Радев щеше да победи и Бойко
- Бойко Борисов с втора оставка след онази през 2013-а. Иска ли той да се освободи от властта или играе някаква игра?
- Той винаги играе, най-често с думи: днес каже едно, утре – друго. Но това са етюди, предназначени по-скоро за Политическата Секта, отколкото за простолюдието, което не им обръща внимание. Медийната рая също отдавна не прави опит да се ориентира в казаното – просто озвучават думите на Падишаха, и толкова. А от тях понякога човек може да получи гадене, все едно, че се намира на кораб в бурно море.
От няколко месеца Бойковото говорене е като безпризорен сирак – изчезнаха кратките, но ефектни реплики, с които навремето правеше впечатление. Понякога се държи и като човек, който е разколебан. Сякаш вече не се доверява и на инстинкта си, който досега винаги го измъкваше от всякакви ситуации. Моторът му сякаш прегря.
Най-близкото му обкръжение сигурно му изглежда вече нетърпимо. Когато навремето твърдеше, че няма приятели, едва ли си е представял чак такава мизерия. Открай-време той няма среда, в която да оглежда - и оглажда - намеренията си, да проверява тайно и страховете си. Неговата Бъчварова се прави на универсалното ренде „Вьорнер“, обаче си е само една семпла социоложка, заради която са го намразили доста хора.
Ами онзи нахалник Ненчев, вземам го напосоки – колхозникът-атлантик, който се пуйчеше две години на руснаците, а накрая пак в Русия ще ремонтират двигателите на самолетите ни - но на доста по-висока цена. Кой ще му търси сметка на този селяк сега? Никой.
Бойко бе превърнат в момче за всичко от някои от собствените си министри. Но колкото и да е сръчен, все има някакъв лимит. И накрая тресна на тезгяха Цецка – и започна играта, на която сме свидетели сега.
- Защо пък нея?
- А кой друг? Тя му е изглеждала най-подходящата жертва - кръглонаивна, игриво нахална, а отгоре на всичко и перде безподобно. Може да те лъже в очите и да се подсмихва иронично, понеже е сигурна, че само балами й слушат глупостите. Това, което тази невзрачна особа спретна по време на втория дебат е повече от позорно. Притворните й сълзи са подигравка с паметта на истинските антикомунисти, отдавна забравени и заменени от фалшивите днешни антикомунисти-шарлатани. И когато Бойко започна да защитава и тази Цецкина лъжа, трябваше да разберем, че е намислил нещо. Нещо, отвъд пределите на президентските избори.
- Какво?
- Дори най-вресливите му опоненти не искат избори, за да не си развалят сиромашкия рахатлък. Те и власт не искат, понеже не знаят какво да правят с нея. Те са си добре така. И понеже никой не иска избори, Бойко ги натири тъкмо натам. Те не са готови, те са бедни, а и изобщо не са наясно със себе си. Не само Цецка лъже и маже като умопомрачена, и останалите са същата стока.
„Патриотите“ се ерчат, обаче Каракачанов получи по-малко гласове от тия, които преди години Волен събра сам.
БСП са си сомнамбули. Стефан Данаилов, който се изживява вече като Дядо Благоев, сънува, че партията му щяла да се възземе. Радев печели изборите - а те си мислят, че БСП ги печели. Единствената им заслуга е, че не успяха да го спънат по някакъв начин. Всичко е в насипно състояние, затова Бойко нагласи и изигра целият този цирк със сълзливото фиаско на Цецка.
- Означава ли това, че по начало е бил отписал президентските избори?
- Това е очевидно, след като самият той не се яви.
- Ако се беше явил срещу Радев, какъв щеше да е резултатът?
- Почти сигурно щеше да загуби. Но това е ясно днес – ако преди шест месеца някой се беше усъмнил в лесната му победа, щяха да го сметнат за луд.
Но Бойко, по начало, гледа накриво на президентската институция. Освен това, вече се опари от онзи неблагодарник Плевнелиев, който компрометира идеята за Посочването на президента и му създаде доста грижи – последната беше идиотската афера с Кристалина Георгиева, която съвсем не е минала без негово участие. Приказките за бартер - Кристалина в ООН, а Плевнелиев - на нейното място, никак не са произволни. Тия хора са опитни търгаши, за друго може и да не ги бива, но в алъш-вериша са много сръчни.
Бойко минава за Самодържец, но доста неща ги нагласиха зад гърба му. Наскоро той се изтърва да каже, че приватизационният спекулант Прокопиев му е редил първият кабинет. А кога ще чуем, кой му натресе, например, външният министър Митов, този блудкав младок. Той дори сянка не хвърля, не го хваща Слънцето, те му дали да върти дипломацията на цяла държава.
Тъй или иначе, смятам, че още в началото на годината Бойко беше стигнал до идеята да предизвика предсрочни избори. И понеже партньорите му се държаха като удавници за крачолите му и нямаше да се пуснат никога, той избра президентските избори за начало на замисъла си. И прати Цецка на заколение – между другото, в директен сблъсък тя нямаше шанс срещу никой от по-сериозните кандидати. Марешки си беше подставено лице, наето да говори срещу Радев. Обаче, я си представете дебат на Цецка с Калфин или дори Трайков, за Орешарски да не говорим. За него тя сигурно щеше да приготви друга дърварска лъжа, пак с някаква фалшива репресия.
