Тия дни все ме питат за решението на журналиста Тома Томов да става депутат.

Наскоро той нарече Бойко новият Цар Борис Трети-Обединителя – и се очакваше да пристане на ГЕРБ.

А той искал да става депутат от БСП – сигурно е казал на Корнелия Нинова, че е новата Долорес Ибарури.

Цар Борис Трети пък веднага почерпи публиката с една от своите сладости: Томов ходел навремето в милиционерската школа в Симеоново да обяснява прелестите на комунизма.

Нека да потърсим зад този епизод някакво по-широко народоведско прозрение. Интересно, ако Томов извади въпросните лекции при сегашните си срещи като кандидат-депутат, как ще реагира публиката в Благоевград? Трудно е да се каже.

Ами, какво ще каже Томов за управлението на Борис Трети/Днешния – би ли го разжалвал от цар в обикновен генерал? Трудно е да се каже.

Ами за Цветанов, който води листата на ГЕРБ в Благоевград - за него какво? Тия дни Томов го похвалил по телевизията, и него. Как ще погледнат на това баламите бесепари от Благоевград? Трудно е да се каже.

Набутването на журналистите в политиката като някакви пешки изглежда парадоксално. Вярно е, че днешната журналистика се използва от политиците като надуваема кукла, и то без лубрикант. Но истинската журналистика е нещо съвсем различно. Да дебаркираш в политиката като Манекен някакъв изглежда направо срамно.

Добре, че все пак има и случаи от съвсем друго естество – тия с Волен Сидеров, Велизар Енчев и Николай Бареков.

Между другото: напоследък Валери Симеонов проявява голяма политическа гъвкавост. Събирането му отново с Волен е може би най-значимия факт през последните две години, резултатите са показателни. И ако Симеонов прояви подобна гъвкавост и приобщи отново Велизар Енчев само ще спечели.

Иначе, „Проектът СКАТ“ беше нещо безпрецедентно в годините на Прехода, той беше неговият най-успешен пропаганден продукт – и трасира по един забележителен начин пътя на Атака, а по-късно и на НФСБ в политиката. Каквото и да се говори за Бареков, той също направи могъщ пробив и то за съвсем кратко време. Но Чорбаджиите се усетиха, макар и със закъснение, и му разбиха групата в Парламента. Но, тъй или иначе, опитът му беше успешен.

Волен стана най-сатанизирания персонаж в българската политика – със срамното участие на разни никаквици от медиите. Повече от 15 години той води жестока битка за оцеляването си и успя, независимо от всичко. За ругателите му остана гъдела в пресипналите им гърла; а зад Волен - книги и впечатляващо количество публикации с една ясна кауза.

Сега Политическата секта набира други журналисти - но за да ги използва като удобни възглавници под задниците си. Как ще избегнат те това?

Томов не трябва да обръща внимание на приказките за баща му - макар че, вече като политик, а не като журналист- международник, ще му се наложи по-внимателно да използва думи като „почтеност“ – особено, когато става дума за затвора в Ловеч. Не днешния, а в ония години - свински да ги наречем. Би ли казал Томов, че са свински? Ще му позволят ли да каже, какво мисли за лагерите в Белене и Скравена, за комунизма изобщо, и как ще свърже с всичко това БСП - извън ерата на Долорес, разбира се.

Политика само с известност не се прави - с откровеност пък никак. Тогава какъв избор има новият набор Манекени в нея?

А, отгоре на всичко, Народът със сигурност ще потърси нужните му отговори и отвъд нечия известност. Дали ще ги получи? Много се съмнявам.

В БСП чивиите им все още са развъртени сред успеха на Радев - и продължават наивно да смятат, че той стана президент заради тях. Чудото е, че стана въпреки тях – той, напълно неизвестният за широката публика Внезапен герой. Сега обаче в БСП сменят плочата и се надяват известни лица в ролята на Манекени да повторят успеха му. И ГЕРБ са на същия акъл. Забравят, че по известността винаги има и ръждиви петна. А от ДПС иронично се подсмихват - имат право, след като привлякоха за водач на своя листа Слави Бинев, един от видните Манекени на „Патриотичния фронт“.

Печели ли нещо политиката от долитането на журналисти и други известни лица в нейното тресавище? Те ще кярат някой лев. Тя пък ще си припише актива, че ги е направила послушници.

Размишлявам върху авантюрата на Томов специално съвсем спокойно по няколко причини. Още в началото на 80-те години публикувах не къде да е, а в „Литературен фронт“ рецензия за негов филм за Хенри Мур. През годините винаги съм го споменавал с добро в дописките си. И той ми е отвръщал, разбира се – обаче с телефонни обаждания и главно с есемеси. Когато напишех нещо по- крайно в дописките си, както подхожда на един глупак-самоубиец, той ми пращаше есемес, от рода примерно на „Не те ли е страх от МОСАД?“ А на 11 септември 2001-а година – същият онзи ден - го заведох за ръката и го представих на собственика на Нова телевизия Минос Кириаку, и така Томов стана шеф на новините и публицистиката там. Още го чакам да ми благодари, поне с есемес. Но това, между другото.

В БСП, а и при повечето от останалите партии, не съществува ясна политическа доктрина – там дори не се замислят върху тази липса. Дали са я зарязали или изпратили в някой екарисаж, не е ясно. Е, добре, как ще им помогнат тогава Манекените? Носят ли някакви нови идеи - или ще участват в погребалното шествие, като му придават повече бравурност?

