Корнелия вице на Бойко? Като нищо - нали трябва да обединяват нацията

Г-н Кеворкян, войната, в която Европа се оказа въвлечена, и то по собствена воля, изглежда скоро няма да свърши. Напротив, тя още е в началото, а оръжията, с които се стреля, са направо непредсказуеми. Защо се случи това, кой натисна спусъка?

Кой натисна спусъка – поне този въпрос изглежда лесен.
Идиотът Буш и такива като него. Преди няколко дни, на възпоменателната служба за убитите в Далас полицаи, той безгрижно танцуваше – и отново стана ясно, какъв шут е управлявал велика Америка. С този свръхнеприличен жест Буш остави един незабравим символ на манталитета си и не само на своя.
Ами Обама – нали той продуцира срамния репортаж от Белия дом, когато заедно с висшето ръководство на страната наблюдаваше на живо екзекуцията на Осама Бин Ладен. А до него цивреше Хилари Клинтън - после обясниха, че имала алергия. Тия хора обаче нямат алергия от истински безтактното. Бин Ладен заслужаваше и 110 пъти да го екзекутират, нищо, че фамилно бе близък на семейство Буш. Обаче да правиш от това шоу - що за неприличие е това? Тия хора сякаш не управляват света, а са само едни прости зрители на екшъни. И се надпреварват да излъчват послания, водят война с външно ефектни, но напълно безпомощни послания. Те са „разказвачи на приказки“, на които вече никой не вярва.
Ако пък стане президент, чия екзекуция ще иска да наблюдава Хилари – може би на целия свят?
Много е вероятно, като гледам, как го тикат натам…

Макар и плахо, започнаха да се чуват някои истини, свързани с политиката отвъд океана, но някак си не изглежда престижно да ги кажеш, дори се смята за опасно.

Наскоро един тукашен коментатор се охрабри и каза, че Буш бил военнопрестъпник. Късно си се сетил, драги. Още през 2004 година това бе казано във „Всяка неделя“. Пуснах Майкъл Бърг /телевизионен мост с Филаделфия/, чийто син Ник бе обезглавен в Ирак. И той направо каза, че Буш е престъпник - вързал е сина му на релсите срещу връхлитащия влак на ненавистта, управляван от терористите. Само че по-късно Буш допусна този влак да връхлети срещу целия свят. Но нашите медии единно мълчаха.
В Ирак бяха обезглавени и българи – но нашите политици-путьовци мълчаха и тогава, и сега. За Америка отговаряше Паси - как да чуеш от него истината. Той е готов да се прехласва и кълне и в най-очевидния позор на Америка. И сега ни дърпа към преизподнята, тия дни се изпъчи, че злото можело да бъде победено само със сила.
На този провокатор трябва да му забранят да говори публично – за да не го послуша някой местен идиот. Като гледам как несретникът Ненчев се прави на военен министър, като нищо може да засили келявите ни изтребители да бомбардират Кремъл. Обаче, като се замисля, не е лоша идея – тъкмо ще спестим някой лев от ремонтите им...

Европа изглежда на колене. Колкото и да се дърпа, тя е буквално затънала в блатото на терора. Кой я вкара в него?