Очевидно беше, че е неизбираема. Но такъв погром Бойко едва ли е очаквал. Непоносимо е да научиш, че над 300 хиляди избиратели на ГЕРБ са гласували за Радев, човек с по-слаби нерви не би понесъл това. И къде беше неговото ренде Бъчварова - да му предскаже това? Там, където винаги се спотайва – в Голямото Нищо.
- Картата на България е изцяло червена, никога не е било така?
- Ами, хубаво – и какво от това? Да чувате отнякъде грохота на конницата на Будьони или нещо подобно? Няма и да чуете.
Картата е червена – вероятно и полата на Нинова е червена, но единственият реален капитал е Радев. Сега Нинова и БСП ще се опитат на всяка цена да го приватизират, за да представят победата му като своя. Но тя не е тяхна - а негова, само негова, защото той е извън политическа котило.
Цяло чудо е, как за два месеца публиката хареса Радев – и то от няколко интервюта, порядъчно елементарни.
Картата е червена, обаче Бойко си върти синджирчето и си свирка. Опонентите му чакат народът да им свърши работата, той да събори Бойко, той да нагласи всичко, а те да седнат на масата. И да лапат. Както винаги.
- Кое накара българите да се доверят на един до скоро почти напълно непознат авиатор?
- Това, че е лице извън Сектата, извънсистемен играч, той е Непознатият герой, Внезапният победител. Поставете го до доскорошният му шеф Ненчев, вижте я и Бъчварова, ами другите – могат ли изобщо да бъдат сравнявани с него? Спомнете си бившият правосъден министър Христо Иванов – или сегашната Захариева, която е наместник на Плевнелиев и която си позволява волности, каквито и в женска сауна не говорят. Например, че Радев е новият Орешарски! Тия хора са си негодни, това е вън от съмнение, но са и зли, злобата помътнява разсъдъка им и ги кара да говорят нелепости. Сякаш народът е сляп и глух, та не може сам да прецени и да сравни едно и друго. Докато „авиаторът“, както го наричаш, е летял в небето, въпросните спекуланти шльопат в политическото ни блато – има разлика, нали? И накрая свършват като мухи в паяжина.
Изборът на Радев е удар по системата, наложена и удобно обживяна от некадърници - система, в която личните качества нямат никакво значение и в която не е известна думата „отговорност“. В деня на балотажа, по телевизията представиха портрет на Радев. Споменаха и конфликта му с Ненчев – когато Пилотът избяга омерзен от Колхозника. Но сетне Колхозникът нагло се возеше в ремонтиран изтребител - като торба с гранясали картофи.
Ето, това е ключът: истинският пилот е натирен от торбата с картофи. Това ли усетиха хората, като избраха Внезапният Герой - вместо торбите с лайна?
- Как така се отприщи народния гняв у нас срещу управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов? Все едно е 10 ноември и досега сме живели в страх и тоталитаризъм. Родиха се и вицове, колажи, крилати изрази...
- Народният гняв не го чакайте скоро, медийният гняв пък - съвсем. Бойко обича да се обажда и да напътства медиите, той съвместява, наред с другото, и ролята на Стоян Михайлов, секретар по пропагандата в годините на Живков. Но дори и тогава човек можеше да изхитрува и да пробута нещо. Сега телевизиите се напълниха с някакви мадами безподобни, феминизирани са почти напълно, тук-там остана някой мъж, той пък се държи като дизайнер. Скоро ще плачем за времената на Живковата цензура, дори за онази по времето на Вълко Червенков.
- Целият интелект на „елита” се напрягаше да измисли доводи, как да подкрепи Цачева, и популярни лица се хвърлиха на амбразурата в нейна защита. Освен това – журналисти, политолози и други пишеха поне по пет причини, защо ще гласуват за Цачева. Каква ли е цената за всичко това?
- Те по-скоро са искали да направят впечатление на Падишаха, не вярвам да са били толкова гламави искрено да харесват Цецка. Но медиите, особено телевизиите, наистина се държаха мазно с нея, а някои водещи вече са се научили с лекота да проливат сълзи – особено, когато Цецка фалшиво примираше пред тях. А аз смятах, че истинската журналистика е да изстискаш сълзи от камъка, а не да подсмърчаш след някоя Цецка.
- И сега какво?
- Все същото - нищо и половина, Великата Българска Прокоба. Всички ще чакат народът да им свърши работата, той да събори Бойко, той да нагласи всичко - а те да седнат на масата. И да лапат. Както винаги. Ще правят комбинации, ще словоблудстват, ще проглушат ушите на публиката с тракането на сметалата си. И накрая ще се прегърнат с Бойко – при същите взаимнопозорни условия, както и досега. За него това ще е предостатъчно. Нали е спортен тип, важно е да закачи на пояса си още един кабинет. И да бъде арбитър на лакомници, които се ръфат за мръвки.
- Ако използвам едни думи на Борисов – ще съмне ли в България и без петел, гащат при това?
- Това също трябва да се разчете наопъки – без него няма да съмне, това иска да каже на простолюдието. Че кой е по-голям петел от него? Истинското Българско Съмване сякаш е урочасано, то все се отлага за неопределен срок. А, всъщност, не е ясно и какво означава то – един петел да си отиде - и да дойде друг да се накукурига, така ли? Много е жалко това. Тия хора не мислят за Бъдещето, в което очевидно няма да има място за тях, Миналото пък ги плаши и ги предизвиква да ломотят лъжи като Цецка. Те са изцяло в настоящето, но и него не го прозират както трябва. Вечната им клетва е, че ще ни спрат европейските пари – просяците се плашат един друг да не намалеят подаянията, това е новото ни Верую…
