Кормило за Бойко
Включих телевизора, тъкмо когато моят приятел Тома Томов патетично казваше: „Генерал Борисов, дръжте здраво кормилото на държавата!“
Беше вълнуващо - все едно, че се обръщаше към маршал Кутузов и го заклеваше да спре Наполеон пред Москва. Всъщност, по-нататък Томето сравни, макар и нежно, нашият генерал с Дьо Гол.
Бойко много обича да го наричат генерал - така че Т. с един шут отвори вратата към сърцето му. А може би след това и здраво я е залостил, за да не се намъкват там повече други навлеци.
***
„Генерал Борисов, дръжте здраво кормилото на държавата“?
Това означава ли, че генералът държи здраво проклетото кормило в момента?
Или по-скоро е пожелание да хване кормилото, ако е възможно – здраво?
Не е много ясно.
Сам ли да го хване - или да продължава да го върти като някакъв геврек, заедно с хората край него.
Наскоро Генерала даде специална пресконференция, заедно с Бъчварова, Ненчев и Москов. Неизвестно защо, там бе и транспортния министър Московски - може би, за да отправим покрай името му някакъв умилителен намек към Москва.
С тези ли хора Генерала държи здраво държавното кормило?
И въртят Кормилото - с четири ръце?
Всъщност, може ли да бъде „държано“ здраво въпросното кормило, когато наоколо се петляви президент, който плещи предимно глупости – най-вече срещу Русия?
Патетичните призиви омазняват дори генералските сърца – обаче за повече едва ли са годни.
***
Други въпроси са доста по-важни.
Държава ли е, всъщност, България?
До каква степен?
Има ли тя изобщо кормило?
Къде е то - в Брюксел, Вашингтон или някъде другаде на майната си?
За да държиш здраво кормилото, не трябва ли най-напред да зашиеш устите на пустословци като Плевнелиев - и да разкараш аматьорите край себе си, които са те налазили като бълхи?
Колкото и здраво да държиш кормилото, това не е достатъчно, ако не покажеш, че си по-загрижен за Българската Съдба, отколкото за потупванията на брюкселските зелки.
Някой да е чувал наскоро поне един от българските първенци да е изричал думата „България“?
Сякаш тази дума не съществува.
Сякаш зад нея се крие нещо абстрактно и аморфно – някаква слуз, с която не искат да си имат работа.
Но пък трябва да държат здраво кормилото.
***
Специално Генерала трябва да ни каже, че мисли за Българската Съдба поне толкова, колкото за магистралите.
И защо едва днес трябва да се държи здраво кормилото - какво е пречело това и досега да стане?
Даваме ли си сметка, че българското кланяне във всички посоки на света не струва и пукнат грош?
И по две кормила да държим във всяка ръка - няма кой да ни защити.
Никога не са гледали на нас иначе, освен като на рая.
А и те себе си не могат да опазят – обаче ние на тях ще разчитаме.
Много късно се сетиха, че Войната е почнала.
Тя никога не е спирала – поне от 2001 година насам.
***
Като хване Генерала здраво кормилото, това ще означава ли, че ще се сети и за циганските орди?
Ние и с тях вече не можем да се справим – и тази Война сме загубили.
А те пък са прави да ни презират, защото са наясно, че водещите български партии зависят все повече от тях - наредили са се пред циганския супермаркет, в който се продават гласове, и все гледат да се прередят.
Никакво кормило май изобщо вече не съществува.
По-добре Генерала да се хване за някоя мисъл – добре ще е, ако тя е за Българската Съдба.
***
Европейските лидери казали: „Тази атака е срещу всички нас!“
Защо пък да е и срещу нас?
Остава сега и някой наш папагал да повтори това – и двама-трима арабски хъшлаци пътьом да направят някоя илюминация в София.
А един сиромах от наше погранично село каза: „Тук ще стане по-лошо от Франция!“
Защо?
Никой не иска да чуе народните страхове.
Политиците ни сигурно си казват, че страхът разяжда разума - и затова няма смисъл да им се обръща внимание на аборигените.