Европа не влезе по собствена воля в касапницата, а насила бе замъкната там. Американците сами отгледаха Чудовището на тероризма. И когато накрая разбраха, че няма да се справят с него, направиха може би най-зловещата си, но и гениална комбинация. Започнаха последователно да свалят диктаторските режими, които иначе дотогава толерираха, отпушиха дивия нагон на тълпите и ги пренасочиха към Европа. Както казваше един автор, „Терористичното движение е глобален метеж, захранен от локален гняв срещу омразните режими и срещу западните политики, които ги държат на власт“.
Да припомня, между другото, една история с никарагуанския диктатор Сомоса. Той сваля предшественика си по доста екзотичен начин: скрива се зад една отворена врата и когато онзи влиза в помещението, му тегли ножа. Така взема властта – и първата му заповед е да свалят всички врати в двореца. Тъй и американците оставиха света без врати – но последиците са доста различни…
Американците открай-време са специалисти в свалянето на режими, но с дреболии като уреждането на демократичен порядък, примерно, не ги бива. Провалиха се още в Ирак, а сетне и навсякъде другаде. Както в Либия тълпата уби, а сетне и содомизира Кадафи, така американците содомизираха самата философия на външната си политика. И все едно, че нищо не се е случило, тръгнаха да свалят Асад. Да, той може да е „Малкият Касапин“, обаче сега неговите касапи са навсякъде.
Ето, радост буквално от онзи ден: сирийският атентатор-самоубиец от Ансбах е трябвало да бъде депортиран в България - съобщи го говорителят на германското вътрешно министерство.
И какво, от някой софийски мол ли щеше да се пренесе той в Рая?
Европа съвсем не бе въвлечена в касапницата по собствена воля – тя преживява може би най-големия заговор в историята си.
Един стих от британска военна песен казва: „Когато лежиш ранен в афганистанските планини, и жените дойдат, за да нарежат каквото е останало от теб, прегърни пушката и си пръсни мозъка, срещни своя Бог като войник“.
Тези думи се отнасят не само до клетия английски войник - а за днешна Европа. Тя няма никакъв шанс, докато е ръководена от бездарници като Юнкер или от користни нахалници като Барозу. Никакви хора, които докараха Европа до там, сама да си пръсне мозъка…

Обичате да наричате нашите политици случайници. Как така стана възможно, как разрешихме на случайниците да определят съдбите ни? Превърнахме се в нация от нихилисти, страхливци, мерзавци, завистници, безразлични, мразещи се... А сега ще търсим обединител на нацията – как да стане, като 26 години „герой” беше разединителят, както и да се нарича той?

Случайник нарекох Плевнелиев - това звание е специално запазено за него, осигури му го Бостанджията Бойко. Макар че, и мнозина други от политическата ни Секта не се по-различни. Но той е наистина специален случай.
Само го чуйте какво дрънка, какво мели без почивка устата му – и сега, когато мандатът му привършва. Дори Азис е по-коректен към Българската съдба, отколкото Великият Случайник. Тия дни припомних едни позабравените думи на Азис: „Вярвам на българите, ромите да спрат да дерибействат!“ От Плевнелиев никога няма да чуете нещо подобно.
Идва Хилари, любителката на екзекуции, и той я среща с група цигани. Но никога няма да я срещне с група български пенсионери или каквито щете други българи. Да не й развали вкуса от онази екзекуция…
Няма как обикновените хора да не се отстранят от всичко свято, когато Случайници ги управляват.
Обикновеният български разум недоумява, защо разкарват като мечка онзи каубой - кмета на Галиче, а не, примерно, Плевнелиев, който ни направи за посмешище на целия свят с изхвърлянията си, за Русия да не говорим. Двамката – Плевнелиев и Паси - ще бъдат запомнени с нещо наистина специално: Плевнелиев главоломно повиши квотата на русофилите у нас, а пък Соломон – тази на американофобите.
Брехт казваше, че трябва да харесваме народа си такъв, какъвто е, понеже няма откъде да внесем по-добър. Народът никога и за нищо не е виновен.
А пък, и не мислиш ли, че епитетите, които използваш, очертават портрета на един номинален български политик, прекарал достатъчно дълго в саламурата на Курвата Преход?
Безразличието на нашите политици е най-важната им отлика, те не правят усилия да провидят по-далеч от носа си. И през ум не им минава, че трябва да разговарят – освен за далаверите си – понякога и за Българската Съдба, или поне да си представят, че го правят.
Дребни хора - газени фенери, обаче се изживяват като морски фарове, както гласи един Кеворкизъм.

А сега ще търсим обединител на нацията – как да стане, като 26 години „герой” беше разединителят, както и да се нарича той?

