Тодор сам предложи идеята за рубриката „Немам нерви“ /пролетта на 1990-а/ – във „Всяка неделя“ беше станало дума за помпозната поредица „Избрани съчинения“ на Живков, той се зачел в едно-друго от безкрайните томове, и готово.
Импровизациите му бяха много смешни, а и на него му беше забавно, играеше със страст – но не беше злъчен.
Просто показваше наивността, а може би и глупостта, в която бяхме потънали.
Впрочем, ние и досега не сме изплували от нея.
Мизансценът на етюдите му беше повече от скромен – но веднага се набиваше на очи една стълба – яркочервена – и човек се питаше, накъде е водила тя.
Тодор е играл всевъзможни неща – от Циганина-Несретник до Топузов, и всичко останало.
Но си мисля, че в Онзи свят най-много ще се забавлява с тамошното издание на „Немам нерви“ - ако му разрешат да го прави, разбира се.

***

В епизода, който следва, героят на Тодор размишлява над една докладна записка на Пенчо Кубадински, член на Политбюро на ЦК на БКП, която получих с пощата на „Всяка неделя“ – в нея има интересни размишления за циганския въпрос; интересно е да чуете, колко са били тогава циганите, колко се очаква да станат до 2000-а година, какви са настроенията им и пр.
Дадох му писмото - и това беше достатъчно за Тодор.
А и имахме вече една обща история с неговия герой. По някое време, в началото на 80-те години, властниците решиха, че у нас няма цигани, поне официално, и не е нужно да се говори за тях.
Аз пък направих една емисия на „Всяка неделя“ от Варна - и нали Варна е пристанището на Шумен, както пееше Тодор, пуснах няколко тъкмо от неговите цигански песни. Дребни чиновници от ЦК изгрухтяха сърдито, Тодор беше наясно и изобщо не реагира, и всичко се размина.
Затова през 1990-а веднага дадох въпросната докладна на Тодор – нали уж ги нямаше циганите, ето ви ги сега в „Немам нерви“.

***

Обаче важното е друго - тревогите на комунистическите властници изглеждат нищожни в сравнение с циганската лавина, която ни застига днес.

(Видеото гледайте в http://vsyakanedelya.standartnews.com)