(...) и стоковите фондове. От три години вземаме сериозни мерки за подобряване на валутния баланс по второ направление. Ежегодно плащаме 400 млн. долара лихви.

     Тихонов:Най-голямата трудност е интензификацията на производството. В СССР въвеждат норми за разход на гориво и суровини. Търсят начини за икономии на нефт, привеждат автомобилите на газ. Изостава металургията.

     Брежнев: Съкращава се притокът на работна сила, по-скъпо се добиват суровините, въоръжаването не дава възможност да се отделят повече средства за народното стопанство. Затова главната задача е повишаването на производителността на труда. Правилно се насрочва честване на 1300-годишнината на българската държава. В Полша кризата се изостря. Нужни са поуки от полските събития - прекалени връзки със Запада и др. Чаушеску е отново за разширяване на връзките със СИВ. САЩ предлагат примамки на НРБ, за да се отдалечи от СИВ.

     Живков: Обстановката в НРБ е ведра. Няма основания СССР да се безпокои, че САЩ могат да изменят политиката на НРБ. Ако има ръководни съветски другари, които смятат, че НРБ се сближава със Запад, те се лъжат.

     Станко Тодоров: Преди две-три години САЩ са ни предлагали статут на обла-годетелствена страна, но ние не сме приели, защото не дават такъв статут на СССР.

     Петър Младенов: На срещата с Громико тази година той заяви, че няма бележки към външната политика на НРБ и че единственото му пожелание е да следваме същата взаимна линия.

     Живков:Да се публикува статия за кримските срещи на Леонид Брежнев с ръководителите на социалистическите страни. Да се изработи програма за нашите действия за превръщането на Балканите в безядрена зона. Да се подготвят мероприятия за усъвършенстване работата на СИВ. Брежнев извънредно топло е посрещнал Живков - това е израз на доверието в ПБ, в БКП. Съветските другари предлагат сега да не се поставя въпросът за международно съвещание на комунистическите партии.

     Георги Йорданов: Предлага за председател на новия комитет да бъде назначен Стефан Тихчев.

     Пенчо Кубадински: Филмът „Жена на 33“ е вражески, антипартиен филм. Със своята политика в изкуството Светлин Русев дава неправилна линия на неговото развитие. Оттук започнаха поляците, оттук започна корозията.

     Александър Лилов: Категорично не е съгласен с подхода на Кубадински, това е опасно. Що се отнася до общата оценка за Светлин Русев, той я отхвърля.

     Живков: Филмът на Христо Христов действително е порочен. Сега не може да се намери критик, който да напише за този филм, да защити партийната позиция. Народният театър също е в жалко положение, там е нужен колективен ум, а не с Павел Писарев да се решават въпросите. За филма на Христо Христов трябва да излезе статия в „Работническо дело“. Дискотеките са станали лисичи дупки. Във „Всяка неделя“ не се споменава за партията, за нашата дейност, няма партийно ръководство там.

     Живков: Операцията на окото му е извършена с местна упойка, вместо 20 минути е продължила 1,20 ч., защото е имало кръвоизлив. Бронхопневмонията е настъпила внезапно и била остра, включвали са му системи. Погребението на Брежнев е било организирано добре, разговарял е с трима членове на ПБ на ЦК на КПСС да съхранят авторитета на Брежнев, защото Брежнев е не само техен, но и наш. Заявил, че от сегашния състав на ПБ най-подходящият за генерален секретар е Андропов. Гаранцията за успешното развитие на нашата страна досега беше интеграцията със СССР, още повече това ще бъде в сила в бъдеще.

     На летище София - посрещане на партийно-държавната делегация за погребението на Леонид Брежнев. Отсъстват Пенчо Кубадински и Добри Джуров. Освен това присъстват Петър Танчев, секретар на БЗНС, Никита Толубеев - посланик на СССР в София, Продан Стоянов, завеждащ отдел „Деловодство“ на ЦК на БКП.

     Тодор Живков се появи с ушанка и кожух и без да се ръкува отиде към колата си.

     Гриша Филипов: Операцията на окото на Живков е минала много добре. Но той е заболял от бронхопневмония с температура до 40° и треперене на ръцете. Лекарите не са му разрешили да присъства на погребението на Брежнев. Давали са му силни антибиотици. Били са против връщането му в София. До края на ноември не трябва да има никакви контакти. И изобщо да се вземат мерки за ограничаване на работата му и за съхраняването му.

     Реши се след консултации Милко Балев да предложи конкретни мерки.

     Петър Младенов: ПБ се е занимало с въпроса на 7 и 20 декември 1982 г. Целите на пропагандно-политическата кампания срещу НРБ са: да се компрометира...

     (...) скочи заекът. Как да преминем в настъпление в идеологията, да прехвърлим огъня на територията на развитите капиталистически страни? Това зависи от международното комунистическо движение, а в Европа само 4-5 комунистически партии стоят на правилни позиции. У нас сега се създават структури извън ДКМС по естрадни, мотоциклетни и други въпроси, те са израз на буржоазно влияние, не са масово явление, но не трябва да се подценяват.

     Живков:Напоследък се занимавам почти единствено с икономика, поради което оглупявам и затъпявам. Духовната култура е в подем, в киното е направена огромна крачка напред. Критиката на някои отклонения не доведе до стагнация, а до подем. Филмът „Събеседник по желание“ прави поврат, защото в него комунистът защитава своя идеал, а във „Всяка неделя“ тъкмо това го няма. Ленин допусна грешка с военния комунизъм,но бързо я осъзна. Ние сме против идеализацията на положителния герой. От известно време се занимавам с черната металургия. Когато слушам неумни приказки, аз се отпускам и „слушайки“, си почивам. Преди 20-30 години преобладаваше диференциацията, сега на преден план излиза типизацията.

     Коментар: Не за пръв път Живков показва своето незнание по важни проблеми, например за политиката на военен комунизъм в Съветска Русия по време на гражданската война и интервенцията. Тогава, както вече казах, тя е била единствената спасителна политика, която обаче след края на гражданската война и разгрома на интервентите стана задържащ фактор и предизвика остро недоволство, включително бунтове сред селяните.

     Затова болшевишкото ръководство начело с Ленин се отказа от политиката на военен комунизъм и въведе в началото на 1921 г. новата икономическа политика (НЕП) - всички икономически субекти да работят на стопанска сметка, цялата икономика да се постави върху основата на стоково-паричните отношения, да се привличат инвестиции от чужбина, икономиката да се открие към световните пазари и т.н. Благодарение на НЕП само за около осем години СССР направи голяма крачка напред - преодоля в огромна степен опустошенията по време на гражданската война и интервенцията, достигна и надмина върховата година в развитието на царска Русия (1913 г.) по промишлено и земеделско производство.

     За съжаление, в края на 20-те години на XX в., когато сталинисткият тоталитаризъм в основни линии вече бе установен, НЕП бе премахната като съществена проява на субективизма и волунтаризма на сталинизма. Въведената командно-административна система на управление на икономиката се превърна в същностна черта на установеното тоталитарно устройство. Това обрече съветската икономика на екстензивно развитие с малки изключения, до значително изоставане по производителността на труда от развитите капиталистически страни и се превърна в определящата причина за краха на СССР, както и на другите сталинисткототалитарни страни.