По-скоро Бойко ще си го търси, той изтърси това за „обединителят“. Може би си е спомнил, че един тарикат преди години го уподоби с Кол-Обединителя. И какво ще обединява нашият човек – може би село Бисер с Мизия? Или полумъртвият Северозапад с мутренския Слънчев бряг?
Но да не бързаме, той постепенно ще развие идеята си. Наблюдавайте го изкъсо. Той нищо не казва случайно. Говори външно, дори преднамерено развлечено, но това е номер - и затова трябва да се слуша внимателно. Цяло чудо е, че се задържа толкова време и успя да укроти в някаква степен дивите ни политически страсти. Той си заслужи титлата Великият Укротител. Сега, ако се кандидатира за президент и покани Корнелия Нинова за вице, като нищо и тя може да се съгласи – нали трябва да обединяват нацията…
Онзи ден и Андрей Райчев го облиза с голямата баданарка, а пък през 2013 година беше сигурен, че присъстваме на опелото на Бойко. Веднъж Румен Петков каза, че всеки, който е послушал съветите на Райчевци, е пропаднал. Не знам дали това се отнася и за комплиментите им…
Продължавам да мисля за Обединителя. Как ще обединява той клетите българи? Може би в мизерията им? Или в пълната им непригодност към 21 век? Онзи ден на Шанз-Елизе – нашият булевард „Витоша“- открили едно огромно човешко лайно, а дивакът старателно се бил обърсал с достатъчно количество тоалетна хартия. За кой път да цитирам думите на Салвадор Дали: „Свободата се оказа лайно!“

Всъщност, какво трябва да свърши нашият Обединител?

Има едно нещо.
Ако схване вече фаталните мащаби на Циганското надигане и се опита да го спре, българите наистина ще се наредят зад него. Ще посмее ли обаче?
Само неколцина български политици се осмеляват да наричат циганите цигани. Бойко не е казал досега и една дума по този въпрос. Когато Гърмен въстана, той хвърли там безпомощната Румяна Б – и тя се справи тъкмо според очакванията му, тоест – никак. Гърмен събуди Орландовци, Орландовци събуди Раднево и пр.
Истината е обаче, че циганите ни наложиха една окопна война. Засега. Наблюдаваме кратки взривове на някакво наше достойнство – и след това, зариваме главите в пясъка.
В пясъка – там където се зариват и нашите проскубани щрауси-политикани. Техният пясък обаче поне е златоносен…

Има една известна мисъл на Аристотел Онасис – „Колкото повече притежаваш, толкова повече знаеш, че не притежаваш.” Струва ми се, че тя казва много неща днес.

Малко ме затрудняваш с този афоризъм. Ако се замислим, ще видим, че ние вече почти нищо не притежаваме. Освен фалшив патриотизъм – има една случка, за която съм писал, но тя все не ми излиза от главата. Изоставили група наши туристи в Турция, рейсът им не дошъл, те чакали, чакали – и накрая извадили тамбурите и зурлите, които си били купили на Капълъ Чаршия, и запели „Велик е нашият, войник“. Може да беше и „Край Босфора шум се вдига…“
Роженският фолклорен събор се превърна в притурка към консумацията на кебапчета.
Великденската Служба/Проглеждане – в мутренска заря. От никъде взорът надежда не види…
И все се правим на идиоти – накрая това ще се превърне в естественото ни състояние.

От няколко дни всички повтарят, че масовият убиец от Мюнхен бил в „амок“…

А в „амок“ е цяла Европа. Тя е парализирана от страх. Паметта й е блокирала. Всички вече забравиха едно съобщение на германското Вътрешно министерство от преди няколко месеца, че 10 процента от бежанците в Германия били в неизвестност. Десет процента от един милион и триста хиляди души са 130 хиляди души! 130 хиляди амока!
Играта очевидно ще загрубее. Германия ще се капсулова, Англия избяга, Франция за нищо не става. „Амокът“ ще се изтика на изток – най-подходящото място за това е България. Нищо не може да ни спаси. Ще се превърнем в един огромен лагер, в който са настанени бежанските Орди – над който греят илюминациите на Циганското Надигане. Как да не затрепериш, ако имаш сърце…

Един от „любимите герои” днес е президентът, който не спира да ни изумява всеки път, когато си отвори устата. „Има дефицит на информация по отношение на комунистическия режим у нас“, рече неотдавна той, но се чудя ако напълним учебниците с текстове колко лош е бил този режим и колко ужасен е бил животът тогава, с какви снимки - освен на Живков и сие, можем да илюстрираме онова време?