В крайна сметка, всичко опира до една безжалостна експлоатация, при това и доста безсмислена, от страна на Партийните Чорбаджии. Известността на Наемниците/Манекени - фактическа или спаружена - трябва да прикрие липсата на доктрини. Тия дни Борис Трети се оплакваше, че Долорес му краде идеите. Наричат се крадци на идеи. В партиите вече не е ясно, кои са божествата им - извън Борис Трети и Долорес Ибарури, разбира се. Те заместват идеологиите и доктрините. В БСП отдавна забравиха класиците на лявата идея, неловко им е да си спомнят за тях – сякаш става дума за срамна болест; не е сигурно и дали изобщо са ги чели - колкото да са сигурни, че отдавна са ги надминали. Ходят на поклонение в Правец - това е лесно, защото не се иска да си чел книги на класика Живков. И, какво, всъщност, продават те на простолюдието? Питайте Манекените, но по-внимателно, за да не им докарате някой апоплектичен удар. Говорят ли си изобщо за идеали - или ще се задоволят Калин Вельов да им избарабани идеалите на ГЕРБ, или някой друг да ги изпее или изиграе.

Партиите си въобразяват, че щом наемат известни лица, подсилват репутацията си – Манекените трябва да са виагра срещу политическата им немощ. Може и да са наясно, че в повечето случаи получават фиктивна репутация, но пък нищо не губят. Предоставят им избираеми места - и не се интересуват дали Манекените ще имат някакво реално влияние. Те пък, от своя страна, получават кредити, с които удължават известността си, без да се налага да ги изплащат. Повечето от тях накрая направо ще бъдат опикани, но не си дават сметка за това. Едно препитване на Манекените пред публика би предизвикало шокиращи разкрития за неграмотност и неосведоменост. В сравнение с повечето от Манекените, Цецка Цачева, примерно, изглежда като Конфуций.

Политическата грамотност на Манекените в болшинството от случаите е направо нулева; никой не е искал досега да я притежават, сега също не се налага да правят особени усилия. Достатъчно е да знаят, кой е Борис Трети, и коя – Долорес. И това им е предостатъчно. Малцина са подготвени за коварствата на делничната политика, която е едно мръсно занятие. Тепърва ще ходят на уроци за едно или друго – при Чичко Гугъл, разбира се. Но ще гласуват с удоволствие.

Вождовете лекомислено се зазяпват по Манекените, обаче панически се страхуват от хора като проф. Дуранкев, примерно, или пък Алекс Алексиев. Те не могат да пеят, да примират или да барабанят. За какво им са тогава? Вождовете се опитват да убеждават простолюдието чрез физиономиите на Манекените, а не чрез онова, което има в главите им. Невъзможно е да се постигне някаква промяна по този начин. Вождовете вероятно са наясно с това, но предпочитат да се държат като фенове, като ловци на автографи. Наясно са и колко опасни са мислещите хора в политиката, затова предпочитат Манекените.

В крайна сметка, Парадът на Манекените няма да има никакъв реален ефект. Не това е и целта.

За да изчислите „ползите“ от известността, достатъчно е да си представите, че Азис оглавява някоя листа на БСП. Това никога няма да се случи, понеже, извън всичко друго, той има инстинкт за самосъхранение. Достатъчно интелигентен е, също така е и честен – ако имаме предвид, как ругае циганите за някои техни издевателства. Веднъж каза, че българите са прави да се оплакват и това беше поразително. Не съм чувал скоро някой българин да е казвал, че българите са прави. И въпреки това, той не би изглеждал сериозно в ролята на Манекен. Сега обаче Манекените, които се търкалят из разни листи, би трябвало да ни накарат да хълцаме от възторг. Пазете се, Манекените пристигат - натоварени на крайцера „Аврора“.

Ние не знаем, какво мислят Манекените за Българската Съдба - а това е ключът към тях. Не знаем и много други неща. Примерно, така и не стана ясно, какво мисли Томов за дивата война в Ирак която отключи днешното Всеобщо Зло – но не какво мисли днес, а тогава, през 2003 година. Нищо не съм чул да каже за идиота Буш, както сега се облизва за Тръмп. Когато го поканих в последната „Всяка неделя“, той направи един панегирик за някакъв американски посланик, май беше педераст, и за един герой на Израел. Мерси.

Журналистът Александър Симов е съвсем различен. Той е едно талантливо и много остроумно перо, което непрекъснато воюва за идеите си. Подобен човек е много по-близо до „промяната“, отколкото всеки друг.

Бойко е прав, когато казва, че мажоритарните избори са това - търсят се известни лица, а не тези, които разсъждават трезво. Това е едно красиво самопризнание за ролята на Манекените. Обаче и той наема Калин Вельов, който тия дни каза нещо за политиката, което трудно може да се преведе. Можи би Бойко го наема, за да стои с тъпаните си в Парламента и да събужда по-поспаливите депутати на ГЕРБ, когато трябва да гласуват.

Лудостта по новата мода е видима: Евгений Михайлов - Канарчето води листа на ДОСТ. При такава въртигъзовщина, нито един панталон няма да остане на мястото си.

Повечето от Манекените не идват в политиката със свои идеи. Ако пък харесват тезите, които сега се въргалят из тресавището на Политическата Секта, не заслужават никакво внимание. Това са хора, които тихичко ще пристанат край една фуста или един панталон. От сега е ясно, че няма да имат никакво влияние. Томов каза, че щял да напусне, ако не се извърши някаква промяна – но не уточни каква. Може да го направи още сега - ще запише в биографията си, че е бил депутат на Долорес, и готово.

Всъщност, няма защо излишно да препитват Манекените. Ясно е какво ще остане след това занимание. Важно е обаче да научим, дали знаят поне две думи: „България“ и „Съдба“. И ако не е прекалено сложно за тях, да ги съчетаят в едно. Това е достатъчно - да имаме поне една гаранция, че ще се замислят за нещо действително важно, извън съдбата на Вождовете си.