А как им действат собствените им страхове?
Питаха същия сиромах, от кога минават бежанците?
„О – рече той, – откогато се е почнало!“
Създадохме бизнес за каналджиите - друго не успяхме да направим в „общата европейска битка“.
***
Всъщност, държава с толкова изперкали „първенци“ има ли кормило?
Плевнелиев не спира говори срещу Русия.
И по пет речи да държи на ден, пак няма да го вземат на сериозно – но кой да му каже. Освен това, вече е излязъл от президентството – но на четири крака. Да побърза да даде още един орден на Вартоломей, че да го прибере онзи за разсилен в своята патриаршия.
А Соломон Паси, който дълги години се препитаваше сладко-сладко от русофобията си, сега казва друго: трябвало пак да се съюзим с Русия – НАТО и ние, неговите палета.
Нашите политически балерини и на главите си ще ходят – за да не ги забравят.
Митов обаче продължава да подскача като петле срещу Лавров.
А Генерала трябва да върти кормилото.
***
И в трагедията някои не могат да се отърсят от неприличието.
А повече от неприличие е да свързваш в едно жертвите в Париж и сватбата си – както направи външният министър Даниел Митов.
Отмени я тихомълком, по дяволите, не ни занимавай с показното си страдание: „Сватба днес няма да има… Не е време за сватби… Време е за работа… Време е да скъсаме с илюзиите и да извоюваме една сигурна Европа…“.
Интересно, какви илюзии е хранил досега Митов – и какви са пределите на неговата инфантилна наивност?
***
Сега пак ли ще има „Марш на Свободата“, както за онези нахалници от „Шарли Ебдо“?
Варварската им същност тия дни пак изплува от мръснишките им гаври със сваления руски самолет.
Удивителен е, наистина, начинът, по който се разпилява колективната съпричастност – доколкото е останала.
И доколкото е истинска.
***
Най-важното е друго: наясно ли сме с корените на Злото.
Кой подхрани Злото - и как?
Направете шествие, за да ви отговорят на този въпрос.
***
Ако нашите политици искат Историята да ги запомни, нека проумеят най-сетне, че Войната е започнала – и да се държат като по време на война.
Нямат никакъв шанс да я спечелят – но въпреки това.
***
Сега мнозина са „Франция“, както навремето бяха „Шарлита“.
Обаче ни се вижда невъзможно да произнесем „Аз съм България“.
***
След януарския атентат срещу „Шарли Ебдо“ провокаторите от списанието сложиха на корицата на новия си брой следния шарж: от един гроб стърчи гигантски среден пръст.
Беше ясно, към кого бе насочен този пръст.
Дали сега Париж не си плаща заради тази цинична закачка?
Тогава се запитах: „Среден пръст към всичко – това ли е Знакът на Новата Солидарност?“
***
На 20 април 2003 година, с телевизионен мост от Вашингтон, разговарях с Питър Бъргън, един от най-авторитетните американски експерти по въпросите на тероризма.
Той се беше срещал и правил първото телевизионно интервю за Си Ен Ен с Осама Бен Ладен в Източен Афганистан.
Тогава Бъргън спомена, че до 1993 година „Ал Кайда“ е имала представителство в Бруклин, Ню Йорк.
Разказа и за по-големия брат на Бен Ладен – Салем, който е бил стар приятел на семейство Буш.
В друга своя книга Бъргън цитира един прелюбопитен факт: според американската статистика, до началото на месец август 2001 година опасността един американец да бъде ухапан от змия е била по-голяма от терористичната опасност.
От тази наивност светът и досега не се е отърсил.
***
Вчера кметът на Ротердам, който e мюсюлманин, се изрепчи: „Дойде време да изтрием от лицето на земята 50 хиляди души от „Ислямска държава“.
В коментара си една читателка /Лиляна Гарвалова/ пише: „Хубаво, ама питаш ли бащата на детенцето ИДИЛ, дали е съгласен?“
***
Това е най-съдбоносната ни наивност: страх ни е да се запитаме, коя е хранителната среда на тероризма.
