Изместване

Колкото по-късно човек демонстрира своя антикомунизъм, толкова по-убедителен изглежда той. Заради това искрено се зарадвах на решителността, с която тия дни Цецка Цачева изрази своето отвращение от проклетия комунизъм. Късно или рано - това няма значение. Важното е да има един антикомунист повече. За кого обаче е важно това, не мога в момента да ви кажа.

„Ние няма никога да забравим зверствата на комунизма“ - рече Ц. Ц. по време на парламентарния контрол миналата седмица. Тогава разчовъркаха идиотската постановка на остров Персин/Белене, в която деца, въоръжени с пистолети, играеха ролята на надзиратели под мъдрата режисура на някакъв католически поп. И тъкмо тогава видяхме лъвицата на антикомунизма Цачева - казвам го най-убедено - в ролята на театрален специалист, малко неочаквано нейно превращение, но в Парламента мнозина често играят чужди роли. Депутатът Антонов - социалист, разбира се, я упрекна, че изобщо не е реагирала, че децата са въвлечени в толкова скверно мероприятие.

„Пистолетът беше пластмасов“ - рече невъзмутимо Ц. И сложи край на спора. Напоследък тя се държи толкова строго в парламентарната зала, че очаквам всеки момент и себе си да отстрани от някое заседание.

„Пистолетът беше наистина пластмасов, но и реакцията ѝ също е пластмасова“ - биха рекли някои недотам изявени антикомунисти. Не разбирам от пластмаси, обаче мисля, че пак наблюдавахме толкова порочното българско Изместване - в случая от нелепото въвличане на невръстни деца в недопустим по същината си етюд към антикомунистическата риторика, която изглежда още по-нелепа в наши дни.

Разбира се, комунистите бяха големи хитреци, възможно е, когато са привличали балъците в партията си, да са им правили някакви магии и това да ти остане за цял живот. И каква само подлост - едно дяволче остава завинаги в теб, една стволова клетчица от Ленин - и при нужда тя те кара да се прескимбичваш като най-големия антикомунист и така да се злепоставяш. Настръхвам просто. Руснаците са много напред в машинациите със стволовите клетки и кой знае какво още са измислили.
 
Във всеки случай сами виждате какви ги вършат комунисти като Близнашки, комсомолци като Плевнелиев, мераклии за БКП като Костов и пр., да не изреждам повече. Стволовата клетчица не ги оставя на мира и току ни наплещят нещо антикомунистическо. Тя не ти позволява да съхраниш трезвостта си - и просто да кажеш, че италианският поп не е с целия си, и толкова. Иначе утре трябва да присъстваш на някоя възстановка, правена пак от този идиот, за масовите изнасилвания по време на Баташкото клане: деца до 12 години в роли от порноканала Hustler. Ние винаги ще помним турските зверства, нали.

В същия парламентарен контрол имаше и друг сблъсък, но на съвсем прилично ниво - между Корнелия Нинова и финансовия министър Горанов. Спорът беше за тъй наречения „катастрофичен“ фонд за пострадалите от наводненията - макар че скоро катастрофичен фонд трябва да има изобщо за България. Горанов започва да се очертава като един от най-симпатичните министри от този кабинет: да отказва е неговата стихия, но човек не може да му се сърди, защото е пределно ясен и конкретен. „Няма пари!“ - казва той, и това те респектира далеч повече от антикомунизма на Цачева. С Нинова спореха на добро ниво - без евтини номера и пластмасови реакции. Накрая увисна фразата на Нинова: „Значи държавата ще продължава да дави населението си“ - но Горанов не се хвърли да я опровергава. Тъй или иначе, давенето, което предстои, не бе изместено в някаква удобна посока. 
А иначе номерът с изместването се прилага непрекъснато.

Ето, и сега с циганските орди е същото. Гледаме в друга посока, за да не виждаме как те се преместват от селище в селище, новите им катуни са незаконно построените обиталища, които никнат непрекъснато. Обаче далеч по-зловещо е, че се мести и тяхното недоволство - добре дирижирано. Но властите и това не искат да видят, погледът им се рее другаде.

Циганите настъпват - а на българите им остава да будуват и да дебнат (репортаж на Би Ти Ви).Това вече е българската слава - че по селата не спят по цяла нощ, имат постове по всички пътища, следят всяка кола, която минава през селото - каква гордост!

И кой идиот сега ще оспори твърдението, че България се намира във война - а фронтовата линия непрекъснато се премества.

