Рев и врява около Диана
Най-напред да ви предложа още една гледна точка към историята с паметника на Съветската армия.
След като временно бе нашарен, той получи неочакван ренесанс, интереса към него нарасна неимоверно. Сякаш от славната едновремешна организация „Българо-съветска дружба”, с председател най-твърдоглавата комунистка Цола Драгойчева, бяха поръчали акцията. Нищо чудно и да са те. Много от днешните сини поборници-хартиени демократи са копелета на ония твърдоглавци.
Както и да е. Но тази история събуди в мен спомена за един други графити – те пък правени от бащите на ония, които днес най-много си дерат гърлата в защита на оцветяването на паметника.
Бащите, които в дивите години след Девети септември 1944 година пишеха по вратите и зидовете други графити, доста по-мрачни: „Тук живее кулак”, „Тук живее враг на народа”и прочее любезности. И пращаха в лагери, и изселваха от домовете им невинни хора, и всичко останало от менюто на хуманния комунизъм.
Как се обръщат нещата! Сега техните деца са най-големите апологети на оварваряването и дори на събарянето на този нещастен паметник.
Виждам добър знак в това. Значи чувството им за вина, макар и неосъзнавано, е живо в подмолите на родовата им памет. Грехът на бащите им ги побутва, те идват в техните сънища и ги карат да се чувстват виновни. Затова се дерат толкова - трябва да ги изтърпите, накрая и те ще се пречистят по този начин. Не бива да пречим на ренегатите да извоюват с дрезгавите си гласове прошка за греховете на бащите си.
Само дето никога няма да я получат по този начин. Има много по-прост – да направят Черна книга за изстъпленията на бащите си. Защото те не им дават мира, а не някакъв мегаломански паметник. Анонимният художник, може би без да подозира дори, ги зашлеви с тягостния въпрос за личното им покаяние.
А пък Мартин Заимов си сложил фланелка с щампа на развеселения паметник. Обаче неговият дядо генерал Владимир Заимов беше осъден от царския съд преди Девети септември и разстрелян като руски агент. Тогава по заповед на Върховното командване на Съветската армия по всички фронтове са били дадени артилерийски салюти. Руснаците знаят как да почетат своите шпиони.
Нищо, че сега внукът на генерала твърди, че той бил английски агент– понеже вече е престижно да си английски или американски храненик. Макар да се съмнявам, че това вече е толкова рядко или престижно занимание. И няма нужда някои чак толкова да се напъват, след като се твърди, че дори бившият началник на Генералния щаб генерал Никола Колев е довереник на американците. Какво може да им измъти и снесе, примерно, един обикновен политолог–ренегат, при това разтерзан от греховете на баща си. Нищо, освен дребни сплетни и клюки.
И историята с паметника е една дребна сплетня, в крайна сметка. Не е възможно да променяш голямата история с цветни боички. Не е възможно и историята да чуе лаят на мъничетата. Забележете, че нито един истински страдалец от дивотиите на комунизма не каза нито дума. Няма и да каже. Тази оперета не е за истинските мъченици. Извън ренегатите, най-много да се обадят и някои възрастни реститутки, които станаха демократки, понеже промяната им даде възможност да си харчат парите за пастите на Лучано.
Няма да се обади обаче анонимният графитер. Не от страх, а вероятно от смущение, че артистичният му произвол е използван за тъпи политически изстъпления. Така е у нас, нямаме мярка в нищо - лаем срещу паметници, за да ни забележат, а в същото време приживе правим още по-фалшиви паметници. Само българският див ум може да изрече, например, че Костов е новият Стамболов, и пр.
Както и да е. Да оставим ренегатите да се забавляват с греховете на бащите си.
Сега за друго. Мина доста време от връчването на наградата „Свети Влас”, но да кажа няколко думи, понеже в неделя Люба Кулезич почти влезе в ръкопашна схватка с Гарелов в предаването си „Насреща Люба Кулезич”. Това заглавие винаги ми е звучало нещо като „Напред, по пет на щик” – бойният призив на войниците ни по време на Балканската война. По начало Люба не ги иска по-малко от пет души на щика си, така беше и сега, хубава разправия се получи покрай наградата, която получи Диана Найденова.
Дадох моята скромна награда на Диана още преди две години. Тя и тогава си беше под носа на тия, които сега я забелязаха, но те не се сещаха за нея - може би връзката им с морето не е била толкова належаща, де да знам. Написах цяла страница в „Труд”. Диана беше много щастлива, аз също бях доволен, понеже беше показала на едни пуяци как се разговаря в ранни доби, а и не само тогава.
