Съобщиха ни, че ще се вземат „крути мерки“ срещу джигитите по нашите пътища.
Хубаво.
Ами другите - джигитите бежанци?
Русия вече започва да стяга клупа около терористите в Сирия.
Опонентите й, които всъщност създадоха проблема, ще продължават да говорят срещу Асад, но ще се примъкнат към руските усилия.
Милионите обаче, които вече са извън Сирия и неизбежно ще тръгнат към Европа – с тях какво ще правят?
Кръстоносният поход няма как да бъде спрян.
Всичко това ви е известно.
Вгледайте се обаче в лицето на това дете – все едно, дали е от Сирия, Ирак, Либия или Афганистан - какво и колко ще забрави то, ще го забрави ли изобщо? И какво ще стори някой ден?
Гледайте това лице – и си припомнете един фрагмент от Джон Льо Каре /„Най-търсеният човек“/:
„Една жертва никога не забравя. Попитайте някой ирландец, какво са му сторили англичаните през 1920-та година - и той ще ви изрецитира в кой ден от месеца и в колко часа точно кой е бил убит.
Попитайте някой иранец, какво са му сторили англичаните през 1953-та година - и той ще ви каже.
И детето му ще ви каже.
И внучето му ще ви каже.
А когато се сдобие и с правнуче – и то ще ви каже.
Но попитайте англичанина? Дори и да го е знаел някога, вече го е забравил.
Гледайте напред! - казвате ни вие. Гледайте напред! Забравете за онова, което сме ви сторили. И утре е ден! Но не е така.
Утрешният ден е рожба на вчерашния. И на онзиденшния.
Да не обръщате внимание на историята е все едно да не обръщате внимание на вълка пред вратата ви“.