се движат към Светлия Разпад направо с вагони за животни – страните от първия вагон им пробутвали храни второ качество. Пак добре, че все още не ни подхвърлят кучешки храни.
И все се намират хора, готови да защитават незащитимото. Да преопаковат позорното.
Ето, случаят с Елена Поптодорова. След „инцидента“ на Варшавското летище, тя се самоуби за втори път, което си е направо едно чудо. Това се случи по време на непристойното й интервю по Нова телевизия, което ще остане шедьовър в жанра, заради своята истеричност, арогантност и глуповата нелогичност. Поптодорова направо беше озверяла, но тъй и не даде отговор на един простичък въпрос: защо не се е обадила във Варшава още при пристигането си София, за да съобщи за отмъкнатото бурканче с крем, а е чакала цели три дни – за да я заловят и унижат при завръщането й в полската столица.
Телевизионната публика с основание бе попарена от свирепото поведение на Поптодорова. Ужасно срамна беше и злоупотребата със смъртта на детенцето й, както и с болестта на съпруга й – тази промислена злоупотреба изцяло беше извън нормалната човешка чувствителност.
А натрапчивата й агресивност със сигурност изгреба и последните остатъци на състрадателност в зрителите. Някой подлизурко измежду началниците на Нова вероятно е искал да й направи услуга – и успя, направо я пратиха на гилотината.
Обаче най-мерзкото в този случай бяха усукванията на защитниците й - асенаговци, пасита разни, на които, разбира се, телевизиите веднага им дадоха думата. Те пък стигнаха дотам да подхвърлят, че имало някаква политическа завера, понеже Поптодорова била казала, че България не бива да търси сигурността си нито в Русия, нито в Турция. И хайде, юруш на глупащините на адвокатите й - руснаците били ударили един хибриден ритник по кремчето на Поптодорова. Всичко вече може да бъде преопаковано и оправдано. Накрая и самата Поптодорова се изпъчи, че се смята за „добър човек“. Така е – подобни хора смятат за идиоти истински добрите хора – обикновените българи, които скоро няма да дочакат покаяние от своите грешници.
Докато Поптодорова омаза с кремчето си цялата публика, друго остана на заден план – сквернословията на наглият поп Паоло Кортезе.
„В Белене умря България“ – тъй рече той. Ей, нещастник, много си дребен, за да мелиш в смрадливата си уста България!
А пък защитник му беше един друг нахалник – небезизвестният Дионисий. Той пък се изрепчи /пак по Нова/- чуйте го само! – че ония, които прогонили Паоло, били същите, които прогонили и Христос!
Христос, чието Възнесение попчето Дионисий честваше в „Ал. Невски“ с фойерверки, сякаш е някаква фолк звезда. Подобни дивотии са нетърпими – но ние ги търпим и блажено пропадаме.
Някои хора говорят, каквото им падне и няма кой да ги спре, зяпат ги с отворени усти. Колкото по-големи нелепости сервират на репортерите, толкова повече се радват те.
Около Трети март от Би Ти Ви обявиха с апломб интервюто на Жени Марчева с руския посланик Макаров – сякаш щяха да разговарят с току-що пристигналия от Шипка генерал Радецки. В „Новините“ пуснаха един откъс със силно развеселения посланик – така изглежда човек, след като е изпил цяла каса с водка. Но причината била друга: питаха го, дали Москва се бърка в българските ни работи. И очакваха да си признае.
А Вяра Деянова намерила в Лондон Брад Пит, който се представяше за финансов министър в София. Той пък твърдеше, че Цветан Василев бил причината да го подгонят – Дянков беше почти непрекъснато в несвяст, докато беше в България, изглежда още не е излязъл от това блажено състояние. Иначе няма да твърди, че въпросният банкер има влияние над прокуратурата. Това е същият Дянков, който нямаше да плати нито лев на руснаците по договора за ядрения реактор и дори щеше да ги наплеска по дупето. Наплеска ги, в смисъл, че им платихме един милиард и двеста милиона – и с това се похвали Бойко в Пазарджик. Но поне успял да спаси 90 милиона от лихвите – молел се като дете – той го каза – на Путин, и накрая онзи кандисал. Такива са великите ни български работи – един пляска по дупето, друг спасява дупето си, а руснаците ни се хилят.
Същата Деянова, която има предостатъчно качества, но си е сладко-доверчива, ни съобщи - пак от Лондон, че „принц“ Кирил дошъл с колело за интервюто с нея. Не гледах интервюто, щом разбрах, че велосипедистът щял да говори за корупцията в България. Нали правителството на татко му направи някои от най-скандалните сделки – не с юрганчета, ами с БТК, примерно, та сигурно щяхме да чуем истината. Продадоха телекома за едни мижави пари, а само година и нещо по-късно той беше препродаден пет пъти по-скъпо. А вие се заплесвайте по бициклетистите.
Навремето и Симеон предизвикваше интерес с това, че караше в Мадрид някакъв малък автомобил. Но това не му се отрази на апетита като премиер. Малкият автомобил може би беше причината покойният Желю Желев да го нарече „дребен комерсант“ – много се беше ядосал от интервюто ми със Симеон и измъкна от някъде този русизъм. А пък тия дни акад. Сендов каза, че след унгарските събития /1956/ Желев, като комсомолски активист, настоявал „врагове на народа“ като Сендов да не бъдат допускани в Университета.
Но и това мина и замина – все едно, че не е било, обаче така кантарът съвсем се разхлопва. Важното е, че Кирил върти педалите из Лондон.
На онази среща в Пазарджик Бойко говореше като Живков – забавляваше аудиторията с шегички, хората уж се смееха – както при Живков, а той се радваше. Леко подмина магистралите и основната му теза беше, че младите трябва да се образоват – макар и с принуда. Но нито веднъж не спомена циганите. Фиксирал се беше в Нинова, което е приятно занимание – доста по-безопасно от циганския въпрос.
Обаче беше сигурен, че се движим на първа скорост – което е невъзможно, при положение, че ни хранят с всякакви боклуци, не само хранителни.
И накрая се похвали, че само ЕС досега ни е давал пари – което исторически не е справедливо. Дали и на него не му е влязъл под кожата Мартин Иванов - душеприказчикът на Плевнелиев и бъдещ негов летописец - който усърдно и от години продава лъжата, че ние сме хранили руснаците. На Бойко обаче истината му е добре известна.
Но, изглежда, това няма значение за него. М. Иванов може да напише книга и за него. 


Тагове: Кеворк Кеворкян, Румен Радев, Росен Плевнелиев, Иво Христов, „Малки истории“, „Приятел на Израел“, Прехода, Деси Радева, Симеон Сакскобургготски, Юлияна Плевнелиева, Елин Пелин, Пазарджик, Бойко Борисов, Виктор Орбан, Перата, Белене, Паоло Кортезе, Цецка Цачева, Слау, Иван Костов, Елена Поптодорова, Асен Агов, Соломон Паси, Дионисий, Трети март, Жени Марчева, Вяра Деянова, Симеон Дянков, Владимир Путин, принц Кирил, БТК, Желю Желев, Благовест Сендов, Тодор Живков, Мартин Иванов

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.