Самовзривяване
Всичко е в нормата.
Циганите продължават да бият българските лекари. Никой обаче не си прави труда да провери какво всъщност мотивира усърдието им. Най-накрая, не е лошо да се замислим дали няма някаква система в тези побоища или пък някакво
добре направлявано предизвикателство
Ние предпочитаме да се задоволяваме с фантазии. Преди две седмици един от циганските лидери си заложи главата, че повече подобни изстъпления няма да има, а след това последваха още половин дузина - и сега, на Банго Васили, вероятно ще предават по телевизията обезглавяването му.
Толкова сме свикнали с тия неща, че някой страничен наблюдател трябва да ни отвори очите. Например френският посланик в София. Ще ми бъде много любопитно да чуем обяснението му за тия побоища. А пътьом г-н Лапер дьо Кабан могат да го попитат и какво мисли за Ерик Земур - известният френски телевизионен водещ, който бе разкаран от телевизионния канал „АйТеле“, понеже твърди, че мюсюлманите трябва да бъдат депортирани от Франция, за да бъде спасена тя от предстоящата гражданска война. Става дума за 5 милиона мюсюлмани. Книгата на Земур „Френското самоубийство“ пък е продадена в четвърт милиона тираж, засега - и жегна Франция направо в сърцето. Лапер дьо Кабан срещу Земур - това би било забавен сблъсък.
Ами нашето, българското самоубийство?
Докога ще продължават да те смятат за ксенофоб и дори за глупак, ако говориш за него?
Кога ще имаме държавник, който да не се плаши да каже две думи за това?
Нашите властници
замазват всичко
с фон дьо тен
дори и най-грозното - или просто го подминават. Един Плевнелиев например никога няма да каже нещичко за геноцида над българските лекари. Той е зает да съчинява своята си история на комунизма. Дава заплата на бившия шеф на архивите като негов съветник, вероятно за да му подшушва очевидни нелепости. Живеем в държава, в която съветниците продуцират глупост след глупост; и в която коалиционни партньори се плашат един друг с протести. А и скрито ги организират. Но няма кой да попита Радан Кънев има ли нещо общо Реформаторският блок с протестите срещу пенсионната реформа. Няма държава, в която съветниците толкова свободно да се упражняват за чужда сметка.
Удавиха ни с приказки за „Южен поток“
а пък накрая се оказа, че ще си го изпълняваме, понеже иначе ни заплашват колосални неустойки. Е, добре, кои са идиотите, които не прочетоха договора за строителството му и оставиха Бойко да си говори както си иска? Сега се наложи да даде заден ход - а някоя мишка се спотайва, а нищо чудно и да се хили зад гърба му. Хората на Меркел ли трябваше да прочетат договора, за да ни отворят очите?
Обаче никой от тези многознайковци няма да подсети Бойко да каже нещичко и за битите български лекари, тази мисъл никога няма да мине през мъничките им главички.
Същият е и Плевнелиев. Гледам по-внимателно да поемам словото му, за да не се задавя от някоя нова глупост. Защото всички знаете, че той си е
рецидивист в представянето
на миналото
Преди време каза една чудовищна глупост за участието си във въображаем митинг на 10 ноември, на който поощрявал свободата с един тапет. Обаче сетне нашият Тапетен Герой спокойно се изрепчи: „Казах истината, сгреших датата!“ Пак по този повод е изговорил и други нелепости, които чак онзи ден посмях да прочета. Например, сравнил Живков с Хитлер, което си е очевидна глупост - съветниците му се дърлят като кутрета с Историята, нищо повече. И това изхвърляне не е присъщо само за него - огледайте се какво се случва наоколо и ще се убедите, че това никак не е пресилено. Хумусът на политическото застрашително изтънява; хора, буквално взети от улицата, управляват и наставляват, да не споменаваме пак правосъдния министър, понеже той очевидно е като направен от пластмаса и нищо не го трогва.
Между другото, понеже стана дума за „Южен поток“, се сетих за една фраза, която се пръкна тия дни: „Не е страшно, когато руснаците ти спират газа. Страшно е, когато германците го пускат.“ Вижте колко по-тънък и деликатен, но и многопластов е народният фолклор за разлика от дърварските изхвърляния на нашите държавници.
