Писмо на Петър Увалиев до Кеворк Кеворкян

      Уважаеми Кеворк Кеворкян,
      Без никога да съм ви виждал, винаги съм ви завиждал: вие сте съживител, обновител и пазител на общественото мнение в България. И не само това: вие пръв и единствен съумяхте да вградите в сплашеното българско мислене непосредственността, най-могъщата подривна сила, която руши отвътре живота по еднопосочно партийно предписание. У вас всяка неподправена изповед става ненатрапчива проповед.
      Затова съм благодарен вам - и на съдбата - че след толкова мъртви десетилетия гласът ми се върна от наложеното му задгробие в своите си български „масмедии“' през вашата „Всяка неделя“, па било то и със скромността на случаен свидетел на чуждо злочестие.
      Тази ваша дързост стана частица от културната ни микроистория: за пръв път гласът на низвергнат изселник бе излъчен в една и съща седмица от български и западен източник. Напълно независимо от съмнителните достойства на този изказ, той е незначително, но неоспоримо доказателство за обнадеждаващата антибалканизация на България.
      И позволете ми да прибавя още нещо про домо суа, не от болезнена суета (на моята динозавьрска възраст суетата отдавна се е изпарила ), а задето мисля че то заслужава един два реда в бъдещата ви биография.
      Едва когато заговорихме по телефона, изведнъж ме навали мисълта че е минал точно половин век откак говорих за последен път по Радио София. И макар и да микрофонствувам от 1936 година на три- четири езика, така страшно се развълнувах, че едва успях да пропелтеча малкото, което ви казах. Пиша си двойка и ви моля да ми простите.
      А понеже става дума за биографии, пращам ви книгата на английския Кеворкян - Великия Инквизитор сър Робин Дей и записките на създателя на Кеворкяновата традиция в тукашната телевизия - Джон Фриман. Ако вече ги имате, дайте ги на някои от чираците ви, които се учат на занаят при голям майстор.
      От все сърце ви желая упорство и успех.

      Сърдечно ваш:
      ПЕТЪР УВАЛИЕВ