English
Deutsch
Русский




Капани пред внезапния герой
 
Нарекох генерал Румен Радев „Внезапният Герой“.
Добре звучеше, а беше и справедливо – заради нечаканата му поява и главно заради факта, че нямаше общо с Политическото Сметище.
Но два месеца след шокиращата му победа, „героят“ в него сякаш започва да се изхабява.
А той самият, изглежда, не си дава сметка за това.
На изборите Радев буквално смаза Цецка Ц. Но сега, когато емоциите се отдръпнаха, трябва да си дадем сметка, че ако тя не се беше държала като пенсионирана оперетна артистка, резултатът на генерала може би нямаше да е толкова убедителен. Цецка обаче напомни на публиката, че старите играчи са й омръзнали до смърт, но нахално продължават да я лигавят с измислените си истории – въпреки че забъркаха единствено една отровна каша, която България ще преглъща още години наред.
Затова всички се втренчиха във Внезапния герой.
И съвсем друго се очакваше от него – всички се надяваха, че Радев категорично ще се дистанцира от Политическата Секта.
Не беше нужно да прави кой знае какво, поне на първо време. По начало, той си беше една енигма, и колкото по-дълго оставаше неясен, толкова по-добре щеше да бъде за него. Един Неочакван Победител – какво по-добро от това. А и Плевнелиев му осигуряваше прекрасен фон – с все по-вонливите си словесни изпускания; и главно, защото беше най-жалкият продукт на Феномена на Посочването.
Радев довтаса от Небето, а Плевнелиев Бойко ни го подхвърли от бостана си, като набързо, и то пред публиката, провери доколко е узряла динята.
Избраникът на Бойко обаче стремително се освободи от опеката му - и също тъй стремително се постара да се превърне в Бостанското Плашило на българската политика, с амбицията да плаши гаргите даже и в световната политика.
Радев извади невероятния шанс да наследи тъкмо Бостанското Плашило. Но той не се възползва – поне досега - дори в нищожна степен от това.
Напротив – позволи да го аранжират в мизансцени, сочно-идиотски. Такава бе сгледата му с Плашилото под картината на Златю Бояджиев „Стадо говеда“, която припомни на публиката налудното самовживяване на Плевнелиев като „Пастирка на Народа“. Но, докато мнозина волнодумстваха, а сетне се отприщи и масова вълна на неприязън по адрес на пастирката, Радев не можа да съчини дори едно изречение, с което да се дистанцира.
Имаше и други идиотщини, особена показателна бе тази пред Паметника на Незнайния войн /22 януари/, когато Плевнелиев безцеремонно напъти новия президент – даже му пожела „мъдрост“. Ако заради това си нахалство беше отнесъл един шамар пред почетната рота, това щеше да се помни завинаги от Историята.
Плевнелиев не спря да мели глупости цели пет години, даваше съвети на всеки - от Обама и Тръмп до Путин, но да пожелаеш на един току-що избран президент да помъдрее е истински шедьовър. Той се държеше като смахнат много често – например, отиде на интронизацията на новия папа и тъкмо да го похвалим, че не е помъкнал пак някое триметрово яйце, каквото подари на папа Бенедикт - който може би и заради този стрес се оттегли, държа една реч, направо изумителна. Посъветва Негово Светейшество да води този свят със скромност, тоест – да бъде по-скромен! По-добре да беше занесъл четириметрово яйце, тъкмо щеше да даде още един личен пример за скромност. Светият отец вижда всякакви идиоти, затова едва ли му е обърнал особено внимание. Но нашият човек пак не пропусна случая да създаде поредния си шедьовър на Безтактността.
Но и когато го посъветваха да помъдрее, Радев пак си премълча. Изглежда, войникът в него не му позволява да прави екстатични жестове – но пък и не бива да се превръща във вял солдафон, това ще бъде пагубно за него.
А сега вече е ясно, че с единия си крак е в капана на политиканите.
Да те харесат тъкмо заради твоята отстраненост от политиката, а ти да подбереш Огнян Герджиков за служебен премиер, е направо нелепо. Хората харесаха Радев заради това ,че нямаше нищо общо с политическите пумпали, очакваха той да вразуми по някакъв начин политическата паплач – а той опря до Герджиков.
Така направи за смях и медийните си ухажори. Един от тях /Т. Томов/ наскоро плонжира в краката на Бойко, като му съобщи, че е новия Цар Борис Трети Обединител. Това беше доста конфузно, дори за обръгналия слух на Падишаха. Сега обаче Томов направи пореден лупинг/винт със задника нагоре и нарече Радев „хищник“. Личните коафьори на генерала нямат спирачки – Ст. Данаилов пък го нарече „катил“. И, какво стана накрая – Хищникът/Катил Радев натамани Герджиков за премиер. Какъв хищник, по дяволите - направо се прояви като тревопасно животно.
Не е трудно да се прогнозира, че след два месеца, през които Герджиков ще вилнее, целият аванс на Радев пред Сектата ще се стопи. Герджиков няма къде другаде да го заведе, освен към блатото на компромисите, пазарлъците и пр.
Ще бъде абсолютен позор, ако политическата Секта успее да прекърши и подчини и Радев, да го превърне в един от тях. Заприлича ли на тях, той ще бъде свършен.
Надявах се, че от президентството ще се чува, образно казано, тропот на ботуши - а не пърхането на балетни палци. Надявах се също – и все още се надявам, че там ще се наложат нови стандарти: на въздържаност, на промислено говорене, на достойнство, изобщо – ще имаме президент, който се стреми да проумее Българската Съдба. И ще оставя свидетелства за достолепие и мъжественост, а не на задкулисни хитрувания.