Писах за нея още два пъти, като последния път я предупредих за някои опасности, които я дебнат. Някои от тях се сбъднаха. Например, че не бива да бъде всеядна, понеже хората от радиото по начало са си поразени от тази болест. Относителната анонимност, която им дава то, ги тика към това изкушение, те могат да стоят и по 24 часа в ефир и това изобщо няма да ги притеснява. В телевизията не е така. След чудесния си старт в „Здравей, България” Диана се хвана с една глупост - да прави обедно предаване през делничните дни, което да се излъчва едновременно по радио „Дарик” и Нова телевизия. Покойникът беше набързо погребан, а Диана инкасира тежък нокдаун.
Тя беше доста объркана, но сетне намери пристан при Росен Петров.
Предполагам, че сега е най-добрата в новата „Всяка неделя”.
Чувам, че често разговаря с Бойко, а отгоре на всичко твърди, че това е любимият й събеседник. Изглежда, все още не знае, че не можеш да правиш голяма журналистика, когато си непрекъснато в прегръдките на един премиер. Бойко винаги я изненадвал – това пък е голяма глупост. Ами нали това е целта на всяко интервю, дори на най-келявото - да направиш така, че да те изненадат. Ти да го направиш, а не да блееш и внезапно да подскочиш.
Предполагам, че и наградената Диана ще продължава да си прави интервютата с Бойко, за да я изненадват още и още. Мога да й дам и една идея – навремето един известен автор написа книга за Чърчил, като живя до него 100 дни. Никак няма да е опасно за Диана, още повече, че Бойко вече отказа пурите, докато Чърчил доста беше одимил онзи автор. „Моите сто дни с Монумента” – ето и едно заглавие, подарък от мен.
Иначе Диана си заслужава наградата. Много хора я харесват, главно заради работата й в „Дарик”, дъщеря ми също не дава дума да се каже срещу нея. Значи всичко е наред.
Въодушевлението около първата награда винаги отключва и някоя неразумна приказка, така се случи и сега. Диана щяла да осигури чудесна почивка на Георги Калоянчев, понеже той намерил сили да се дотътри до нея, за да разговарят. Хубаво, осигури му дори две почивки, но не го казвай, това не е прилично. Подобни жестове не бива да се окачват като брошка на челото.
Да видим сега кои наградиха Диана, та Люба беше толкова зла. Ако имам нейния плам, но добре че го нямам, щях да кажа че Държавна сигурност я награждава – при това заедно с най-големия борец срещу нея Георги Лозанов, а това вече направо си е разкошно. И друг път съм казвал, че има една банда мъници, които усърдно лъскат паметника на ДС като непрекъснато дрънкат срещу този отдавна погребан покойник. Люба не биваше да се нахвърля толкова яростно срещу Гарелов и да го иронизира през стиснати зъби, но да не влизам в подробности, понеже си оправихме отношенията и искам да ги запазя прилични.
Обаче някои реплики от разговора са много показателни за това, как успяваме да обърнем всяко нещо с хастара навън. Забавна беше разправията около членовете на журито, което чрез Диана ще осигури чудесна почивка на Калата.
Люба измрънка нещо за проф. Ивайло Знеполски, а Гарелов отговори, че той е написал важна книга срещу комунизма. Трябва да му повярваме, понеже пък самият Гарелов е изговорил поне трилогия в прослава на същия комунизъм, следователно Знеполски струва.
Но професорът, когото аз също ценя, беше министър в кабинета на колаборациониста проф. Любен Беров, който скрито бе наставляван от екскомунистите - и това вече вие трябва да го проумеете, аз не мога. Пишеш книга срещу комунягите и техните престъпления, а преди това пиеш руска водка със синовете им. Това трябва да е днешният бон тон.
В журито има приятни хора, вън от съмнение, да не говорим за Любчо Дилов, който може да освежи всяко начинание, колкото и семпло да е то. Същата роля има често и доц. Лозанов, неговите папийонки могат да вдъхнат ведрост дори на някое опело.
Люба обаче го укоряваше, че като шеф на СЕМ няма място в подобно жури – но дали е права? Всъщност, какво като е шеф на СЕМ - вече нищо не зависи от тях. Всичко е раздадено под масата и в СЕМ са в постоянна дрямка. И танковата бригада от Горна Баня да им пратят, няма да се събудят.
Моят приятел Петко Бочаров също бил в журито. Правилно, той е бедничък и едно безплатно слънце ще му дойде добре. Петко винаги си е бил късметлия. Това е човекът, който е най-далеч от телевизионния занаят, но пък Господ му даде предостатъчно телевизионна слава. Когато за известно време разделиха „Всяка неделя” на две и Джимо /Димитри Иванов/ трябваше да работи с моя тогавашен съводещ, аз трябваше да си намеря друг коментатор. Взех Петко и така той успя да каже репликата си „Да, ама не”. Но това се случи доста по-късно, ние с Джимо вече стояхме нарочно настрани от „Всяка неделя”. Петко стана много популярен с тази реплика, а после се появи и неговият антикомунизъм и стана още по-популярен. За появата на антикомунизъм винаги има време.
