Кеворк Кеворкян - В последния път когато ...

 

    Често пъти едно предаване надминава по известност създателя си. В това отношение "Всяка неделя" има интересна съдба. То сякаш е обречено да бъде интересно предаване, което можеш и да пропуснеш -за разлика от "Всяка неделя ", когато на стола на водещия е Кеворк Кеворкян. Тогава добива онзи интелигентно-чепат характер, който го прави различното предаване. Нещо като разликата между кафето "Инка" и истинското кафе. Арменецът, който пита, макар че знае - така преди повече от две години "ТЕМА"озаглави портрета на известния водещ.

    С новата рубрика "Последния път, когато..." искаме да ви покажем непознатото в онези познати лица, които определят насоките в бизнеса, политиката, медиите. Защо започваме с Кеворкян? Ами защото имахме нужда да допълним портрета на арменеца, който пита, макар че знае...

    Кеворк Кеворкян в "Последния път, когато..."

    ...ме развълнува филм.

    Това беше „Играта на Рипли“, по романа на Патриша Хайсмит, която казва на едно място, че не пустинята е направила арабите такива, каквито са, а те са направили пустинята. Българската пустиня е създадена по съшия начин.

    ...изпитах гняв.

    Дразня се непрекъснато, понеже наоколо е пълно с клептомани на паметта. Една идиотка например непрекъснато лъже, че е уволнявана 5, 6, напоследък 7 пъти от медиите. А аз съм виждал трудовата ѝ книжка. Там няма нищо подобно. Има и един политик, който съм нарекъл Главния Анестезиолог на Републиката. Той пък смята, че българинът помни не по-дълго от пет години. Засега е успял да убеди около 2 процента от населението.

    ...се погледнах в огледалото и се харесах.

    Няма такова огледало.

    ...сготвих.

    Снощи си отворих пакетче кашу.

    ...исках помощ от Бога.

    Ако някой ви отговори на този въпрос, или е влязъл за първи път в църква с президента Петър Младенов, или няма страх от нищо. За това изобщо не се говори.

    ...се возих на трамвай.

    1976-а в София. И през пролетта на 2001-а веднъж в Будапеща. Тъкмо тогава един приятел се обади по мобилния телефон, че царят се е решил. Между другото, трамвайната спирка беше близо до един от най-забележителните паметници, които съм виждал, този на Лаяло Наги - един мост, в най-високата точка на който Наги се вглежда в двете посоки...

    ...отказах пари.

    Дойде един да ме уговаря да не се занимавам с любимия му вожд. Дадох му списък на ония, които биха се съгласили, и се разделихме. Има обаче и друга форма на отказ - когато незабавно харчиш всичко, което спечелиш. Много е здравословно.

    ...ме впечатли автор.

    Балдачи (минава за среден автор) спомена нещо невероятно, докато разговаряхме във "Всяка неделя". "Ние не познаваме - каза той - първите 20-25 години от живота на родителите си!" И досега продължавам да мисля как тогава изобщо се справяме е нашия живот...

    ...се почувствах нужен.

    Това не е никакъв проблем. Не съм от тия, които и като им поиска пари някое просещо циганче, ще го пратят пред Парламента.

    ...бях дете.

    Когато преди шест месеца умря майка ми.

    ...имаше тв конкурс.

    Разбрах окончателно, че има предатели - циклофреници. Предават на всеки 24 месеца.

    ...исках да пратя всичко по дяволите.

    Това го мислят обикновено хора, които никога не биха го направили. Както съвет искат най-често хора, които си знаят всичко предварително. На 26 декември 1990-а за втори път звънна петолъчката в кабинета ми на програмен директор на телевизията. Първия път се беше обадил Луканов, за да поиска да му изпратя екип, от което разбрах, че ще си подава оставката. Втория път звъня шефът на една канцелария, приятел и виден демократ, и започна да ме ругае за едно добре известно на всички интервю. Пратих го по дяволите, ако предпочитате тази дума, и реших и аз да го последвам, Смятах да сложа край на разправиите с предишните и сегашни тъпанари. Това трая обаче кратко и разправиите продължават и досега.

    ...станах рано.

    Вчера към десет часа минах с колата по „Раковска“ и се загледах в едно момче. Блейзър, вратовръзка, която вятърът беше качил на рамото му, смееше се сам на нещо - и напред, напред, в ясната утрин... Когато ставаш толкова рано, няма начин да не разбереш, че животът си е отишъл.

    ...не знаех какво да кажа.

    Веднъж в ателието на Светлин Русев заварих един от големите ни поети. Без друго мълчаливец, след инсулта той не можеше да говори, а и не направи никакво усилие да се научи отново. Не знаех дали не е неприлично да се говори в подобни случаи и си замълчах. Не знаех дори дали може да се ръкува и не му подадох и ръка. И оттогава още се чувствам неудобно. Но пък да говориш, когато онзи, който прави думите, вече е онемял, ми се струва неприлично.

    ...повярвах на някого.

    Американците имат един стар лаф, казват, че бил използван срещу Никсън в една президентска кампания: „Вижте го добре този човек - бихте ли си купили кола на старо от него?“ У дома обаче се дразнят, понеже още след втората среща с някой вече започвам да го смятам за приятел.

    ...се изненадах.

    Напоследък във "Всяка неделя" много се занимавахме с едно момче от Дом № 8. Дори Гюзелев в полемика с министър Абрашев каза, че олигофренът Бельо е по-умен от него. Грижим се за това момче. Но постепенно разбирам, че внезапно дошлото добро, особено когато е в големи порции, също може да обърка човек.

    ...казах не.

    Един тип ме убеждаваше да стоя мирно, да не клатя лодката, понеже така е добре за всички. А аз знам, че когато някой говори за всички, обикновено има предвид само себе си. Затова дърпай дявола за опашката.

    ...си подарих нещо.

    Ако става дума за истински подарък, това беше преди 30 години, когато отвоювах занаята си. И той не успя да ме победи и досега. Поне мисля, че е така.

    ...давах интервю.

    И в това интервю не успях да кажа, че най-важният въпрос е "И какво още?"