Самият избор на Герджиков премина в добрите традиции на оперетата: той сам си пусна слуха, че е поканен, но се опъвал, сетне отрече, че е канен, но киснеше непрекъснато в Парламента, за да излъчва поредното си комюнике пред наивните репортерки - банални номера, които допълнително отнеха от репутацията му, представиха го като един  съвременен Големанов. И тъкмо, когато той омръзна на всички, Радев сервира „изненадващия“ си избор. Сякаш беше взел решението си по време на някой сложен лупинг във въздуха.
Между другото, по същия начин Герджиков се държа и преди президентските избори – пак отричаше, без нужда, че е канен от Реформаторския блок, и пр.
Съвсем наскоро Радев беше казал, че не трябва да се прави „Бизнес с Миналото“. Хубава идея – но изборът му на служебен премиер няма нищо общо с нея. С Герджиков Миналото триумфално бе развято от кабинета на Радев. Сега непрекъснато се припомня, че поредният служебен премиер е бил председател на Парламента. Но се пропуска факта, че той е единственият, който е свален предсрочно от поста си „за системно погазване на парламентаризма“– това стана факт и с гласовете на БСП. Сега не е възможно поне малкото пръстче на Нинова да няма участие в избора му.
Каква търговия е това? С Миналото или с келявото ни настояще? Има ли кой да му ги казва тия неща на Радев?
Един финансист като Кирил Ананиев щеше да му свърши отлична работа, но Радев предпочете да разрови постната яхния на Миналото. Той очевидно трудно ще се оправи с хитреците от Сектата. И, впрочем, кой е неговият личен джобен Фуше?
А в това време нямат край изпълненията на Плевнелиев. В сравнение с тях, доскорошният майстор на лафове Бойко вече изглежда като Боримечката, който изревава от време на време, за да плаши раята – макар че и това не е сигурно.
Словесното разстройство на Плевнелиев е наистина феноменално.
Той се явява в магазина за розово сладко „Панорама“ и от хвалбите му се вдига розов пушек като в танцово ревю от ГДР. На следващата седмица се явява отново - за да обясни, какво е искал да каже предишната. Бойко Василев е направо изверг, за да ни подлага на всичко това. По всичко изглежда, че Плевнелиев трайно ще се паркира в „Панорама“: БНТ е под влиянието на Олигарсите-Чоковци; там командва една хубостница - разградската мома Севда Шишманова, която не е никаква Изгора, ами си е една нахалница – без никакви угризения тя цъфна на учредителното събрание на новата партия на Прокопиев, което си е направо брутално. А казват, че била и доста лакома дамата – но Боримечката открай време не се интересува от разграбването на държавната телевизия. Сигурно са му направили някаква разградска турска магия.
Разбира се, назначаването на Герджиков може би не бива да се надценява. Но то най-малкото е показателно, че Радев просто няма кураж да се довери на хора извън Сметището. И това постепенно ще разяде образа му. А и още отсега е подложен на коварни предизвикателства - щом вестникът на Прокопиев, един от най-фамозните спекуланти на Прехода, вече твърди, че Радев бил дал заявка да е президент на диалога и помирението. Сега Спекулантът остава да му пробута трима-четирима свои хора за важни постове.
Хора като Прокопиев така моделират очакванията си - и почти винаги ги постигат. Само с Костов не успяха, трябва да признаем това: той просто ги произведе в крадци и толкова.
А горката БСП - каквото спечели покрай Радев, сега го похарчи с Герджиков.
Но животът не е само тягостен, той ни поднася и щастливи мигове. Например, много е възможно решението на Радев да е узряло, след като Герджиков му е рецитирал забележителното си стихотворение „Запек“ – една външно невзрачна творба, но в по-дълбоките й пластове има много разбиране за политическите ни нрави. Вероятно, дори и авторът й не е наясно с това, но така се случва понякога в голямата литература. Уж пробутваш реклама на някакво лекарство/ в случая „Дуфалак“/, а накрая цъфваш като премиер.
Радев сигурно дълбоко е бил впечатлен, дори потресен, от внушенията на „Запек“ и веднага си е дал сметка, че няма какво да си губи повече времето и да търси друг кандидат.
Впрочем, ето фрагмент от това провидческо стихотворение.
ЗАПЕК
Слушай, палавнико мой,
хайде с кротко, не със бой.
Твойто крехко детско тяло
много е храна събрало,
в която за беля,
има вредни вещества.
Без да мислиш, без да чакаш
трябва ти да ги изакаш…
Но детето, на което
в крайна сметка е дупето,
дуфалака не го иска…
Това е истински апотеоз на изакването.
Е, може ли авторът на толкова възвишени стихове да не стане премиер?
Бориш се със запека - и управляваш държавата.
Как се прави сериозна политика с подобни идиотщини?
До там я докарахме – няма хора за нищо.
Но който и да се докопа до Властта, все гледа да запече родилният процес, за да не се появи нещо свястно на сцената, нещо по-различно от сегашните герои. И така свестните намаляват до критичният минимум.
Въртят се едни и същи елементарни схеми, но в Запечената Българска Действителност те все се осъществяват.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Румен Радев, Цецка Цачева, Росен Плевнелиев, Бойко Борисов, Златю Бояджиев, "Стадо говеда", папа Бенедикт, Огнян Герджиков, Тома Томов, Стефан Данаилов, Кирил Ананиев, Бойко Василев, БНТ, Севда Шишманова, Иво Прокопиев, Иван Костов, БСП, "Запек"

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.