Новите ни „будители“ са млади, яки мъже, по всяка вероятност някои от тях са безработни, които по цяла нощ дебнат врага - колко успешно, е друг въпрос. Техните отряди ни напомнят за СМЕРШ, „Смърт на шпионите“ - страховитото подразделение на съветското военно контраразузнаване по време на Втората война. И какво чакате - докато блеете по Белене, те да се превърнат в СМЕРЦ („Смърт на циганите“) - това ли?

Истинските Будители изчезнаха, като изключим Плевнелиев, разбира се - остават ни недоспалите си будуващи селски пазачи.

Но кое по-напред да опазиш: Ордата е многочислена и доста по-мотивирана. Тя е гладна, болна и не вижда пред себе си никаква перспектива, освен да обедни и зарази и другите.

Нали гледахте по телевизията как сирийските бежанци вече превземат на абордаж нашите камиони - и нищо не може да ги спре. Един ден Ердоган ще отпуши границата си - и тогава ще видите какво ще остане от България след кръстоносния поход на близо двата милиона сирийски и други бежанци, събрани в Турция. 
Телевизиите, общо взето, се държат почтено с циганския проблем - главно в репортажите си. И в тях понякога има наивни неща, но те са далеч по-честни от каканиженето на участниците в магазинните предавания. Още нещо вече е ясно: почти не останаха хора, които имат право да говорят за циганизацията. Ония, които предвещаваха кризата, вече се умориха и отчаяха от безделието и немощта на властта. Но телевизиите продължават да дават трибуна на типове като Цветелин Кънчев, Илия Илиев и останалите като тях, които от години са се впили като кърлежи в циганската плът, а отгоре на всичко и воюват помежду си. Абсолютно ненужни псевдопосредници, които също помогнаха циганската общност да гангреняса. Но политиците пак се опитват да изместят проблема: „Хайде да го оставим на Кърлежите, те да хвърлят на „мангалите“ си по някой лев по време на изборите. За другото тия след нас да му мислят.“

Само че скоро циганите няма да ви искат левчетата - те вече ще искат всичко

Стоян Георгиев е отличен репортер от чудесната репортерска банда на Би Ти Ви. Тия дни го заклещиха в „Орландовци“ по време на директно включване и един млад мъж му повтаряше: „Не сте коректни! Не сте коректни!“ Тъй и не стана ясно дали е българин или циганин, но все едно - границата е започнала да изтънява от общия недоимък. Стоян се поколеба, опита се да се измести, но онзи си знаеше неговото „Не сте коректни!“

А репортерът просто трябваше на зададе най-великия въпрос в нашия занаят - „Защо?“ И да приеме всеки отговор.

Всъщност това трябва да е въпросът оттук нататък. „Защо/Защо се случи всичко това?“ - не ви трябва друго. Отговорите, надявам се, може да отворят очите и на политиците, може би. И внимавайте чия страна ще вземете.

Сутрешните блокове, може би без да го съзнават, участват в играта на политиците. Те им подхвърлят поредната си лъжа - например, че бунтовете са политизирани, за да прикрият факта, че всичко се дължи на собствената им яловост. Нападат футболните агитки - а те просто искат да повдигнат малко увисналите носове на обикновените хорица. Сега готвят въжето на една полицайка за една непремерена фраза - но отдавна са забравили циганите, които ни плашеха със смърт. Правят дълги повествования от нагласени сюжети. И не се уморяват да слушат късни „пророци“. А циганската тема не е някаква дежурна тема, тя е съдбовна - други гласове са нужни. Дори вече да не знаем какво трябва да се направи, не е малко и това да го изговори някой.

Когато преди осем години - цели осем години! - циганите кряскаха в „Красна поляна“ „Смърт на българите“, всичко стана ясно. Започна се. Но доста предавания са се затворили в представите на властта, която им подхвърля дребни сладкиши и те са си доволни. Доволните българи, които не искат да чуят призива „Смърт на българите“. И пак въпросът „Защо“ ще свърши работа, нищо друго. Тъй и тъй сте безропотни аргати, поне задавайте този въпрос.
 
Всеки момент циганите ще стигнат до своя Родни Кинг - онзи негър, когото полицаите пребиха в Лос Анжелис през 1991 г., а това отприщи продължилите с месеци бунтове, в които загинаха 53-ма души, а над две хиляди бяха ранени.
 
И тогава?
 
Тогава и въпросът „Защо?“ ще стане излишен.
 
…
 
За нас сякаш вече няма изход - жал ми е да го кажа, но така мисля. 
По-добре е да умуваме как да изчезваме по-почтено.