И след като сравнил клетия Живков с Хитлер, президентът допълнил: „Режисьорите на прехода режисират Тодор Живков като човек от народа.“ Това е типичен пример за празнословно говорене, при което се смесват факти и се правят комични изводи. „Човек от народа“ се наричаше един филм на чудесния документалист Христо Ковачев по сценарий на партийния поет Димитър Методиев, който дълги години беше съветник на Живков. Идеята на филма беше да се приравни - а всъщност да се извиси - образът на Узурпатора до този на обикновения народен човек и да се извлекат някакви дивиденти от това упражнение; авторите нямаха особен успех, а и Живков не хареса филма. Народът пък не му обърна никакво внимание; а Христо години по-късно казваше: „Да не дава Господ да правиш филм за Първия човек.“ Тъй че никакъв Преход не се опитва да наложи народния образ на Живков; за жалост той се самоналага с времето, главно
заради маймунджилъците
на самия Преход
и на неговите първенци. Друго обаче е по-важно - от въпросното изречение става ясно, че Плевнелиев, изглежда, се мисли за нещо, което е извън Прехода. Това пак ни подсеща какво целят шарлатаните, които обявиха Прехода за завършен - една от причините е да дадат възможност на хора като Плевнелиев да се дистанцират от тази скверна епоха, да се покажат като нещо, което не е свързано с нея, и пр. Това е грозна фалшификация. Плевнелиев си е типична рожба на Прехода, той е абсолютното му проявление. Преходът наложи случайните хора, той е възхвала на случайния фактор; извън всичко останало той наложи и манталитета на бързо състоялите се/несъстоялите се хора и на тяхната крайна нечувствителност. Днес всеки може да фабрикува несмислени дрънканици - и в същото време,
сърцето му да остава студено като камък
към важното. Специално съветниците на Плевнелиев очевидно си въобразяват, че той трябва да разговаря с Вечността, с нищо по-малко. А всъщност непрекъснато го озвучават с баналности.
Тия дни Пл. говорил и за „езика на омразата“ - в Софийската синагога по случай празника Ханука. Споменал, че „някой се опитва да отнеме нечия свобода и достойнство, като често за тази цел се използват дигиталните технологии“. Тук се представя като майстор на смътното говорене - и може би това е за предпочитане, понеже всеки път, когато каже нещо конкретно, предизвиква скандал. Някои наивници мечтаят догодина той най-после да каже и нещо срещу езика на глупостта. Няма да го дочакаме. Във всеки случай, никога и за нищо на света Пл. няма да каже нищичко и за действията на омразата - а побоищата и униженията, на които са подлагани българските лекари, са тъкмо действия на омразата Защо Плевнелиев мълчи за този геноцид? Нека отиде в една българска църквица и да говори за това. Но няма да го направи. Затова, докато говори за „езика на омразата“, хората ще си мислят за
езика на глупостта, който доминира
вече във всичко.
Пл. няма да се престраши да говори за битите лекари, всъщност те изобщо не го интересуват, това са дреболии за него, техните истории не можеш да изпишеш на тапет, който да разнасяш из улиците, така си мисли той. Обаче бърза да врекне и той за пенсионната реформа - без изобщо да се притеснява, че става видима червената нишка на неприличието, понеже защитава интересите на своя любим олигархичен кръг. Гражданите трябвало да бъдат по-активни за пенсионната далавера - така казва Пл. Но никога няма да ги посъветва да бъдат по-активни, когато по всичко личи, че България се самоубива, дори самовзривява - докато ни налагат търпимост към всякакви издевателства. В парламента си дадоха вид, че са притеснени, когато чуха за съществуването на десетки язовири с неясна собственост. А преди няколко дни официално бе съобщено, че 78 язовира може да залеят села и градове. И все едно, че не се е случила трагедията в Аспарухово, Мизия и на толкова още места - Плевнелиев си говори за „езика на омразата“. Ще чака да се случи Бедата - и сетне ще лети с хеликоптер над удавените селища, с изопнато от съпричастност лице, нацапано с фон дьо тен за храброст. А след години ще си спомня, че е
стоял с тапет пред президентството
на който собственоръчно бил написал: „Съд за безхаберниците!“
Ако се попитате какво се говореше през изминалата година, какво сте запомнили и доколко стойностно е било то, ще си дадете сметка, че това пак беше времето на Проваленото Говорене, на Нищоговоренето. На ГоВноренето.
…
Някъде срещнах една от любимите смешки на рапъра Играта. Двама си говорят:
- Вчера участвах в обир на банка!
- Браво! А какво прави?
- Как какво? Лежах на пода!
В това положение сме - на пода! Абсолютно. Обирджиите и празнословците си вършат работата, а ние зяпаме отдолу.
