Радан се пуйчи, че ще е следващият президент.

Бойко се прави, че това го интересува.

Москов възторжено играе ролята на ренегат – той очевидно не знае смисъла на тази дума.

Кунева поставя условия за някакви срокове, от които никой не се интересува.

Всички се правят на това, което не са.

Хора, от които нищо не зависи, си дават вид, че носят на гърба си цялото земно кълбо, заедно с озоновите му дупки.

Когато си имаш работа с български политически коалиции, поне едно нещо със сигурност липсва – истината.

В замяна на това има в изобилие притворство, самохвалство, наблюдават се и различни степени на полудяване.

Например, Радан иска да изглежда отвън като Любо Ганев, макар че си е един дребосък.

Мъниците на Костов са си сложили на лицата героични изражения, обаче отдолу, под маската, прозира страх.

Всички играят по свирката на Укротителя, като някои от тях дори не схващат това.

Той пък се прави на все по-грижовен.

Народен художник трудно ще го направят - но народен артист като нищо може да стане.

В понеделник, за момент, Москов съвсем полудя и отне думата на Бойко.

Двамата бяха пред камерите и Бойко започна, както си го знаем: „В неделя с Радан бяхме първи приятели…“

И тъкмо щеше да каже нещо очевидно пикантно, когато Москов се намеси: „Господин премиер, моля ви, господин премиер, моля ви, господин премиер, моля ви /три пъти/- нека не казваме интимни неща!“

Брех, какви ли щяха да бъдат тия интимности?

Навремето Костов беше накарал генерал Кирил Радев, шеф тогава на Националната служба за сигурност, да му докладва в сауната. Да докладва на голия Костов!

Да не би за някаква подобна интимност да ставаше дума?

Но Москов, целомъдрен като всеки ренегат, не ни позволи да научим истината. И направо ограби Историята.

А Бойко беше смаян - за първи път някой си позволяваше да говори заедно с него и дори да го цензурира.

Москов изпитва някакъв нов глад – това е желанието да опекунства над опекуна си, което си е направо форма, макар и лека, на безумство. Но раздялата им може да доведе до голям срив в психиката му.

Сега фактически е ренегат, но неговите хора не му го натрапват, оставили са го да пуши пури с Укротителя и да се изживява като посредник – скрита лимонка в кабинета.

Но докато Танев, Митов и особено Ненчев са кукли, пълни с неизвестно какво, Москов е пълен с дим от пурата на Б. - а това никак не е малко. Засега.

Москов имитира Б. в здравеопазването – непрекъснато открива някакви модерни медицински центрове. Това е похвално – особено ако след това двамата тръгнат на инспекция в малките провинциални болници.

Защото на нас ни трябват хора, които да казват, колко сме зле. Но това е друга тема.

Сега Москов е първи приятел с Укротителя.

До вчера обаче за негов първи приятел минаваше Радан.

Тия хора с лекота се наричат приятели – макар че тайно се ритат по кокалчетата. А Укротителят няма нищо против да си се виждат като великани.

Той направо трябва да си ходи в Банкя, ако не е разбрал веднага, примерно, какъв Несръчко във всякакво отношение е Христо Иванов. Усетил го е, разбира се, но нямаше нищо против да го остави да се наиграе на реформи.

Трябва му още време, за да изтощи напълно Несръчковците.

***

А дотогава всички ще се наслаждаваме на изхвърлянията на разни наполеончета.

Бъдещият президент Радан, например, без всякакво колебание казва: „Президентските избори са средство да променим държавата“. Има ли нужда да разчепкваме тази фраза, за да схванем, колко налудна е тя?

Вече се вижда като президент – и е тръгнал да променя държавата.

Нахлузва си обувчиците на Плевнелиев – и ще довърши делото му.

Още от началото това момче се появи на политическата сцена с торба фантазии.

Преди време писах за подобни хора:

„Колкото по-незначителен е един български политик, толкова по-присъщо му е големеенето, вживяването в чужди роли.

Но такова болестно вживяване, каквото демонстрира Радан, никога не е виждано.

Егоцентризмът и нарцисизмът на неговия Ментор/Костов, както и се очакваше, в него са достигнали истеричната си фаза.

Той е като слабакът в една банда, който се заканва най-яростно - а ако му се отдаде възможност, би се превърнал и в най-жестокия палач.

Костов излъчваше мизантропията си, но поне не си хабеше прекалено думите. Този сякаш трябва да говори и вместо него, макар и с късна дата.

Заканите му са нетърпими. Няколко дни преди финализирането на подписката /за съдебната реформа/, Хилавия се изрепчи отново: „Не тръгне ли съдебната реформа до 10 дни, ще предизвикаме политическа криза и избори“. Това е налудно състояние, тази приповдигнатост отдавна е извън нормите – но Хилавия няма нужда да се аргументира, това не е нужно за хора като него.

Заплахата му е очевидно несъстоятелна – с неколцина депутати никаква криза не можеш да предизвикаш, а пък едни избори направо ще те изпратят в Нищото. Но го казва. И със сигурност го вярва.

Цяло чудо е, как го издържат партньорите му в Реформаторския блок – там той се самоназначи за лидер, и това също се прие, за да си спестят останалите поредната порция истерии. Кунева, която не може да бъде лесно надговорена, реши да си замълчи – сякаш ставаше дума за закриването на българска ядрена централа. А Наполеончо Кънев си е като Чернобил – дори е по-опасен от авариралата украинска централа. Радиацията му покварява самата идеята за партньорство. Вероятно Бойко си навлича защитен костюм, когато се среща с него“.

***

Несръчковците непрекъснато плашат Б. с избори – а той тъкмо това иска най-много.

Защото се има за Роналдо, макар и от „Бистришките тигри“, трябват му нови и нови рекорди – затова иска да оглави още един кабинет. За другото не мисли.

Утре Историята ще пише, че е бил три пъти министър-председател – и няма да има пояснения под черта. Това му стига.

Рекордът го привлича като нищо друго. А нали и показността върви с това – обикаля света, галят го по главата, той пък ги целува по брюкселските зелки. И открива пътища – малко ли ви е, бре!

За другото никой не е готов.

***

Как гледат към хоризонта българските политици?

Както казваше един писател: Като бръмбар, обърнат на гръб – изобщо не проумява, какво се случва с него.