English
Deutsch
Русский




     Знаеш ли българските езици?
 
     Скоро прочетох за една находчива идея на американския инженер Айра Бачрах. Човекът завършил лингвистика в университета, но изобшо не се чудил как да използва образованието си: създал лаборатория за измисляне на най-ефективните имена на нови продукти и компании. Той не само превърнал тази идея в източник на големи печалби, но и доказал, че познаването на ролята на езика в общуването е много полезно. Всъщност това ни доказват и медиите и връзките с обществеността, и други професии, в които езикът е основен работен инструмент.
     Езикът е нещо живо
     Върху езика и употребата му влияят много неща - ситуацията и темата на общуването, обстановката, участниците със своите характеристики: възраст, пол, социален статус, професия, култура и образование, националност, психическо състояние и т.н. Всичко около нас дава отпечатък върху езика ни и върху начина, по който общуваме. Съществува един прост метод да се докаже това - методът на словесните асоциации в психолингвистиката. Преди и след така наречения преход в България са проведени два експеримента за асоциативното мислене на българите. Единият е от 1984, а другият - от 1999. Чрез най-често срещаните асоциации се очертава картината на времето, в което живеем - обществено устройство, морал, образование, мода, популярни личности, медийни влияния, стереотипи, предразсъдъци, феномени на културата и изкуството. Асоциативният речник е нещо като справочник за картината на света на хората в съответното време. Пример за това какво са ни „набивали“ (успешно) в главите някога и сега. Или каква е била масовата култура. Затова е много интересно по-често да се правят подобни асоциативни експерименти с хора от различни групи.
     Разбери ме правилно
     Изглежда лесно, но всеки ден попадаме в ситуации, които изискват от нас адекватно поведение и общуването невинаги се получава. Има обаче няколко отдавна установени правила, които ако не те превърнат в най-чаровния човек на света, поне ти гарантират, че ще бъдеш правилно разбран от околните:
      1. Принцип на кооперацията:
         давай необходимата пълна информация
         говори истината
         не се отклонявай от темата
         говори ясно, кратко и последователно
     2. Принцип на вежливостта:
         съблюдавай интересите на другия, не нарушавай границите на личното му пространство
         не затруднявай другите
         недей да хулиш другите
         отхвърляй похвалите от себе си
         избягвай възраженията
         изказвай благопожелателност.
     Виж кой говори
     Всеки говори различно. Разбира се, има общи правила и норми, които всички спазваме, но всеки владее по няколко „езика“. Не чужди! Имам предвид езиците, които ползваме в семейството или на работа, на улицата, с приятели или при официални случаи. В различните ситуации ние преценяваме дали е уместно да употребим дадена дума, следим за произношението си и т.н.
     Ако искаш да си телевизионен водещ или политик, трябва да владееш престижната книжовно-разговорна норма на българския език. Вкъщи може да продължиш да говориш на родния си диалект - в това няма нищо лошо, ако участниците в общуването са родители, приятели. Но в пленарната зала и от телевизионния екран диалектът пречи на реномето и на успеха ти в професията.
     Диалектът не е срамно нещо и не оправдава хората, които те наричат „селянин“. На повечето от нас се е случвало в столицата да ги наричат селяни от провинцията, а в провинцията - надути сноби. А всъщност диалектът е истинско богатство, защото гарантира на говорещия, че в региона, в който се говори на този диалект, ще бъде приет като свой.
     Един очевиден пример - най-обсъжданите и нехаресваните участници в Биг Брадьр са от Източна България, където се говори „меко“. Изследвания на университетски преподаватели у нас показват, че източните диалекти са по-непрестижни от западните. Нормално е. Все пак столицата ни е в Западна България. Лош късмет за Търново, Варна и дори Пловдив. Последният сезон на риалити шоуто показа, че има доста хора, които не владеят книжовния език, и че това може да им създаде сериозни проблеми.
     Защо се мръщиш?
     Както думите означават повече от едно неща, така и жестовете и мимиките могат, имат различно значение в зависимост от ситуацията, участниците и това, какво се говори. Втълпяват ни, че „отворената“ поза - с нескръстени ръце и крака, е израз на честност, откритост и приятелско отношение, а „затворената" позиция на тялото означава недоброжелателност и противоположно мнение, нагласа за спор. Тогава защо освободеното поведение на Петър Стоянов на предпоследните и последните кандидатпрезидентски избори не внуши честността, която уж отворената му поза изразяваше? Защото хората тълкуват жестовете във връзка с произнесените думи. Иначе не би могло и да бъде.
     Освен това съществуват и културни стереотипи. Да вземем за пример телевизията. Забелязал ли си, че по българските канали са по-популярни водещите, които не помръдват. Новини, публицистика, токшоута - всички се водят от „кукли на конци“. Отговорът може да бъде само един - културните стереотипи на българската аудитория. Спомням си една от хазайките ми, която беше на 80 години и редовно се ядосваше: „Гледай го този! Излязъл по пуловер да води предаване. Как не са му намерили костюм и вратовръзка! Безобразие!“ Напоследък ситуацията доста се промени и с навлизането на нови формати, заети от чужди телевизии, и на чужди културни предпочитания нашата публика започва да променя вкусовете и нагласите си по посока на динамиката и свободата на поведението е ефир. Ако си „дърво“ и нямаш освободено поведение пред камерата, става все по-трудно да се изявяваш като телевизионен водещ.
     Какво се случва обаче, когато общуват хора от различни националности? Тогава жестовете и мимиките могат едновременно да помогнат, но могат и да навредят. Не са един или два случаите на объркване. Един жест, като например вдигането на показалец и среден пръст при поръчка на бира, в Германия води до сервиране на три бири, защото се брои и палецът. Българинът клати глава в знак на съгласие или несъгласие и озадачава чужденците, на които се налага поне още два пъти да попитат какъв е отговорът му - да или не. Да не споменавам за жестовете, които в една култура значат нещо обикновено, а в друга съответстват на псувня. Това не само може да прекрати общуването ви, но и да го трансформира в ръкопашна схватка. Познаването на езика на жестовете осигурява още една възможност да бъдеш добре приет навсякъде.
 