Всъщност, единственият проблем на журито е, защо не са извадили по 1000 лева от джоба си и да ги връчат на когото си щат, това е толкова чисто. „Кръг 11” – така се нарича журито - награждава Х, не им трябва този или онзи спонсор.
Ако пък чак толкова са искали да има морска церемония – да бяха връчили наградата на плажа край село Вронос, за който преди време откриха, че е силно радиоактивен. Това щеше да бъде една чудесна метафора, защото нашият занаят по начало е силно радиоктивен и много опасен. Не че в момента е такъв - но някой ден пак може да стане, и не е лошо младите да го имат предвид.
Можеха да си сложат по един противогаз, дават наградата и хайде към София!
В случая най-големите потърпевши са братя Диневи. Те може и да са осигурили на съпругите си една-две приятни вечери с журито - винаги е забавно да слушаш лакърдиите на Любчо, тия на Петко също не са за изпускане, ако си по-търпелив. Обаче сега ще берат много ядове.
Награждават Диана с пари и от Диневи. Ами останалите 20 кандидати? Каквито са отмъстителни някои от тях, сега очаквайте 20 разследвания за яхтеното им пристанище. Така че, ползата на братята е никаква и по-добре веднага да се дистанцират от цялата история. Така става винаги, когато светското се смесва с нашия занаят.
А и хората от нашия занаят трябва да са много внимателни, когато посягат към чуждите пари. Вярно е, че гладът е доста мъчително преживяване, а пък когато се съчетава със завистта става направо непоносимо. Но по-добре да ти куркат червата, отколкото душата ти да не спокойна.
Имаше един друг благодетел, за когото се твърди, че е крупен контрабандист. Обаче преди време половината Би Ти Ви се качи на наета от него яхта по време на някакъв фестивал, мисля, че беше в Албена. Как след това да правиш обекти за контрабандата – не че не можеш да ги правиш, но съвестта ти ще прекара морска болест.
Друг проблем е, какво отличава тази награда от наградата на медийния фестивал в Албена, който се точи от доста години. Една награда трябва да получи ясна отличителност. Не е достатъчно да кажеш, че тя ще поощрява професионалната журналистика, останалите мотиви да не ги изреждам, че ще се уплашите – защото вече чухме, как Диана ще осигури чудесно лято на Калата, а пък самата тя ще отиде в Африка, може би на сафари, като се има предвид кръвожадния й нрав. Ако наистина се поощрява „професионализма”, тя по-скоро трябва да вземе три месеца отпуск и да отиде в Сомалия, където няма да си прекара по-малко чудесно. Понеже там от години върви едно друго сафари, при което се изтребват хиляди хора.
Между другото, Карбовски не заслужава по-малко наградата. Той е най-доброто в момента на телевизионния пазар. Може да ви е чудно, че го казвам, понеже непрекъснато го критикувам, но това е факт. Той е необичайно явление, вън от съмнение. Маниак и комплексар е, купува си „Хамър”, за да си го мери със Слави или Бог знае с кого. Той и пистолет да има, сигурно ще е с размерите на гранатомет, такъв си е. И какво от това? Един приятел тия дни го иронизира, че като си сложил тиранти, Карбовски решил, че е вече Лари Кинг. Този евреин, между другото, съвсем излишно е толкова митологизиран, това го правят хора, които не познават конвейра му, но това е друга тема. Преди Карбовски и други си бяха сложили тиранти – и самият Гарелов също, така че и това не е нещо ново. Но в работата на Карбовски, като изключим външната фукня, има извънредно ценни и необичайни похвати, има страст, дори налудност понякога, но той бързо се връща обратно. Младите го харесват, и това никак не е маловажно. Проблемът е, че още на другия ден след като прибереше хилядарките, Мартин щеше да се върне и да направи предаване за яхтеното пристанище. Не че и сега няма да го направи, но поне няма да има никакви угризения. И пак Диневи губят. Трябва им нов пи ар отдел, няма как.
А, понеже споменах медийния фестивал в Албена, та се сещам за нещо. Аз съм първият носител на голямата награда за цялостно творчество на този фестивал. Сега обаче научавам, че тази година са я получили Соломон Паси и американският посланик.
Или те са станали телевизионни журналисти, без да научим - или това е дискретен знак, че аз трябва да си върна моята награда. Виждате, че никога една награда, един конкурс или едно жури няма да бъдат оставени на мира, за да изживеят пълно щастие на брега на морето.