Има само едно нещо, по-лошо от несъстоялия се комунизъм – това са късните антикомунисти. Иначе казано, извън всичко останало, и на антикомунисти не случихме. Отидоха си страдалците - и разцъфтя раят на приспособенците.
Радой Ралин даде навремето на списание „Всяка неделя“ един афоризъм - а пък Димовски го илюстрира. Ето го: „Но политикът няма ли представа, че тухла от лайно не става“. Тези думи звучат все по-проникновено. И зловещо. Никакви хора като Плевнелиев се занимават усърдно с Миналото – в смисъл, че усърдно го препикават. Те си мислят, че така ще източат ръста си, ще изглеждат по-внушително. А пък Миналото само им се изплезва…
Тези дни попривършвам книгата си „Плевнелиев/Президентът на Бойко“.
Ще ми позволиш да цитирам фрагмент от главата „Увисналата челюст на Живков“.
„Увисналата на 10 ноември 1989-а челюст на Живков по-късно много радваше и „десните“ превръщенци, особено тях.
Това беше техният принос към Промяната - да се радват на Увисналата Челюст, понеже иначе с нищо не бяха допринесли за нея, нямаше и как да допринесат. Повечето бяха абсолютни анонимници, по-близко до Нулата, отколкото до каквото и да е друго.
Сетне „десните“ повече от двайсетина години превъртаха кадъра с Увисналата Челюст, сякаш те са направили Революцията - и пътьом усърдно пренаписваха Историята. Готованковците винаги са най-усърдни в това отношение, това е известно.
Интересно обаче - какво щеше да се случи с тях, ако Челюстта на Живков не беше увиснала?
Ако всичко се беше разминало, ако руснаците не бяха пожелали да го разкарат?
Наистина, какво щеше да се случи с тия герои?
Как щеше да се развие животецът им?
Например – този на един знаменит екземпляр от по-късната
псевдодясна цаца – Плевнелиев.
Е, той вече щеше направо да се насере от подмазване.
И накрая, покрай неудържимите му напъни, можеха да го направят и някакъв секретар на Окръжния комитет на Комунистическия Комсомол. Но щяха да го наблюдават внимателно – да не вземе да подхвъркне от прекален ентусиазъм до сияйното комунистическо бъдеще.
Плевнелиев си е такъв ентусиаст, че като нищо можеше да се добере и до София - нямаше да му поверят нещо важно, най-много да отговаряше за деветосептемврийските манифестации, и по-специално за плакатите, които раздаваха на манифестиращите. Щеше да бъде отговорник за правописните грешки по тях – да не би някой балама от прекалено усърдие да изпише „комунизъма“, както го произнасяше Живков преди да му увисне Челюстта.
Плевнелиев щяха да го натоварят да отговаря за плакатите - а това щеше да изпълни едно негово тайно мечтание: защото той винаги е искал да носи или лепи плакати. Заради това си неистово желание той изтърси преди известно време, че носил плакат на първия опозиционен митинг, който уж се бил състоял на 10 ноември 1989-а - написал нещо на един тапет и го носел на въпросния несъществуващ митинг. Тапетаджия сладък. И точно той стана президент - вижте само, до какви аномалии доведе увисването на Онази Челюст…
Да не си губим времето да изреждаме останалите герои на „дясното“. Няма смисъл – всички са от един дол дренки. Дренки…
А после Челюстта на Живков увисна - и те станаха това, което станаха. Докопаха се до големия джакпот и си го разделиха по някакъв начин.
Започна голямото ръгане с лакти, изблъскване, ръфане на живо месо.
Настъпи Голямото Меле. След което никой не е това, което беше и заслужаваше да бъде.
Отгоре на всичко, тия не особено грамотни хора сякаш знаеха казаното от Сталин пред Берия: „Историята е забравяща дама, но това не е страшно. Важно е тя да има добри секретари. А ние ще бъдем добри секретари…“ – в смисъл, ще я пишем, както си щем.  И точно така се държат родените след увисването на Онази Челюст - като добри Сталинови секретари.
Макар че е по-справедливо да ги наричаме изнасилвачи на Историята.
Тъй или иначе, именно 10 ноември трябва да бъде Празникът на „десните“- на тия прелюбодейци на Промяната.
И вече са си напълно спокойни, че са залъгали някак Историята.

Бел.: Редакцията благодари на Кеворк Кеворкян, че избра „Галерия“, за да публикува за първи път фрагмент от бъдещата си книга „Плевнелиев/Президентът на Бойко“