     Адреана ЕФТИМОВА, психолингвист
    _______________
      *Андреана Ефтимова е доктор по общо и сравнително езикознание (психолингвистика) и главен асистент по български език като чужд в СУ "Св. Климент Охридски". Води лекционни курсове по невербална комуникация и психолингвистика в специалността "Връзки с обществеността".
     През 2002 година въз основа на докторската си дисертация издава книгата "Невербалната комуникация в телевизията". Съавтор е на книгите "Аспекти на речевата комуникация", "Езикова и комуникативна компетентност", "Български асоциативен речник".

     Ето един опит за очертаване на езиковата картина на света на българина от 1984 година:

 

религия

опасна, отмряла ( чуят ли "религия", най-често им хрумва "опасна", а след това "отмряла")

пари

Америка, "Американска трагедия"

улица

Г. Димитров

войник
солдат
време
разделно
голям
брат
град
Ленинград
дърво

Луи дьо Фюнес

казвам
Аспарух
картина
Левитан

кино

Ален Делон, "Бариерата", "Коса"

кола

лада, жигула, волга, москвич, трабант

победа

СССР, за "Левски", ЦСКА, завод

гении

Ленин, Хр. Ботев, Айнщайн, Да Винчи

 

Ето и опита за очертаване на езиковата култура на света от 1999 година:

добро
Библия

пари

бизнес, "Знахар", тигре

разговор
Кеворк
приятел
Боби
мъж
"Жилет"
много

"Ратка Пиратка"

любов

омраза, sex

кола

ауди, БМВ, форд, фолксваген голф, КАТ

измама

БСП, Елин Пелин

зло
Адамс
град
Лондон
голям

Рамбо, Том Ханкс

глупак

Джим Кери, Форест Гъмп, Фернандел, тримата глупаци, Доньо Донев, 1090

богат
Тръмп

 

 

 

 

 

 

 

 

 



Тагове: Кеворк Кеворкян, инж. Айра Бачрах, Петър Стоянов, Андреана Ефтимова

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.